Определение № 1028 от 30.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1028 гр. София, 30.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20231000601287 по описа за 2023 година

Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК вр.чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 и ал.2 НПК,като е образувано по -частна жалба,вх.№83095/15.09.2023 година на

СГС,вх.

№23907/26.10.2023 година на АС гр.София,подадена от адв.Б. Р. от САК,с посочен съдебен адрес,защитник на подсъдимия Д. П. П.,с установена самоличност,против Определение №4001 /14.09.2023 година на Софийски градски съд,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд №653/2023 година по описа на съда,с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване производството по делото и връщането му на СГП по сторени възражения в открито съдебно заседание за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт,касателно повдигнатото против подс.Д. П. обвинение и -частна жалба,вх.№84491/20.09.2023 година на

СГС,вх.

№23907/26.10.2023 година на АС гр.София,подадена от К. Г. К. и П. Ж. Н.,с посочен адрес чрез повереник адв. Ц. Б. от САК,с посочен съдебен адрес,против Определение от 14.09.2023 година на Софийски градски съд,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд №653/2023 година по описа на съда в частта,с която е отказано конституирането на К. Г. К. и П. Ж. Н. като частни обвинители в наказателното производство.

1

В подадената частна жалба от адв.Б. Р.,защитник на подсъдимия Д.

П.,се твърди,че атакуваното определение на първия съд,с което по същество не е уважено искането му да се приеме наличие на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения,довели до нарушаване право на защита на подс.Д.П.,е неправилно.Сочи се,че касателно повдигнатото обвинение против подс.Д.П. за престъпление по чл.213а,ал.2,т.1,пр.2 и пр.5 вр.ал.1 НК,е налице несъответствие между описаното като факти и обстоятелства в обстоятелната част на обвинителния акт/казал на св. Ч.,че „…ако не продължи да си внася парите ще си ги вземе по един или друг начин и,ако трябва ще го бие“/ и дадената правна квалификация на деянието му в диспозитивната част-изнудване,придружено със заплаха за причиняване на тежка телесна повреда.Защитата твърди,че нито в обстоятелствената част на обвинителния акт,нито в заключителната му част са очертани и релевирани факти за това,че дееца е реализирал престъплението „изнудване“ ,придружавайки го със заплаха за причиняване на тежка телесна повреда.Сторено е оплакване за това,че въпреки,че не са описани факти за това да е формулирана заплаха за причиняване на тежка телесна повреда,първият съд необосновано е приел,че не е необходимо да се конкретизира допълнително заплахата за насилие,а конкретните твърдения за съдържанието на заплахата са въпрос на правна квалификация от компетенцията на представителя на държавното обвинение.Изразявайки несъгласие с тези доводи на първия съд,защитата е посочила,че формите на заплаха могат да са отнесени към други по вид телесни увреждания,а не както е прието-да са относими към заплаха за причиняване на тежка телесна повреда.

Сочи се,че така се нарушава правото подсъдимото лице да се защити,а защитата му-да реализира в пълен обем правата си.Поради това и с оглед факта,че с постановеното определение съдът по същество не е уважил искането на защитата на подс.Д.П.,изложил е мотиви,но не е налице изрично произнасяне в диспозитивната част на атакуваното определение /такова произнасяне е сторено по повод служебна констатация на съда,касателно подс.К.К., съдебното производство е било прекратено за процесуални нарушения,относими и нарушили правото на защита единствено на този подсъдим/ е сторено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направените искания.

2

В подадената частна жалба от К. Г. К. и П. Ж. Н.,чрез повереник адв.

Ц. Б.,се сочи,че атакуваното определение е незаконосъобразно и неправилно,като противоречи на материалния и процесуалния закон.Изрично в частната жалба повереникът е посочил,че ще изложи допълнителни оплаквания,доколкото към момента на постановяване на атакувания съдебен акт,свързан с отказ за конституирани на доверителите и,не е познавала добре делото и обвинителния акт и не е била подготвена,касателно поставените пред съда въпроси за решаване.Едновременно с това твърди,че двамата и доверители не са разполагали с никакви документи,свързани с делото,което е „….нарушение на техните изконни конституционни права,с оглед защитата на техните интереси“.

