Решение № 376 от 10.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Велико Търново, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20254110200934 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят Н. Р. П. е обжалвал НП № ***/**.**.**** г. на началник РУ-В.Търново, с което за нарушение по чл. 113, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 184, ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не заема становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН серия GA № ***/**.**.**** г. и НП № № ***/**.**.**** г. на началник РУ-В.Търново съдът установи, че АУАН и НП са съставени за това, че на **.**.**** г. в *** часа, в гр. ***, на кръстовище, образувано от ул.*** и ул. ***, жалбоподателят Н. Р. П. не пресича на пешеходна пътека отляво надясно по посока на движение от Кооперативен пазар към сградата на РДПБЗН ***.

В АУАН серия GA № ***/**.**.**** г. и НП № № ***/**.**.**** г. на началник РУ-В.Търново обективираното от жалбоподателя поведение е подведено под нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, за което с обжалваното наказателно постановление му е наложена санкция глоба в размер на 20 лева на основание чл. 184, ал. 3 от ЗДвП.

1

Гореизложеното обосновава правен извод, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати пороци по чл. 42, т. 4, пр. 1, пр. 2 и т. 5 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1, пр. 3 и т. 6 от ЗАНН, визиращи съответно описание на нарушението и на неговите фактически обстоятелства, както и виновно нарушените законови разпоредби. От словесното описание на нарушението не става ясно какво е било кръстовището, дали в същото има пешеходна пътека/пътеки, къде точно е пресякъл платното за движение жалбоподателят, ако на кръстовището е нямало пешеходна пътека имало ли е в близост до местоположението на жалбоподателя такава. Тази неяснота е довела до несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението. Същото е подведено под нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП /изм./, която към датата на претендираното деяние е съдържала четири хипотези в т.1-4 от този текст, визиращи императивни правила за дължимо поведение от пешеходеца. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1-4 от ЗДвП е фактически състав на нарушение относно неизпълнението на конкретни задължения от пешеходеца при пресичане на пешеходна пътека. Съгласно чл.

113, ал. 1, т. 1-4 от ЗДвП: „При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;

3. да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;

4. да не преминават през ограждения от парапети или вериги.“ Нито една от тези хипотези словесно не е била описана в АУАН и НП. Правилото на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП има своето изключение в разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗДвП: „Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.“ Пресичането обаче на пътното платно не на пешеходна пътека се субсумира под фактическия състав на чл. 165, т. 1 от ППЗДвП: „Когато пресичат пътното платно пешеходците са длъжни, ако наблизо има пешеходна пътека да я използват.“

По този начин контролният орган в АУАН и наказващият орган в НП са допуснали цитираните по-горе пороци. Това обуславя правен извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 2 от ЗАНН, вр. чл.

58д, т. 1 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 и ал. 3, т. 2 от ЗАНН, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

2

РЕШИ:

Отменя като незаконосъобразно НП № ***/**.**.**** г. на началник РУВ.Търново, с което на жалбоподателя Н. Р. П. за нарушение по чл. 113, ал. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 184, ал. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3