Определение № 1017 от 23.09.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1017 гр. Перник, 23.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

Д. Г. Цончев като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500750 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 267 от ГПК.

С решение № 11/17.02.2026г. , постановено по гражданско дело № 87 по опис за 2023г, състав на районния съд в гр.Кула, Видинско , е извършил делба, като е изнесъл на публична продан имот, представляващ ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, целият имот с площ от 406 кв.м.; ведно с целия първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда в имота, представляващ жилище с идентификатор *** с площ 110,17 кв.м., както и на ½ ид.ч. от общите части на сградата, от подпокривното пространство и от сутерена, като имота е с административен адрес ****; осъден е съделителя М.

В. М. с ЕГН: ********** от ***** да заплати общо на Д. А. М. с ЕГН:

********** от гр. Видин *** вх. А ет.1 ап.3 и В. А. М. с ЕГН: ********** от *****, на основание чл.31 ал.2 от Закона за собствеността във вр с чл.346 от ГПК, сумата от 7354.08 евро обезщетение за лишаването на техните праводатели от ползване на имота, предмет на делбата, за периода от 14.03.2014г до 30.11.2018г, ведно със законната лихва от 24.08.2016г до окончателното издължаване, както и на основание чл.86 от Закона за задълженията и договорите, да им заплати мораторна лихва върху обезщетението в размер на 481.88 евро за периода от 14.03.2014г до 23.08.2016г. и са разпределени и разноските по спора.

Недоволен от това решение е М. М. и го обжалва като недопустимо и неправилно. Поддържа, че с определение № 2170 от 14.07.2023 г. на ВКС , е възстановена висящността на делбено дело № 374/1999 г. по описа на 1

Районен съд - Видин, впоследствие преобразувано в гр.д. № 440/2025 г. по описа на Районен съд- Кула, по което е допусната делба на същия имот и между същите страни - М. В. М. и В. М. П. (праводател на А. М. К., съответно – на синовете му ), като по този начин възникнала пред настоящото дело пречката по чл. 126 от ГПК.Допустимостта на настоящия иск за делба се оспорва и с аргумент, че не е налице активна легитимация на ищците, които следвало да се конституират като страни по първото дело, нещо което РС Кула им отказал, макар да са обвързани от силата на пресъдено нещо по това дело.

Допустимостта на решението се оспорва и с фактически твърдения , според които към момента на постановяване на решението имотът е собственост на едно-единствено лице - Лили М.ова М., по силата на два нотариални акта от 2025 г., което прави всякаква съдебна делба (и публична продан) правно невъзможна поради липса на предмет (съсобственост/) . Не на последно място , поддържа се , че с влязло в сила съдебно решение № 917 от 14.07.2005г. по описа гр.д. № 714 от 2004г.на PC-Видин, постановено по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, е признато правото на изкупуване от М. В. М. на дял от съсобствен имот за сумата от 6750 лева, която суа била платена и усвоена от А. К., при което настъпил конститутивния ефект на изкупуването, делегитимирал К. като собственик .

Решението се обжалва и в частта, с която е осъден М. В. М., на основание чл.31, ал.2 от Закона за собственост във връзка с чл.346 от ГПК, да заплати сумата от 7 354.08 евро обезщетение за лишаването на техните праводатели от ползване на имота, предмет на делбата, за периода от 14.03.2014г. до 31.11.2018г., ведно със законната лихва от 24.08.2016г. до окончателното издължаване, с аргументация за недопустимост на иска за делба.

Моли се решението да бъде обезсилено , а производството по делото – прекратено.

Въззиваемия ответник приема жалбата за неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено. И двете страни претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при внесена такса. Тя е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в първото за инстанцията открито съдебно заседание.

Има искане по доказателствата – да се приемат като писмени такива две определения на съдилищата от 2023 и 2025г., както и нотариален акт № 66/2025 г., и Нотариален акт № 65/2025 г. и банкови документи за извършено плащане. Съдебните актове са налични в кориците по делото и служебно известни на съда и няма да бъдат приети, а нотариалните актове и 2 доказателства за плащане имат значение за допустимостта на производството и затова следва да бъдат приети.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 267, ал.1 от ГПК съдът намира, че въззивната жалба е редовна и процесуално допустима.

На основание чл. 268, ал.1 от ГПК съдът извършва доклад, така както е отразено в мотивите на настоящето определение.

Приема и прилага като доказателства по делото нотариални актове №№ 66 т. ІІІ , рег. № 3619 , нот. дело № 265/2025 г. и 66 т. ІІІ , рег. № 3618 , нот. дело № 264/2025 г. на нотариус Надежда Ангелова при РС Видин , както и вносна бележка от 06.10.2008ги и извлечение от сметки на името на М. М. за месец октомври 2008г.

Насрочва съдебно заседание на дата призоваване на страните.

10.11.2026г. от 10.50 часа с

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3