Решение № 1640 от 10.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1640 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330110741 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, с ЕИК 203595295, със седалище и адрес на управление в гр .София, ж.к. Хаджи Димитър, ул. „Панайот Хитов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123, против В. Д. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес: **************** с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 8362/2023 г. по описа на РС – Пловдив, а именно: 1 200 лв., представляваща неплатен остатък по запис на заповед, който обезпечава Договор за заем №**************** от 07.07.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 08.06.2023 г., до окончателното заплащане на главницата.

Изложено е в исковата молба, че на 06.07.2022г. ответникът е подал Молба за сключване на Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, както и със същата молба е поискал да му бъде издадено Удостоверение за кредитен рейтинг във възможно най-кратък срок. Сочи се, че на същата дата ответникът е сключил договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, като съгласно условията и сроковете по същия договор ответникът се е задължил да заплати на ищеца сума в размер на 1332,10 лв., която следва да бъде заплатена според погасителния план на равни месечни вноски всяка в размер на 121,10 лв.

Твърди се, че на 07.07.2022г. страните сключили договор за заем № ****************/07.07.2022г., съгласно който ответникът е получил 1 наведнъж и в брой сумата от 1500,00 лв., при условията на същия този договор и Общите условия към него, като договорът представлява и разписка за реалното получаване на заемната сума. Излага се, че съгласно условията и сроковете по договора за заем ответникът се е задължил да заплати на ищеца сума в размер на 1824,90 лв., представляващи главница по Договора за заем в размер на 1500,00 лв. и договорена възнаградителна лихва за периода - от 07.07.2022г. до 07.06.2023г. в размер на 324,90 лв., която следва да бъде заплатена според погасителния план на равни месечни вноски всяка в размер на 165,90 лв. Посочено е, че общо дължимата месечна вноска и по двата договора е в размер на 287,00 лв.

Ищецът твърди, че ответникът е платил само една вноска на 31.08.2022г. в размер на 300,00 лв. чрез Изипей, а съгласно погасителния план падежната дата за внасяне на последната месечна вноска е 07.06.2023 г.

Иска се признаване за установено, че ответникът дължима сумата по запис на заповед.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на исковата молба по основание и размер. Изложено е, че в процесния договор не е отразено, че същият представлява Договор за рефинасиране на предишен Договор за заем от дата 20.10.2021 г с № **************** Оспорва се, че договорът за заем е нищожен. Излага се, че в общата сума за получаване е включена и допълнителна услуга. Сочи се, че в договора и погасителния план не е отразено сумите в каква валута са уговорени. Възразява се, че на ответника не е представен екземпляр от договора за заем. Оспорва се, че представеният екземпляр от договора по делото не е подписан от страна на ищеца. Сочи се, че допълнителните плащания по договора заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 535 от ТЗ.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на менителничния ефект – издаден от ответника запис на заповед в полза на ищеца, и предявяването му за плащане.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.

Ищецът с исковата молба е въвел твърдения за наличие на каузално правоотношение, произтичащо от Договора за заем № **************** от 07.07.2022 г., поради което в производството по чл. 422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед (по арг. от т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Следва 2 да се отбележи, че не се променя предметът на делото, като ищецът – кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на менителничния ефект. Тъй като ответникът заявява релативни възражения спрямо съществуването на каузалното правоотношение, следва да се разпредели доказателствена тежест на страните във връзка с каузалното правоотношение.

В тази връзка и предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответника в тежест на ищеца по делото е разпределено да докаже съществуването на Договор за заем №**************** от 07.07.2022 г., който е послужил за издаване на процесния запис на заповед, реално предаване на парите по договора и неговия падеж, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период. В тежест на ответника е разпределено да докаже възраженията си в отговора на исковата молба, в това число и за нищожност на договора за заем, а при доказване твърденията на ищеца – че е платил търсената сума.

