Определение № 564 от 13.01.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 564 гр. Варна, 13.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110114810 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.248 ГПК .

С Решение № 4286 / 30.11.2025 г. постановено от РС Варна, 42 състав по гражданско дело № 20243110114810 по описа за 2024 година се е произнесъл по предявения от ищеца установителен главен иск и насрещните осъдителни главен и евентуални осъдителни искове.

Видно от диспозитвите на постановения от РС Варна съдебен акт РС Варна е :

1).приел за установено в отношенията между страните : ищеца А. О. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и ответника ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, че сключения между А. О. Г., ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател и ***, в качеството му на кредитодател, Договор за потребителски кредит № 1031072 от 05/03/2024 г.е недействителен , на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1 т.10 и т.20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.

1, предложение първо от ЗЗД.

2).Отхвърлен е изцяло предявения ГЛАВЕН НАСРЕЩЕН иск от ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** против А. О. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с искането на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД да бъде осъден А.

О. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на *** СУМАТА от 1600.00 лв./хиляда и шестстотин лева / - представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за потребителски кредит № 1031072 от 05/03/2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск -13.01.2025 г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД , КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

3).Осъден е А. О. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ответника ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, СУМАТА от 1600.00 лв./хиляда и шестстотин лева / - получена без правно основание, по недействителен Договор за потребителски кредит № 1031072 от 05/03/2024 г.,под формата на главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск 13.01.2025 г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

4).Оставено е без уважение искането на А. О. Г., ЕГН **********, на основание чл.

241, ал. 1 ГПК при постановяване на съдебното решение , съда да разсрочи изпълнението на задължението за връщане на главницата съобразно погасителния план към договора за кредит.

Със същия съдебен акт , съдът е осъдил ***, със седалище и адрес на управление:

1

***, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на А. О. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** СУМАТА от 219.60 лв. /двеста и деветнадесет лева и шестдесет стотинки /- сторените от ищеца А.Г. разноски за заплатена държавна такса, пред настоящата инстанция , на осн. чл. 78, ал.1 ГПК .

Осъден е бил А. О. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** СУМАТА от 71.10 лв. /седемдесет и един лева и десет стотинки / представляваща сторените от*** разноски за заплатена държавна такса по насрещния иск, пред настоящата инстанция , на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Обективно по делото съдът е извел извод за основателност на главния специалния установителен иск предявен от ищеца , но и на евентуалния осъдителен иск предявен против ищеца, в срока по чл.211 ГПК. Този факт е мотивирал съда да приеме, че разноските по делото следва да останат за страните така както са сторени, независимо от обстоятелството , че производството е исково . Отчитайки съществуваща практика по исковете от и срещу потребители , в частта за присъждане на разноски, (вкл.практиката на СЕС : дела С-224/19 и С-259/19) на двете страни съдът е приел, че не следва да се присъждат разноски, независимо от изхода на спора, а ако такива се присъдят то следва да се в еднакъв размер, което отново обоснова крайния извод на съда, че разноските по делото за процесуално представителство на страните следва да останат така , както са сторени.

С МОЛБА с рег. № 104685/16.12.2025 г. / л.150 – 153/, уточнена с молба с рег.№ 1065775/22.12.2025 г., на основание чл. 248 ГПК А. О. Г., чрез адвокат А. Д. от САК е сезирал РС Варна с искане съдът да измени постановеното по делото Решение № 4286 от дата 30.11.2025 г. в частта му относно разноските като присъди в полза на адвокат А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1570.80 лв. с ДДС . Уточнено е , че тази сума е равна на сбора от претендирано възнаграждение по иска с правно основание чл.22 ЗПК ( в размер на 1018.80 лв.с ДДС ) , както и сумата от 552.00 лв., която представлява претендирано адвокатско възнаграждение във връзка с отхвърления насрещен иск по чл. 79 ЗЗД.

С Разпореждане № 46039/30.12.2025 г. първоинстанционният съд е разпоредил преписите от молбата по чл.248 ГПК да се връчат на насрещната страна с указание, че в 1 седмичен срок от получаване на съобщението може да подаде отговор на подадената молба , на осн. чл.248, ал.2 ГПК .

В срока по чл.248 , ал.2 ГПК дружество ***, чрез ***. , код по ***, чрез адв.Х. М. от САК е депозирало по ел.път ел.пакет с рег. № 1998/12.01.2026 г. инкорпориращ отговор на молбата по чл.248 ГПК , подписан с КЕП.

В отговора дружество *** намира , че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските ,като сочи, че при изменение на решението в искания от ищеца смисъл би се стигнало до неоснователно имуществено разместване , ри което разноски ще се присъдят само на едната страна, въпреки постигнатия сходен резултат от двете страни и сторени почти идентични разходи, доколкото в полза на *** също не са присъдени разноски за предявения насрещен иск. Акцентирано е още , че производството по чл.248 ГПК и забраната за влошаване на положението на страната , която оспорва акта , не могат да доведат до положение , при което при идентично процесуално поведение и решение в полза на двете страни да се стигне до присъждане на разноски в полза на една от тях. Отделно от горното в отговора на молбата по чл.248 ГПК дружеството „Кредирект“ ЕООД се позовава на цитираната практика на ВКС и начина на определяне на отговорността за разноски при съединяване на искове с оглед основателността на разгледания иск.

В условията на евентуалност ответникът *** моли съда да съобрази Решението на СЕС 438/22 , мотивите на Определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо т.о., ТК по т.д.

№ 1908/2022 , Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело С -35/22 и Решение на съда от 21 март 2024 г. по дело С -417/22 на СЕС и ако бъде определен размер на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца , то този размер да е справедлив и в по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1 /2004 г.

