Определение № 601 от 12.08.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 601 гр. Плевен, 06.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20244400600550 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.243 ал.VІ от НПК.

В Плевенския окръжен съд е постъпила жалба от Ц. К. Ц. против Определение № 57 от 01.06.2024 г. постановено по Частно наказателно дело № 20234440200387 по описа за 2023 година на Районен съд Червен бряг, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.11.2023 година по пр. преписка № 2312/2023 г. от 29.11.2023 г. по описа на РП-Плевен, досъдебно производство ЗМ № 190/2023 г. на РУ – Червен бряг при ОДМВР – Плевен. В жалбата се навеждат доводи, които практически приповтарят оплакванията срещу постановлението за прекратяване. Твърди се, че макар и да са събрани безспорни доказателства относно наличието на данни за извършено престъпление, както прокурора, така и първоинстанционния съд са направили неправилни изводи както по фактите, така и във връзка с приложението на материалния закон. Иска се отмяна на Определението, с което е потвърдено прекратителното постановление. Твърди се, че доказателствените източници са избирателно обсъдени и взети предвид при формиране на волята относно фактическата обстановка и направените въз основа на нея правни изводи относно съставомерността на деянието, за което е образувано наказателното производство.

1

С обжалваното определение Районен съд Червен бряг е потвърдил на основание чл. 243 ал.V т.1 от НПК Постановление за прекратяване на наказателното производство по пр. преписка № 2312/2023 г. от 29.11.2023 г. по описа на РП-Плевен, досъдебно производство ЗМ № 190/2023 г. на РУ – Червен бряг при ОДМВР – Плевен.

Плевенският окръжен съд, като се запозна с материалите по пр. преписка № 2312/2023 г. от 29.11.2023 г. по описа на РП-Плевен, досъдебно производство ЗМ № 190/2023 г. на РУ – Червен бряг при ОДМВР – Плевен, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Досъдебното производство е образувано по жалба на Ц. К. Ц. от гр.

Червен бряг срещу С. С. Д. от с.гр. за престъпление по чл.323, ал.1 от НК относно упражняването на фактическа власт върху гараж, предмет на граждански спор между тях. Началото на досъдебното производсттво е поставено с Постановление от 26.06.2023 г. по реда на чл. 212, ал.1 от НПК.

Производството е водено за това, че затова че, на неустановен ден през пролетта на 2021 г. в гр. Червен бряг, местността „**********“ самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от лицето Ц. К. Ц. от същия град право, изразяващо се в осуетяване правото му на достъп до стопанисван недвижим имот - сграда с идентификационен № **********.1 със застроена площ - 26 квадратни метра с предназначение /хангар, депо, гараж/ по плана на гр. Червен бряг, като случаят не е маловажен престъпление по чл. 323, ал.1 от Наказателния кодекс.

Въз основа на доказателствените източници, както прокурора, така и първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт № 24 от 01.10.2020 г., том II, н.д № 149/2020 г. жалбоподателя Ц. Ц. придобил собствеността върху недвижим имот с идентификатор ********** по плана на Червен бряг. На 10.11.2020 г. същият се снабдил с Удостоверение за търпимост № 16, издадено от Община град Червен бряг. В удостоверението е направено отразяване, че сградата с идентификатор **********.1, застроена в лозовия му масив, съставлява „търпим строеж“, неподлежащ на премахване или забрана за ползване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. В нотариален акт № 76 от 25.08.2021 г., нотариално дело 205/2021 г. е отразено волеизявление, по 2 силата на което Ц. Ц. дарил на възходящата си Р. Д.а лозовия масив, ведно със застроената сграда в същия съставляваща гаражна клетка. На 06.10.2021 г., надарената от своя страна му дарила недвижимия имот, което правно действие намерило своето отражение в нотариален акт под № 134/2021 г. Гаражната клетка била на граница с недвижимия имот на С. Д.. Д. от своя страна придобил имота на 22.06.2020 г. В притежавания от Ц. недвижим имот, преди отчуждаването му се намирала и сграда с идентификационен № **********.1 със застроена площ - 26 квадратни метра с предназначение /хангар, депо, гараж/ по плана на град Червен бряг. Второстепенната постройка била изградена на калкан с вилата на Д., като за достъп до нея Д. избил врата и ползвал сградата, като направил подобрения в постройката. От претенцията на Ц. се установява недоволство от това, че С. Д. неправомерно е ограничил възможността на действителния собственик за ползване на така отразената сграда с предназначение /хангар, гараж/. Приобритателят реализирал действия по демонтирането на входната врата на „Гаражната клетка“, от която реално се предоставяла възможност за влизане през имота на Ц.. На мястото на врата на постройката Д. изградил прозорец, като самото помещение преустроил в спално с монтирано оборудване за използване по предназначение. Дейността по реконструкцията била осъществена през лятото на 2021 г. в неустановен период от време, но в период преди Д. да придобие собствеността на съседния имот, тъй като същия е констатирано за реално закупен на 01.10.2020 г. Ц. Ц. преди сделката овластяваща Д. отправил предупреждение към лицето да се въздържа от извършването на съответните ремонтни дейност в гаражната клетка, с оглед намерението му за закупуването на съседния имот, в който се намирала според него процесната застроена площ. В хода на досъдебното производство са проведените ОИМ и назначена оценителна експертиза, която дава заключение, че твърдените от жалбоподателя увреждания на гаражната клетка са на стойност – 322.00 лева, а пазарната стойност на сградата е 3750.00 лева. При извършения оглед е установено, че наред с повредите, за които Ц. твърди по сградата са направени и подобрения. От своя страна Д. съобщил на жалбоподателя за наличието на реализирани промени в кадастралния план на гр. Червен бряг, разделянето на земята на първоначалния й собственик - Т. И., като самата претендирана за неправомерно ползвана сграда се стопанисвала от страна на отразеното лице от момента на придобиването на недвижимия имот. Едновременно с това, Ц.

