Акт от 25.01.2017, Административен съд - Монтана

O П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

№ 33/25.01.2017г.

Административен съд – М*** в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : О*** Е***

Членове:

М*** Н***

МОМЧИЛ Т*** като разгледа докладваното от съдия Е*** частно административно дело №40/2017г. по описа на Административен съд М*** , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.229 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.14 ал.3 Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) Производство пред Административен съд М*** е образувано по повод частна жалба подадена от З.В.З.

*** срещу Определение №189 от 03.02.2016г. постановено по гражданско дело №44/2016г. по описа на Районен съд Л*** , с която е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие гр.Л*** да се произнесе по иск за възстановяване на правото на собственост на наследниците на З. И*** Л*** . Делото е изпратено за произнасяне с определение на С*** апелативен съд, с което е обезсилено определение на Окръжен съд М*** и е частната жалба е изпратена за произнасяне на Административен съд М*** .

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и е формулирано искане за неговата отмяна и връщане делото за разглеждане на спора по същество.

Настоящият съдебен състав установява, че жалбата е подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес, тоест същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните доводи:

Правилно и обосновано с оглед доказателствата по делото Районен съд Л*** е оставил без разглеждане жалбата на З.В.З. *** срещу мълчалив отказ на Общинска служба по земеделие гр.Л*** да се произнесе по иск за възстановяване на правото на собственост на наследниците на З. И*** Л*** и е прекратил производството по делото. Това е така, тъй като както обосновано е приел първостепенния съд, в случая не е налице отказ на административния орган по отношение на които да е допустим съдебен контрол. В производството по чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ могат да се оспорват само и единствено административни актове, който са постановени органа, които е овластен да се произнася относно предявените претенции за възстановяване на право на собственост, както правилно е отбелязал районния съд.

Дори да се приеме, че в случая се касае за предявяване на искова претенция по смисъла на чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, то с оглед разпоредбата на §22 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ (ДВ бр.13/09.02.2007) тази искова претенция е могла да се предяви в рамките на тримесечен срок от влизане в сила на законовата разпоредба, тоест както правилно е приел в мотивите си районния съд в случая този срок не е спазен, респективно исковата претенция е недопустима.

Пълнотата изисква да се посочи, че частния жалбоподател би имал процесуална възможност да реализира правата си само при наличието на изрично произнасяне от страна на органа, които е бил сезирал с искане за възстановяване на правото на собственост и то само по отношение на имотите, които са били надлежно заявени в срока по чл.11 ал.1 от ЗСПЗЗ. По отношение на незаявените за възстановяване имоти към настоящия момент с оглед разпоредбата на §22 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ във вр. с чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ не е налице законова възможност да се води съдебно производство, респективно да се установи правото на възстановяването им.

Водим от гореизложеното настоящият състав на Административен съд М*** , като счете частната жалба за неоснователна

О

П Р Е

Д Е Л И:

ОСТАВЯ В

СИЛА срещу Определение №189 от 03.02.2016г. постановено по гражданско дело №44/2016г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: