Решение № 168 от 10.05.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. С., 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. П.а като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20242230200213 по описа за 2024 година Производството е по повод жалба на Т. П. Б. против наказателно постановление №23- 0804- 006300/29.12.2023г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- С., с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено наказание на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.

Жалбоподателят, нередовно призован се явява лично в съдебно заседание. Поддържа жалбата и моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован не изпраща свой представител. Изразява становище по жалбата като счита същата за неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 07.12.2023г. полицейски служители, свидетелите К. О. и М. Г. изпълнявали служебните си задължения по контрол на правилата за движение по пътищата в гр. С.. Около 22,35 часа те видели, че на бул. „Стефан Стамболов“, срещу магазин „Егея“ на спирката има спрели няколко леки 1 автомобили. Извършили проверка на тези автомобили. Един от тях бил „Волво С 60“ с рег. №.......... При проверката полицейските служители установили, че водач на този автомобил е жалбоподателят Т. П. Б., а собственик било търговското дружество „Амиго Финанс“ ЕООД, клон В..

Проверяващите обяснили на водача на лекия автомобил, че не може да престоява на спирката на обществения транспорт. Свидетелката К. О. обяснила на останалите спрели на мястото водачи, както и на жалбоподателя Б., че за тези нарушения ще им бъдат съставени фишове с глоба.

Жалбоподателят Б. категорично отказал да му бъде съставен фиш с глоба, тъй като не бил съгласен с това, че е нарушил ЗДвП. Той заявил на служителите на реда, че е спрял на прекъсната линия на спирката. Той започнал да записва видео запис на ситуацията с мобилния си телефон. Полицейските служители извикали съдействие от техни колеги и съставили акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя Б. за установеното нарушение.

Свидетелката К. О. приела, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП. За това нарушение, съставила акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а колегата й, св. М. Г. се подписал при съставянето и връчването на акта. Жалбоподателят отказал да подпише съставения му акт за установяване на административно нарушение, поради това отказът му бил удостоверен от подписа на друг служител П.С..

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка и издал обжалваното наказателно постановление като на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели К. О. и М. Г. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

2

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.

Нарушението е описано ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно съдържанието му, всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено. Ясно и конкретно в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление е формулиран състава на вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно: „Паркира на спирка от редовните линии за обществен превоз на пътници“, т. е. посочени са всичките му съставомерни признаци от обективна страна, в т. ч. и изпълнителното деяние „паркира“ и то по начин, както е отразен и в разпоредбата на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП. Достатъчно конкретно и ясно е отразено и мястото, където е било извършено нарушението на бул. „Стефан Стамболов“ срещу магазин „ЕГЕЯ“.

В момента на проверката жалбоподателят не е извършвал престой, а е бил паркирал. Легалните определения за „престой“ и „паркиране“ се съдържат съответно в разпоредбите на чл.93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Според нормата на чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно- разтоварни работи, в присъствието на водача.

Разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване 3 с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой“ освен, че водачът на автомобила следва да се намира на място при него, то и целта на спирането следва да е качване или слизане на пътници или извършване на товарно- разтоварни работи. В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят се е намирал при автомобила, когато същият е бил установен от органите на полицията. Простото присъствие на водача в автомобила обаче далеч не е достатъчно за да се приеме, че не е налице паркиране. Това е така, доколкото по изричната воля на законодателя, за да не е налице паркиране, това присъствие следва да е функционално подчинено на постигането на някоя от следните цели в условията на алтернативност- за качване и слизане на пътници, за извършване на товарно- разтоварни работи, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие или за да се изпълнят правилата за движение. Съдебната практика е категорична, че дори изчакването на пътници да дойдат и да се качат представлява паркиране, щом спирането не е кратковременно за непосредствено и незабавно слизане или качване. В жалбата си жалбоподателят е посочил целта за която е спрял на спирката на обществения транспорт, а именно за да си купи цигари от магазина. Самият той в съдебно заседание не спори, че е спрял на спирката, а че имало прекъсната линия.

От всичко гореизложено се налага извод, че приемайки, че е налице „паркиране“ наказващият орган е приложил правилно материалния закон.

При цялостният контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът не констатира наличието на пропуски при издаването му, които да се определят като процесуални нарушения.

Настоящият състав намира, че при издаване на атакуваното наказателно постановление не са били допуснати нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя, поради което същото следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Правилно, с оглед вмененото нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП е била издирена и приложена санкционната норма на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, която предвижда конкретно определена глоба от 50 лева за водач, който неправилно паркира в зоната на спирка за обществен превоз на пътници.

4

Въпреки, че няма наведени доводи в този смисъл, то с оглед цялостната проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и за пълнота на изложението, следва да бъде обсъден и въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като преценката за маловажност на извършеното нарушение подлежи на съдебен контрол. С оглед на това съдът прие, че не са налице данни и основания да се приеме, че разглеждания случай е маловажен. Прави впечатление, че жалбоподателят Б. е правоспособен водач на МПС от 15.08.1985г., издадено му е свидетелство за управление на МПС на 09.12.1994г. Има множество наложени наказания по ЗДвП- 5 наказателни постановления от 2021г. до изготвянето на справката за нарушител/водач, 14 фиша от 2021г. до изготвянето на справката за нарушител/водач (л.5- 9 от делото). Безспорно това са отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващи не бяха констатирани по делото, нито пък жалбоподателят е ангажирал доказателства установяващи такива. На следващо място- извършеното нарушение на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП не се отличава от обикновените случаи на нарушения от този вид, нито пък други данни водят до извод за по- ниска степен на обществена опасност на деянието. Тези обстоятелства изключват приложението на чл.28 от ЗАНН и наказващият орган правилно е преценил, че случаят не е маловажен.

По тези съображения наказателното постановление на началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- С. като издадено в съответствие с изискванията на материалния и процесуален закон, следва да бъде потвърдено.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №23- 0804- 006300/29.12.2023г. на началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- С., с което на Т. П. Б. с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.3 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 6