Допълнения по подадената частна жалба към настоящия момент не са постъпили по делото.

Настоящият съдебен състав съобрази изложеното в частните жалби и материалите по делото,провери атакувания съдебен акт и оцени процесуалното развитие на наказателното дело,като намира следното:

Процесуалното развитие по делото сочи следното.

СГП е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт с обвинение против:

- Е. Д. Т.,ЕГН **********,роден на ******** година в гр.***, адрес в гр.***,ул.„***”№***, ет.***, ап.***, българин, българско гражданство за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 НК, -Г. Р. В.,ЕГН **********,роден на ******** година в гр.***, адрес в гр.***, местност „***“ № ***, вх. ***,ет.***, ап.***,българин, български гражданин за престъпления по чл. 321 ал.3, пр.2,т.2, вр. ал.2 НК и по чл. 213а, ал. 2, т.1, пр.2, т. 4 и т.5 вр. ал.1, вр.чл.26 ал.1 НК, -Д. П. П.,ЕГН **********, роден на ******** година в гр.***, адрес в гр.***,ул.„***”№***,ет.***, ап.***, българин, български гражданин за престъпления по чл.321 ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК и по чл.213а, ал.2, т.1, пр.2 и т.5 вр. ал.1 НК,

-Д. Н. К.,ЕГН **********,роден на ******** година в гр.***,с постоянен адрес в гр.***, кв.„***” № ***, вх. „***”, ет.***, ап.*** и настоящ адрес в гр. ***, ж.к. „***” № ***, вх. „***”,ет.***, ап.***, 3 българин, български гражданин за престъпления по чл. 321 ал.3, пр.2, т.2, вр. ал. 2 НК и по чл. 213а, ал.2, т. 1, пр.2, т. 4 и т.5 вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 НК, -К. Г. К.,ЕГН **********,роден на ******** година в гр.***, адрес в гр.***,ул.„***”№***, българин, български гражданин за престъпления по чл.321 ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК и по чл.143 ал. 2 вр. ал.1 НК, -С. К. А.,ЕГН **********,роден на ******** година в гр.***, адрес в гр.София, ул.„***” № ***, вх. „***”, ет.***, ап.***, българин, български гражданин за престъпления по чл.321 ал.3, пр.2,т.2, вр. ал.2 НК и чл.213а, ал.2,т.1,пр.1 и т.5 вр. ал.1 НК,като е образувано нохд№653/2023 година по описа на Софийски градски съд.

С разпореждане съдия-докладчик е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание с призоваване на страните.

Такова е проведено на 14.09.2023 година.

В съдебно заседание на 14.09.2023 година съдът е дал ход на разпоредителното заседание в присъствие на всички подсъдими лица,защитниците им и лицата,посочени като пострадали в приложението към обвинителния акт,с изключение на Д.С.,която въпреки че е издирвана за призоваване на известните по делото адреси не е била установена и надлежно призована,както и на редовно призования но неявил се Г.Ч..

Съдът е изслушал страните по въпросите,разписани в чл.248 НПК.

С определение е отказал да уважи искането на явилите се пострадали лица К.К., П.Н. и З. Л. за конституиране като частни обвинители в наказателното производство,вж.л.186 от делото,а за останалите трима-да ги конституира като граждански ищци.

Изложил е съображенията си.

В хода на това проведено разпоредително заседание единствено адв.Б.Р., защитник на подс.Д.П. е направил възражения за допуснати при изготвянето на обвинителния акт съществени отстраними нарушения на процесуални правила,свързани с противоречие на описани в обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт факти за заплаха,придружила обвинението за престъпление «изнудване» и дадената правна квалификация.

Други възражения по въпросите на чл.248 НПК не са поставяни пред 4 съда.

