Решение № 1642 от 17.07.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 1642

Разград, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

МАРТИН СТАМАТОВ

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА канд № 20267190600496 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, подадена чрез гл. юрисконсулт С. М., против Решение № 78 от 07.05.2026 г., постановено по АНД № 20263330200001/2026 г. по описа на Районен съд – Разград, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление № 25-1075-001005/01.09.2025 г. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 638, ал. 3 КЗ на Т. Р. Т. от [населено място] е наложена глоба в размер на 400 лв. /204,52 евро/. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че констатираното нарушение е доказано, виновно е извършено и осъществява фактическия състав по чл. 638, ал. 3 КЗ. Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление. Претендират се разноски.

Ответникът Т. Р. Т., чрез адв. Х. С. от АК – Разград, счита въззивното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Установените от въззивния съд факти са следните:

На Т. Р. Т. е съставен АУАН № 4198016 от 21.07.2025 г. за това, че на 21.07.2025 г. около 00:05ч. в гр. Разград, по ул. „Илия Петров“, до стадион Хювефарма Арена, в посока ул. „Гаврил Кръстевич“, управлява лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Г. Д. от [населено място], като след извършена справка в АИСПП е установено, че за автомобила няма действащ договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление № 25-1075-001005 от 01.09.2025 г., с което на основание чл. 638, ал. 3 КЗ на нарушителя е наложена глоба в размер на 400 лв. /204,52 евро/.

Предвид АУАН № 4198016 от 21.07.2025 г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1292799 от 21.07.2025 г., с която на основание чл.171, т. 1, б. „е“ ЗДвП на Т. е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС без застраховка „Гражданска отговорност“, до представяне на сключена валидна застраховка.

По делото е представена застрахователна полица за сключена на 22.07.2025 г. застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от лицето автомобил.

Безспорно е по делото, че на Т. Р. Т. е съставен и АУАН № 4198017 от 21.07.2025 г. за управление на МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП от 08.07.2025 г. – нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Преписката е била изпратена на прокурора с оглед престъпление по чл. 345, ал. 2 НК С постановление от 16.10.2025 г. е постановен отказ да се образува досъдебно производство и препис от постановлението е изпратен на началника на сектор „Пътна полиция“ за преценка дали да бъде издадено наказателно постановление. С резолюция от 21.10.2025 г. административнонаказващият орган е разпоредил да не се издава наказателно постановление на основание Тълкувателно постановление № 2/23 г. на ВКС и ВАС.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е приел, че не може едновременно да са осъществени съставите на административните нарушения по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и по чл. 638, ал. 3 във вр. с чл. 483, ал. 1 КЗ. Преценил е, че след като управляваният от нарушителя автомобил е със служебно прекратена регистрация от 08.07.2025 г., то към 21.07.2025 г. той не е регистриран, което сочи на липса на един от съществените елементи от състава по чл. 638, ал. 3 във вр. с чл. 483, ал. 1 КЗ – превозното средство да е регистрирано и да не е спряно от движение. Въззивният съд е заключил, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността за двете нарушения, които са взаимно изключващи се, и това нарушава принципа non bis in idem.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Въззивният съд е формирал правните си изводи в нарушение на материалния закон.

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е задължителна застраховка – чл. 461, т. 1 КЗ. Съгласно чл. 481, ал. 3 КЗ не се допуска движение на превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без за него да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Императивната разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния договор.

Законът забранява участие в движението по пътищата на превозни средства без наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а нарушаването на тази забрана е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на собственика и на всяко лице, което управлява МПС без такава застраховка.

По делото са доказани обективните признаци от състава по чл. 638, ал. 3 КЗ: на 21.07.2025 г. ответникът е управлявал МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Деянието е извършено виновно, тъй като в качеството на правоспособен водач на МПС ответникът знае, че за управляваното от него МПС трябва да бъде сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и е длъжен да носи документ за това /чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП/. При това законосъобразно с процесното наказателно постановление на основание чл. 638, ал. 3 КЗ му е наложена предвидената глоба от 400 лв.

Ирелевантно е обстоятелството, че ответникът не е знаел за прекратената регистрация на автомобила. Знанието за дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, в обхвата на който попада нарушението на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Но в настоящия случай предмет на съдебния контрол е наказателно постановление, издадено за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ. Нарушенията на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на чл. 638, ал. 3 КЗ са от различен вид и с различен обект на защита, поради което неправилно въззивният съд е преценил, че са взаимноизключващи се. Административнонаказателното производство, образувано по АУАН № 4198017 от 21.07.2025 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, не е приключило с издаване на наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта, поради което се счита за прекратено - чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Следователно, не са налице две процедури с наказателен характер, по които да има тъждество на деянието и неправилно въззивният съд е преценил, че е нарушен принципът non bis in idem.

Касационната инстанция не споделя изложените във въззивното решение аргументи, че след като от 08.07.2025 г. регистрацията на управлявания от ответника автомобил е била служебно прекратена, то към датата на деянието - 21.07.2025 г. не е било налице едно от условията по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – превозното средство да е регистрирано. Иначе казано, тезата на въззивния съд е, че липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, довела до служебно прекратяване на регистрацията, освобождава автомобилиста /собственик, ползвател, държател или водач/ от задължението да я сключи, което е правен абсурд и противоречи на нормите на КЗ, ЗДвП и на общия правен принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Наред с това, по смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не се сключва за МПС, което не е регистрирано и е спряно от движение. Освен липсата на регистрация, законодателят предвижда в кумулативна даденост и спиране от движение, при което автомобилът да не се ползва по предназначение и да не участва в движението по пътищата, а настоящият случай не е такъв.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде отменено, а наказателното постановление – потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 27е НЗПП в полза на ОДМВР – Разград следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лв., която сума съгласно ЗВЕРБ се превалутира на 66,47 евро.

По изложените съображения Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 78 от 07.05.2026 г., постановено по АНД № 20263330200001/2026 г. по описа на Районен съд – Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1075-001005/01.09.2025 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Разград, с което на основание чл. 638, ал. 3 КЗ на Т. Р. Т. от [населено място] е наложена глоба в размер на 400 лв. /204,52 евро/.

ОСЪЖДА Т. Р. Т. да заплати на ОДМВР – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