2

СЪДЪТ, намира депозираната по делото Молба с правно основание чл. 248 ГПК за процесуално допустима, предявена в срока по чл.248 ГПК от лице , което има правен интерес да иска изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Искането на адвокат ***. е ясно и уточнено с молба от 22.12.2025 г. , като в сезиращата съда молба от 16.12.2025г. са изложени на седем страници правни доводи за основателност на искането .

Спор относно характера , вида и броя на исковете предявени от ищеца против ответника и от ответника против ищеца няма .

Именно уважаването на главния установителен иск с цена от 5490 лв. и уважаването на насрещния осъдителен иск с цена 1600 лв. е мотивирало съда да приеме, че е справедливо разноските по делото, свързани с безспорно осъщественото процесуално представителство на страните да останат за сметка на страните, така както са сторени.

Правните доводи на адв.А. Д. и на ответното дружество *** относно справедливо определяне на отговорността за разноски съгласно нормата на чл. 78 ГПК и Решение С438/22 са не само верни , но и подкрепени с препращане към съдебната практика.

Вярно е също така , че при определяне на справедлив размер на адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК и чл.38, ал.2 ЗАдв е налице съдебна практика на първоинстанционните и въззивни състави, която след постановяването на Решението на СЕС С -438/22 е различна .

Съдът се води от постановените съдебни актове на ВКС по реда на чл.290 ГПК и мотивите на касационната инстанция при определяне на въпроса за отговорността за разноски, както и практиката на СЕС . Налице е задължителна тълкувателна практика на СЕС по тълкуване и прилагане на чл. 6, § 1 и чл. 7 , § 1 от Директива 93 /13 и непротиворечива практика на ВКС по прилагането й в същия смисъл ( цитирана в Решение № 129/30.07.2024 г. на ВКС , ТК , Първо търг.отделение по т.д.№ 630/2023 г. постановено по чл.290 ГПК : определения по ч.т.д.№ 2767/2024 г. и ч.т.д..№ 274/2023 г. на ІІ т.о., ч.т.д. № 2049/2022 г. и ч.т.д.№ 17/2023 г. на І т.о., решение по т.д.№ 630/2023 г. на ІІ т.о. и др. ) .

Задължителното тълкуване на СЕС, както пояснява ВКС в посоченото по-горе Решение : „ не намира приложение при частично отхвърлени установителни искове за нищожност на договорни клаузи, като неравноправни, а при частична неоснователност на кондикционните / осъдителни / искове, обусловени от призната неравноправност на договорните клаузи, на основание които са били недължимо събрани суми от потребителя „.

В съответствие с изложеното по-горе, ВРС приема, че след като е уважен главния установителен иск по чл. 22 от ЗПК ,във вр. с чл. 11, ал. 1 т.10 и т.20 от ЗПК във връзка с чл.

26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, отхвърлен е осъдителния главен насрещен иск по чл.

79, ал.1 ЗЗД и уважен насрещния евентуален иск по чл. 55 ЗЗД , дори и да се приеме практиката на СЕС по дела С-224/19 и С-259/19 за неприложима, е налице хипотезата, при която следва да намери приложение нормата на чл. 38 , ал.2 ЗАдв и в полза на адв.А. Д. да се определи адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна правна помощ на ищеца в настоящото производство.

Видно е от л. 11-ти гръб и л.12 , че на 14.11.2024 г. ищецът А. Г. и адв. А. Д. са сключили нарочен договор за правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата . Този факт установен от материалите по делото ,кореспондиращ със списъка по чл.80 ГПК представен от ищеца чрез процесуалния му представител обоснова извод, че съдът следва да определи възнаграждение в полза на адв.А. Д. за осъществената от адвоката безплатна правна помощ на ищеца в производството по делото .

Разпоредбата на чл. 38 ал.2 ЗАДв препраща към чл.36, ал.2 ЗАдв. и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

При цена на уважения главен установителен иск предявен от ищеца от 5490 лв. минимума на адв.възнаграждение определяем по чл.7 , ал.2 , т. 2 от Наредба 1/2004 г.възлиза на 849 лв. без ДДС , а с ДДС 1018.80 лв.

3

При цена на уважения насрещен иск осъдителен иск от 1600 лв. минимума на адв.възнаграждение по Наредба № 1/2004 е 460 лв. без ДДС, а с ДДС 552 лв.

Предявените по делото от ищеца и от ответника искови претенции са разгледани в едно производство , проведено е едно открито съдебно заседание без лично участие на страните и или представителите йм. С оглед фактическата и правна сложност на исковете предмет на разглеждане по спора , наличието на съдебна практика по аналогични производства, водени от и срещу потребители , осъщественото процесуално представителство на ищеца по предявените от него и срещу него искове , мотивира съда да приеме, че съгласно Решението на СЕС 438/22 следва да определи едно общо възнаграждение в полза на адв.Ант.Д., което да е съизмеримо с положения от адвоката труд, справедливо , но и да кореспондира с изхода по спора и под минимума в чл.7, ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 г. служеща само за ориентир на съда. Ето защо , съдът в настоящия му състав , определя в полза на адв.Ант.Д. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на общо 480.00 лв. с вкл.ДДС. Съгласно Решение по дело С -744/23 се начислява ДДС върху адв.възнаграждение. ( в този см. е Определение № 25427/11.12.2025 на СГС по в.ч.гр.д.№ 12904 /2025 , както Определение № 1783/10.07.2025 г.на ОС Бургас по в.ч.гр.д.№ 1119/2025 и Определение № 581/15.05.2025 г. на ОС Благоевград по в.ч.гр.д.№ 449/2025 г. ) Воден от горното , Варненският районен съд