Решение № 63 от 21.11.2023, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Велики Преслав, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20233610200260 по описа за 2023 година

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от К. И. К. с ЕГН **********, с адрес гр.****** срещу Наказателно постановление №5/14.06.2022 г., издадено от кмета на Община Велики Преслав, Област Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Твърди че е в невъзможност да паркира автомобила си на друго място, поради спорове със съсобственика на сградата.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от пълномощник-юрисконсулт, излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда НП да бъде потвърдено изцяло.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: жалбоподателят на 26.05.2022 г. около 16.10 часа паркирал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДК№****** в гр.В.Преслав, ул.****** върху тротоара. Жалбоподателят бил многократно предупреждаван от органите на РУ-В.Преслав да не паркира на тротоара пред дома си ида го премести. На същото място и дата полицейските служител на РУ-В.Преслав- Р. И. и Ж. М. извършили проверка на жалбоподателката и за установеното нарушение съставил АУАН за нарушение по чл.19, ал.1, т.1 от Наредба №1 за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и имуществото, предназначено за общо ползване на територията на Община Велики 1

Преслав. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, който отказал да го подпише, но получил екземпляр от същия. Въз основа акта било издадено и обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът счита за установена от приетите по делото писмени докателства и показанията на разпитания свидетел, които съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви и логични.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 14-дневен срок, ето защо същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Изложената фактическа обстановка, която не се оспорва и от страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства.

Настоящият състав след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон.

Видно от АУАН нарушителят е отказал да го подпише при съставянето му. Получил е екземпляр от същия, което е удостоверено с неговия подпис. Следва да се има предвид, че това са два различни етапа от административно наказателното производство. Отказът на нарушителя да подпише акта и съответно удостоверяването на този отказ със свидетел се прави от гледна точка на това, да се удостовери по един безспорен начин, че същият е запознат със съдържанието му, че му е прочетен актът, че са му разяснени правата и задълженията по него. Видно от приложеният по делото АУАН е, че свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта е посочения за свидетел по установяване на нарушението и съставянето на АУАН – Ж. М.. С последното е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН , с което също е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че процесуалният закон-ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата-свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората-свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата-свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата-свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН . Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства. Ето защо, според настоящата 2 инстанция, за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. До този извод настоящият състав достигна и анализирайки разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 7 от ЗАНН и чл. 43, ал. 2 от ЗАНН . Изрично според нормата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН , когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, имената и точният адрес на който се отбелязват в акта. По аргумент от последното, и след като съгласно чл. 42, т. 7 от ЗАНН в акта като негов реквизит се посочват данните на лицата, свидетели при извършване, респективно при установяване или при съставяне на АУАН, то следва единствения извод, че свидетелят при отказа следва да е лице различно от другите по-горе посочени свидетели. Нарушението на посочените правила е съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна изцяло на процесното наказателно постановление, без да се разглежда спора по същество и да се обсъждат другите доводи и възражения на жалбоподателя.

За пълнота следва да се отбележи следното:

Служебно известно е на настоящия състав, че жалбоподателя К. К., е с установено по ЧНД№102/2022 г. по описа на ВПРС в производство по прилагане на принудителни медицински мерки по чл.427 и сл. от НПК, психично заболяване с ДИАГНОЗА: биполярно афективно разстройство, хронифицирано без светли периоди. От събраните писмени и гласни доказателства по ДП№212/20 г., съдът приема за установено, че К. И. К., на 06.04.2020 г. в гр.Велики Преслав се заканил с палеж на С.А./негов племенник/, както срещу имуществото му на значителна стойност, така и срещу телесната му неприкосновеност и това заканване предвид поведението на К., е възбудило основателен страх за осъществяването му, с което от обективна страна осъществил деянието включено в състава на престъплението по чл. 320а от НК, както и че на същата дата в гр.Велики Преслав от обективна страна осъществил деянието включено в състава на престъплението по чл.144, ал.1 от НК. С посочената експертиза е установено, че поведението на К. към момента на извършване на деянията е било психопатологично мотивирано от болестно повишен стремеж от активност, хипоманиен синдром, разтормозеност на влеченията, което състояние се приравнява към продължително разстройство на съзнанието. Към момента на деянията, същият не е могъл да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи постъпките си. Поради което, вещото лице предлага провеждане на принудително лечение в стационарна форма в обикновено психо-неврологическо заведение. Експерта счита, че лечението му може да се провежда в обикновено психиатрично заведение, за продължително време в ДПБ с.Царев брод. Поради което с влязло в сила на 24.06.2022 г., по отношение на К. К. е постановено принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение – Държавна психиатрична болница с. Царев брод, област Шумен,като последния е постъпил в лечебното заведение на 10.06.2022 г.

Установеното, макар и в друго наказателно производство психично заболяване на нарушителя, което води до продължително разстройство на съзнанието и което не му е позволявало да разбира свойството или значението на извършеното, или да ръководи постъпки си в периода 06.04.2022 г. до хоспитализацията му на 10.06.2022 г. Към момента на извършването на деянието – 26.05.2022 г. жалбоподателят е бил под влияние на психотичните си изживявания, които са ръководили действията му. Заболяването на жалбоподателя се квалифицира като 3 продължително разстройство на съзнанието, което е предпоставка, за да бъде прието, че същият е невменяем. Според препращата норма на чл. 11 от ЗАНН , по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съгласно чл. 33, ал.1 от НК не е наказателно отговорно лицето, което действа в състояние на невменяемост-когато поради продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. При наличието на медицинския критерий - продължително разстройство на съзнанието следва да се разгледа и другият критерий – юридическият, който отразява степента, в която е засегнато съзнанието на едно лице, което е лишено от способността да съзнава общественото значение на извършените от него действия или съзнателно да ги ръководи и затова се изключва неговата отговорност за тези действия. Тук се различава интелектуален и волеви момент. Интелектуалният е свързан със засягане на съзнанието относно разбирането на свойството и значението на постъпките, а волевият с възможността да ръководи постъпките, което означава, че съзнанието му е засегнато по такъв начин, че то не може да формира прегради, за да се противопостави на определено поведение. В настоящия случай, според изготвената съдебно-психиатрична експертиза, жалбоподателят страда от биполярно афективно разстройство, хронифицирано без светли периоди- заболяване, което попада в категорията продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.

С оглед на изложеното съдът прие, че към момента на деянието жалбоподателят се е намирал в състояние на невменяемост поради заболяване, което се квалифицира като продължително разстройство на съзнанието, което не му е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, следователно за да бъде едно деяние квалифицирано като административно нарушение следва да отговаря на изискванията на чл. 6 от ЗАНН . Изследвайки субективната страна на извършеното, съдът предвид доказателствата по делото достигна до извод, че жалбоподателят се е намирал в състояние на невменяемост към момента на извършване на деянието, за което е санкциониран по административен ред. Това обстоятелство, на основание чл. 11, ал. 2 ЗАНН , вр. чл. 33, ал. 1 НК изключва отговорността на нарушителя, тъй като субект на административнонаказателна отговорност може да бъде само вменяемо лице. Следователно процесното деяние не се явява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН , тъй като не е било извършено виновно от жалбоподателя.