Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4527 от 10.11.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1791/2023
Вид
Решение № 4527
Подписан
10.11.2023
В сила
14.12.2023
Състав
Пламена Недкова Славова - Милева

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 82 · Закон за здравето
  • чл.99, ал.3 · Закон за здравето

РЕШЕНИЕ

№ 4527 гр. Пловдив, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330101791 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД срещу Д. Т..

Ищецът твърди, че ответникът е посетил Отделение по смешна медицина с оплаквания от болки в ***. След прегледа се установило, че лечението не може да бъде постигнато в условията на извънболнична помощ и пациентът е насочен незабавно към Втора клиника по хирургия, където е приет с диагноза *** по клинична пътека *** на 08.02.2020г. в 01.04 ч. и е изписан на 11.02.2020г. , тъй като на сутрешната визитация не е открит в стаята. След извършените изследвания му била поставена диагноза ***. По време на болничния престой ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил до изписването си. Поради това ищецът изпратил покана на ответника за плащане на оказаната болнична помощ по КП № *** в размер на 938 лв. по Ценоразпис на лечебното заведение към деня на хоспитализацията.Въпреки това, плащане не било извършено, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4676/2022г., която била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Въз основа на тези твърдения иска от съда да признае за установена дължимостта на процесната сума, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.

Ответникът чрез назначения особен представител е подал отговор в срок. Оспорва иска, като твърди, че състоянието на лицето е било спешно и за медицинските услуги за преодоляването му не се дължи заплащане, въпреки липсата на здравноосигурителни права. Оспорва начина на формиране на процесната сума, като посочва, че не е ясно какви конкретни медицински 1 услуги се включват в нея.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и на закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.52, ал.2 от Закона за здравното осигуряване.

За основателност на иска следва да са реализирани следните юридически факти: оказана медицинска помощ, извън спешното състояние на ответника, в сочения в исковата молба обем и размер, вкл. болничен престой за процесния период; че ответникът е бил с прекъснати и невъзстановени здравноосигурителни права по време на болничния престой; че претендираната парична сума е съответна на ценоразписа на лечебното заведение към момента на хоспитализацията, че лечебното заведение е изправна страна по облигационното отношение – изпълнило е задълженията си по него.

Установява се от листа за преглед на пациент, че ответникът бил насочен за хоспитализация след преглед в спешно отделение, където му били извършени изследвания на кръв и урина, описани в листа за преглед, и били назначени консултации със специалисти, след което бил насочен за хоспитализация незабавно с диагноза *** .

Установява се от приложената епикриза, която съставлява официален свидетелстващ документ и има материална доказателствена сила за удостоверените в нея факти, че ответникът бил хоспитализиран в „Умбал Св.

Георги” ЕАД, Втора клиника по хирургия за периода 08.02.2020г., 01:04 ч. – 11.02.2020г., 08:00 ч.

По време на хоспитализацията, съгласно приложената епикриза, която не е оспорена и доколкото не се установява тези изследвания да са извършени преди приема в болница, били извършени диагностични изследвания – ***.

Това се потвърждава и от останалата медицинска документация в история на заболяването. Вследствие на това била установена друга диагноза – ***.

Следователно, установява се оказаната медицинска помощ на ответника по време на хоспитализацията му, включваща диагностични и терапевтични процедури (изброените диагностични изследвания и терапия с лекарства).

Установява се още, от приложената декларация за информирано съгласие, че ответникът се съгласил с оказаната му медицинска помощ. Въз основа на изложеното между страните възникнала облигационна връзка. Установява се още, че ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права към момента на хоспитализацията си, видно от приложената справка от НАП, като не се твърди от ответника те да били възстановени към момента на дехоспитализацията. При това положение, за ответника е възникнало задължението да плати оказаната му медицинска помощ съгласно Ценоразписа на лечебното заведение на основание чл.52, ал.2 от ЗЗО.

Съгласно посоченото в декларацията, пациентът бил запознат с цените на медицинските услуги, т.е. ищецът е изпълнил задълженията си за уведомяване. По делото е представен актуален към периода на 2 хоспитализацията Ценоразпис, от 2019 г. Не се твърди да има последващ ценоразпис за процесния период.

Неоснователни са доводите на особения представител, че по време на болничния престой състоянието било спешно поради употребата на думата „незабавно” в листа за преглед и поради характера на самата диагноза, с което обосновава тезата, че не се дължало заплащане на оказаната спешна помощ.