3 депозирал искова претенция в PC Червен бряг по чл. 108 от ЗС на 27.05.2022 г., в съответствие с убеждението му за неправомерното държане и владеене на процесната постройка от страна на С. Д. от град Червен бряг. Било образувано гр.д. № 543/2022 г.

Доказателствените източници, въз основа на които са направени изводите по фактите от прокурора и първоинстанционният съд са събрани съобразно изискванията и правилата на НПК и няма съмнение относно тяхната годност да бъдат използвани за установяване на фактите от значение за делото. В хода на разследването в качеството на свидетели са разпитани практически всички лица, за които се събират данни, че са получили пряко и непосредствено впечатление относно развилите се отношения между собствениците на дватаимота. Относно тези обстоятелства се събират и множество писмени доказателства във връзка с историята на правото на собственост върху имота. Въззивния съд не споделя оплакванията по жалбата за доказателствени дефицити. По досъдебното производство са извършени множество действия по разследването, проявена е необходимата и дължима процесуална активност и по същество е направена проверка по всички оплаквания на жалбоподателя и са събрани доказателства установяващи действителната фактическа обстановка. Въззивната инстанция приема, че фактите, приети за установени както от прокурора в прекратителното постановление, съответстват на действителната фактическа обстановка, изведени са от годни доказателствени източници и не възниква никакво съмнение относно тяхната обективност.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав изцяло споделя базираните на доказателствената съвкупност по делото изводи на наблюдаващия прокурор и първоинстанционният съд относно липсата данни за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК. В случая не са налице доказателства за извършено престъпно посегателство по смисъла на чл.323 ал.1 от НК или друго посегателство от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс на Република България. Твърдяното деяние, за което е образувано досъдебното производство представлява самоволно, не по установения от закона ред осъществяване на едно оспорвано от страна на Ц.

Ц. собствено предполагаемо или действително право, изразяващо се в осуетяване достъпа му до стопанисван недвижим имот - сграда с 4 идентификационен № **********.1, със застроена площ - 26 квадратни метра с предназначение /хангар, депо, гараж/ по плана на гр. Червен бряг.

Самоуправството е типично престъпление против законно установения ред на взаимоотношения между отделни граждани в държавата или в обществените организации. Субект на престъплението може да бъде само страна по някакво имуществено правоотношение. Както правилно е посочил прокурора изпълнителното деяние в тази хипотеза не може да се осъществи чрез бездействие, а чрез осъществяване на активни действия спрямо едно оспорено от другиго, действително или предполагаемо притегателно право.

Предполагаемото право трябва да съществува ако не обективно, то поне субективно, т.е. в представите на дееца като негов претендент. В конкретният случай това обстоятелство не се установява, дори напротив Д. е действал при пълното си убеждение, че с действията си не вреди никому, а упражнява собственическите си права в имота. Въззивният съд напълно споделя изводите направени от прокурора във връзка с приложение на материалния закон.

Следва да се отбележи, че прекратителното постановление е мотивирано,изложени са всички правни аргументи и е формирано вътрешно убеждение почиващо както на обективните данни по делото, така и въз основа на приложението на материалния закон. Основният въпрос, който е намерил отговора си в доказателствата по делото, е свързан с момента на възникване на спора във връзка с действията на Д. и явното неудобрение на това от страна на жалбоподателя. В този смисъл за да е налице самоуправство е необходимо наличието на правен спор за вещно, облигационно или някакво друго имуществено право между две страни, който би могъл да се породи единствено когато насрещната страна изрази несъгласие било със самото осъществяване на правото, било с избраният от дееца начин за неговото осъществяване. Действително няма ограничение във формата, чрез която правото се оспорва и оспорването може да бъде с думи, както първоначално е сторено това от жалбоподателя. След възникване на спора, самоуправството може да бъде извършено само от другата страна по правоотношението. В настоящия казус е необходимо да се изтъкне обстоятелството, че съобразно настъпилите промени в собствеността на обособеното като гараж помещение, собственикът е упражнил правомерно правомощията си за преобразуването му в помещение годно за обитаване. От момента на покупката на имота от страна на Д., , не се установяват самоволно осъществявани от негова страна.

5

Както правилно е посочил прокурора налице е липса на предварително формирано в интелектуално - волево отношение намерение на евентуалния извършител свързана с неправомерно засягане на правата на жалбоподателя Ц. Ц., което изключва възможността от изграждането на състоятелна обвинителна теза за осъществено престъпление от общ характер. Безспорно е установеното право на собственост на Д. върху имотите, което включва и възможността за ползването им. Ц. Ц. е разполагал с възможността да оспори действията му пред съдебните органи, което е и сторено видно от доказателствата по делото.

При така установената безспорна фактическа обстановка, както прокурора, така и районният съд са достигнали до единствения правилен извод, а именно че няма данни за извършено престъпление от общ характер. С оглед на това определението на районният съд, което е предмет на настоящата въззивна проверка следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.