Решение № 176 от 01.05.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Несебър, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска И. при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И. Гражданско дело № 20252150101269 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „В**********" ***, ЕИК 8*******, със седалище и адрес на управление: гр. Б***, ул. „Г******“ № ****, представлявано от Изпълнителния директор Ц.М., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юк. П.А. против О.М.Ж., гражданин на Руска Федерация, родена на *******г. със заявен пред регистър Булстат адрес на територията на Р.България в гр.Н****, к.к.С****, кв.Ч****№ ****, к/сС*****, ет.***, ап.**.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 270,87лв., представляваща парично задължение за доставена, отведена и пречистена вода за периода 24.02.2023г. – 25.09.2025г. до собствения й водоснабден имот в гр.Н****, к.к.С****, кв.Ч****№ ****, к/сС*****, ет.***, ап.**, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба пред съда – 05.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 54,09лв.-обезщетение за забавено плащане за периода от 27.03.2023г. до 04.11.2025г..

Предявените претенции са основани на следните фактически твърдения:

Твърди се, че ответника е собственик на СОС с идентификатор № 5********, като в това си качество е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес: гр.Н****, к.к.С****, кв.Ч****№ ****, к/сС*****, ет.***, ап.**, за който е разкрита партида с абонатен № 7*****.

1

Навежда се в исковата молба, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответната страна притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет страницата на водния оператор. Отчитането на водомера на абоната за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер като при това отчитане водомерът се счита за „видян“ от инкасатора. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства.

Начинът на електронно отчитане на съответния потребител се удостоверява със съответната справка за абонатния номер. Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно съобразно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от ОУ. След всяко отчитане са издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че за така отчетената и потребена вода са издадени подробно изброени и описани в исковата молба фактури за периода от 24.02.2023г. до 25.09.2025г. с отчетен период по фактури 10.11.2022г.-16.09.2025г. с обща стойност от 270,87лв.. За посочените суми не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Върху тези суми се претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 54,09 лв., считано от 27.03.2023г. до 04.11.2025г., както и законната лихва от 05.11.2025г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, с който предявените претенции се намират за допустими, но неоснователни. Исковете се оспорват по основание и размер. Изтъква се липсата на приложени доказателства, че в апартамента на ответницата е имало действително монтиран, пломбиран и технически изправен водомер, който да отчита потребената вода за процесния период, както и че измервателното средство е позволявало електронно отчитане. Навежда, че в исковата молба липсват твърдения и обяснения, че начислените суми за потребление са извършвани като изчисления съгласно определените цени от компетентния държаван орган.

Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

В о.с.з. предявените искове се поддържат от процесуалния представител по пълномощие на ищеца чрез писмени становища и се пледира за тяхното уважаване като доказани по основание и размер.

В о.с.з назначеният особен представител на ответницата оспорва исковете и пледира 2 за отхвърлянето им като неоснователни.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представен по делото нотариален акт /вж.л.66,67 по дело/ на 11.08.2017г. ответницата О.Ж. е придобила от „Ф***"*** чрез покупко-продажба собствеността върху СОС с идентификатор № 5******** по КККР на гр.Н****, к.к.С**** с посочения по-горе административен адрес.

От представена справка № 1*****/*****г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ-Несебър се установява, че от придобиването на имота на 11.08.2017г. ответницата не е извършвала разпоредителни сделки с него и към 24.07.2025г. все още е негов собственик.

По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в ищцовото дружество. В тази връзка по делото е представено Заявление за промяна на партида/л.10 по дело/, подадено от ответника О.Ж. от 07.12.2018г., с искане да бъде прехвърлена партидата за вода за апартамента, водеща се на името на продавача-„Ф***"***, от който ответницата е закупила имота на нейно име.

От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.6 и л.7 по дело/ е видно, че са извършени отчитания с мобилно устройство за периода 08.02.2023г. 16.09.2025г., като при от отчитанията водомер № 1******** с титуляр О.Ж. с потребителски номер 7***** на 08.09.2023г. и 15.11.2023г. е бил „видян“, а при отчитанията на останалите дати съгласно отразяването данните са били подадени „от клиента“.

За потребените и отчетени количества са издадени фактури

№

0044862228/24.02.2023г. за сумата от 142,55лв., от която е останала дължима сума в размер на 5,30лв., фактура № **********/25.09.2023г. на стойност от 164,29лв., фактура № 0047428992/25.07.2024г. на стойност 8,42лв., фактура № 0047942435/25.10.2024г. за сумата от 55,91лв. и фактура № 0049682203/25.09.2025г. на стойност 35,95лв.. Твърди се в исковата молба, че за посочените суми не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Ищецът твърди, че за начислените суми по така издадените фактури не е извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите.

Съдът констатира, че посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с Решение № Ц-32 от 30.12.2022г. на КЕВР, решение № Ц-29 от 22.12.2023г. на КЕВР и решение № Ц-30 от 19.12.2024г. на КЕВР.

С оглед наведените от особения представител на ответниците възражения и за изясняване на въведените оспорвания по фактите по делото са допуснати и гласни доказателства. Видно от показанията на св.И. Н. Б. – служител в ищцовото дружество на длъжност отчетник измервателни уреди, обслужващ к/с „С***“, в който се намира процесния апартамент, водомерите в този комплекс се намирали в баните. При самото отчитане апартаментите били отключвани самите собственици или от домакина на 3 комплекса, така св.Б. достъпвала съответния водомер и го отчитала лично, тогава системата отчитала че водомера е „видян“, но понякога управителя на комплекса извършвал отчитането и подавал показанията по телефона на свидетелката, в тези случаи данните били отчитани като подадени „от клиента“. Този свидетел твърди, че в посочения комплекс водомерите били „от старите“, поради това някои от тях били със замъглени стъкла и било трудно да се видят точните показания, поради това била възможна грешка в някоя от цифрите. Свидетеля твърди, че за отчитането конкретно за ап.603 в този комплекс или за гжа Ж. няма спомен.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Поконкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл. собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

На първо место съдът приема за безспорно установено по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, като те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът приема, че правото на собственост се доказва по отношение ответницата от представения нотариален акт. По делото не се ангажираха доказателства, ответницата да се е разпореждала в рамките на процесния период със съсобствения имот, поради което съдът приема за доказано, че водоснабдения имот е нейна собственост.

Настоящият съдебен състав приема за неоснователно възражението на особения представител на ответниците, че те нямат качеството „потребител“ на ВиК услуги, свързани с имота и между тях и ищцовото дружество не са възникнали облигационно 4 правоотношение с предмет доставка, пречистване и отвеждане на вода до собствения и имот, доколкото липсват по делото доказателства, че между страните е сключен писмен договор, по следните съображения:

Действително, за да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.

Съгласно изричната императивна уредба - § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 8, ал.

7 и ал. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, "потребители" на ВиК услуги са собственикът или ползвателят на съответния водоснабден имот.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.