На първо място, определената диагноза е предварителна, и както се установи, тя е променена след хоспитализацията и подробните диагностични изследвания. Освен това характерът на спешната помощ не се определя от използваните от приемащия лекар изрази, а има законово определено съдържание. Съгласно чл.52, ал.2 от ЗЗО, здравно неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето. Последната норма гласи, че извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния. Съгласно чл.99, ал.3 от Закона за здравето медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на смърт и тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено значими органи и системи. От тези прави норми може да се направи извод, че медицинската помощ при спешни състояния, която е безплатна, е тази, която е насочена към предотвратяване на смърт или на съществени увреждания на органи и системи, значими за жизнената функция.Съдът е указвал в тежест на ответника да докаже, че и след хоспитализацията състоянието на пациента е останало спешно, т.е. имало е опасност от настъпване на смърт или увреждане на жизнено значими органи и системи. Същият обаче не е ангажирал такива доказателства, като например, ангажиране на вещо лице със специални знания, което след проучване на медицинската документация да посочи дали състоянието е било спешно и след хоспитализацията, за да може да се направи извод, че предоставените медицински услуги са били в условията на спешно състояние. На ответника, освен това, е указано, че не сочи доказателства за това обстоятелство. Поради недоказването на твърдението, че и след хоспитализацията състоянието е останало спешно, този факт ще се приеме за неосъществен.

По отношение второто възражение на ответника, по същество то се отнася до оспорване на представената сметка за пациент, от която не можело да се установи как е формирана търсената сума и какво включва тази цена.

Твърдението на ищеца в тази връзка е, че претендираната сума съставлява цената на приложената на пациента клинична пътека ***. Съгласно пар. 1, т.2, б. „б” от Националния рамков договор за медицински дейности за 2020 – 2022г. (НРД), клиничната пътека е завършена, когато са извършени основни диагностични и терапевтични процедури, заложени в нея, и е спазен задължителният минимален болничен престой, посочен в съответната КП.

Съгласно приложение № 17 от НРД, клинична пътека № *** включва минимален престой от 2 дни, който се установява да е спазен, доколкото лицето е било хоспитализирано от 08.02.2020г. до 11.02.2020г. Установените 3 диагностични изследвания – ехография и рентгенография на корем са изрично посочени в клиничната пътека. Приложена е и терапия с лекарства.

Поставената диагноза също е част от КП № ***, съгласно цитираното приложение № 17. От изложеното следва, че установените диагностични изследвания, терапия и диагноза, както и времевия престой в болницата изпълняват алгоритъма именно на КП № ***. Цената на същата съгласно приложения ценоразпис е именно в размер на 938 лв. Ето защо и дори без да се взима предвид сметката на пациента, се установява вземането по основание и размер. Наличието и на конкретно посочените изследвания и процедури и конкретна цена на някои от тях в сметката, с нищо не променя изводите на съда, основани на епикризата и ценоразписа, както и на законово определеното съдържание на клиничната пътека, на което предоставените медицински услуги отговарят.

Въз основа на всичко изложено, искът е основателен и следва да се уважи, като се установи дължимостта на процесната сума, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 12.10.2022г. до окончателното плащане. Посочената в заповедта за изпълнение дата – 13.10.2022г. съставлява очевидна фактическа грешка, доколкото входящият номер върху заявлението е от 12.10.2022г.

При този изход от спора, ищецът има право на разноски, които е доказал в следния размер: в исковото производство - 25 лв. за държавна такса, 200 лв. за депозит за особен представител и 300 лв. за адвокатски хонорар, както и в заповедното производство: 25 лв. за държавна такса.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, с адрес: гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.52, ал.2 от ЗЗО, че Д. Н. Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи следната сума, за която е издадена Заповед по чл.410 ГПК № 7177/13.10.2022г. по ч.гр.д. № 14676/2022г. на ПРС, а именно: сумата в размер на 938 лв., представляваща стойността на предоставена медицинска помощ по Клинична пътека № *** – *** по време на болничен престой в периода 08.02.2020г. – 11.02.2020г ., дължима поради прекъснати и невъзстановени за този период здравноосигурителни права, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 12.10.2022г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Д. Н. Т. , ЕГН: ********** да плати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405 разноските в исковото производство – 25 лв. за държавна такса, 200 лв. за депозит за особен представител и 300 лв. за адвокатски хонорар, както и в заповедното производство – 25 лв. за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен 4 срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5