Като безспорно между страните е отделен фактът на сключването между страните на Договор за заем № **************** от 07.07.2022 г.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК с оглед постъпилото възражение по чл.

414 от ГПК от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.

По фактите:

Съгласно Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг от 06.07.2022 г. ищецът извършва услуга по изготвяне на кредитен рейтинг, който има общо приложение за нуждите на оценка на имущественото състояние и възможност за поемане на задължения от страна на потребителя, като срещу тази услуга му се дължи възнаграждение в размер на 1 332,10 лв., която сума е разсрочена на падежите на вноските на договора за заем. След изготвяне на кредитен рейтинг ищецът предава на потребителя удостоверение, което съгласно чл. 1, ал. 2, изр. 2 от Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг има срок на валидност от един месец от изготвянето му.

В Договор за заем № **************** от 07.07.2022 г. са уговорени следните условия: отпуснат е кредит в размер на 1 500 лв., което представлява главница по договора; лихвен процент в размер на 41,03% или 324,90 лв.; ГПР е определено в размер на 49,69%; общата сума за плащане възлиза на 3 157 лв.; срок за връщане на заема 11 месеца. Ищецът реално е предоставил на ответника потребителския кредит в размер на 1 500 лв. на 07.07.2022 г.

За обезпечаване на задълженията по горепосочените Договор за заем и Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг потребителят е издал на 07.07.2022 г. в полза на ищеца Запис на заповед за сумата от 3 157 лв. с падеж 07.08.2022 г. Сборът от общата дължима сума по договора за кредит и възнаграждението по Договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг правят сумата, посочена в записа на заповед, което обстоятелство се признава и от самия ищец.

По действителността на каузалното правоотношение, разкрито от самия ищец:

3

Тъй като заявителят е разкрил каузалното правоотношение още в заповедното производство и го поддържа в исковото производство, съдът има задължение служебно да провери за наличие на неравноправни клаузи в договора за заем, сключен между ищеца и ответника. С оглед на това съдът констатира следното:

Макар и да не е засегнато в подадения отговор на исковата молба, съдът е задължен да прилага задължителната тълкувателна практика на върховния съд. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК „съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства“. Съгласно мотивите на решението „при липса на правоизключващи възражения от ответника, съдът не е обвързан да зачете правните последици на правната сделка – потребителският договор. Съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно, като следи дали договоръ т противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Когато, без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл. 235 ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти“.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.

В Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 Съдът на ЕС е задал още един критерий, въз основа на който разходи за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита“ – когато те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Съдът е посочил още че преценката за неравноправност на клаузи за допълнителни разходи по кредита зависи от това дали те са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. От тази гледна точка съдът намира, че възнаграждението по Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг съставлява конструкция, прикриваща действителните разходи по договора за кредита, а именно – печалбата, която кредиторът ще получи от извършването на сочената услуга. Въпреки че Решението на СЕС не коментира конкретно процесната услуга по договора, приетото разрешение може да се приложи и за нея, доколкото тя е разход за допълнителна услуга по кредита, която кредиторът извършва и която едновременно изпълнява двата изведени от СЕС критерия: за непропорционалност спрямо размера на кредита и за прикриване на други действителни разходи.

Следва да бъде отбелязано, че услугата, за която се заплаща възнаграждението по Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, не представлява същинска услуга, която 4 се предоставя на потребителя – тази услуга ползва само кредитодателят, който, за да отпусне кредит, следва да направи преценка за имущественото положение на заемателя. Следователно потребителят не получава престация по Договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг, а за него само възниква задължение.

Удостоверението, което се издава, не може да се приеме, че представлява резултат от услугата, понеже същото не може да се използва при други кредитодатели, както и че неговият срок на валидност за отношенията между страни е кратък – само един месец. Установеното в тежест на потребителя възнаграждение за оценка на платежоспособността му противоречи и на добросъвестността, тъй като осъществяването му е в полза на кредитодателя и е негово задължение.