С определението си съдът е намерил,че по отношение на подс.Д.П. описаните факти в обстоятелствената част и в диспозитивната част,съпоставени с дадената от прокурора правна квалификация на деянието не водят до извод за допуснати съществени процесуални нарушения.Приел е,че е налице достатъчна в описанието си по факти и обстоятелства престъпна деятелност и правна квалификация,посочена с оглед волята на представителя на държавно обвинение.

Едновременно с това съдът служебно е намерил,въпреки,че такива оплаквания не са сторени,нито от защитата,нито от подс.К.К.,че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,касателно обвинението против подс.К.К.,довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия К. и правото му да разбере в какво е обвинен.Съдът е приел,че обвинителният акт в п.2-ри за този подсъдим,касателно обвинението за извършено престъпление по чл.143ал.2 вр.ал.1 НК не отговаря на изискванията,които Законът поставя към него в чл.246 ал.2 НПК,доколкото не е посочена изрично нормата на чл.18 ал.1 НК за това деяние,след като е налице словесното му описание за «опит»,нито е посочено от прокурора поради какви причини деянието в «опит» е останало недовършено.

На това основание е постановил определение,с което е прекратил съдебното производство по делото за допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на правата на подс.К.К. и е върнал делото на СГП за отстраняването им.

Не се е произнесъл изрично с диспозитив,касателно възраженията и исканията на защитата на подс.Д.П. за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

По подаден в срок частен протест,администриран към АС-София,е образувано н.ч.д №1202/2023 година по описа на съда,като с Определение №991/19.10.2023 година,постановено по в.н.ч.д.№1202/2023 година състав на Апелативен съд София е отменил атакуваното пред него прекратително определение и е върнал делото на първия съд за продължаване на съдопроизводството по него.В съпроводителното писмо,изх.

№37298/10.10.2023 година от СГС към АС София е посочено,че делото се 5 изпраща единствено по подаден частен протест.

Настоящото производство е образувано по подадени в срок,но администрирани на 25.10.2023 година от СГС към АС София две частни жалби,описани подробно по-горе,атакуващи два отделни съдебни актаопределение,с което съдът е отказал конституиране на К.К. и П.Н. като частни обвинители,и определение,с което не е уважено искането на защитата на подс.Д.П. да се приеме наличие на съществени отстраними процесуални нарушения.

По частната жалба на К. Г. К. и П. Ж. Н.,чрез повереник адв. Ц. Б..

Неоснователни са възраженията срещу атакуваното определение от К.

Г. К. и П. Ж. Н.,чрез повереник адв. Ц. Б..

Извършената от настоящият съд проверка сочи,че законосъобразно в открито разпоредително заседание,л.186 от делото, първият съд е отказал да уважи искането на К. К. и П.Н. за конституиране в наказателното производство като частни обвинители.Първият съд коректно е посочил,че макар искането да произхожда от правоимащи лица,според посоченото в обвинителния акт,да е сторено в законен срок и форма /устна/,то искането „….не отговаря на изискването на чл.77 ал.2 и на чл.85 ал.1 НПК,обуславящи съдържанието на претенцията……не са посочени обстоятелствата,на които се основава претенцията и в тази насока,по отношение на кои конкретно лица,за какви твърдени престъпления се претендира конституирането…..“.Този си извод първият съд обосновано е защитил,като е посочил,че на съд са предадени няколко /6 / лица/ с по няколко обвинения,а липсата на конкретика препятства възможността да се произнесе положително по направените от К. и Н.,чрез повереник искания за конституирането им като частни обвинители..

Следва да се отбележи,че освен твърдение за незаконосъобразност,повереникът на К. и Н. не е посочил никакви конкретни оплаквания срещу атакувания съдебен акт.

Твърдението на повереника,че към момента на постановяване на атакувания съдебен акт,с който е отказано конституиране на доверителите 6 й,не е познавала добре делото и обвинителния акт и не е била подготвена,са голословни.Такива твърдения пред решаващия съд не са излагани,вж.заявено от повереника на л.188 от делото.

Разпечатката съдържа 46 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/575ac750-915c-4f88-9c14-91efd3c1d88e