Определение № 83 от 29.03.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Перник, 29.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20241700600070 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

С определение № 50 от 23.01.2024 г., постановено по ЧНД № 2096/2023 г., Районен съд Перник е отменил постановление от 04.12.2023 г. на Районна прокуратура Перник за прекратяване на досъдебно производство № 102/2022 г. по описа на ОДМВР Перник, прокурорска преписка № 3396/2022 г. по описа на Районна прокуратура Перник, и е върнал досъдебното производство на Районна прокуратура Перник.

Срещу определението е постъпил протест от Районна прокуратура Перник с искане за неговата отмяна, както и за потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 НПК и на основание чл. 208, т. 1 НПК по повод на сигнал за това, че на 25.10.2022 г. в гр. Перник е извършено подбуждане на лицето Т.Б.Т. към убийството на В.Д.В. – престъпление по чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

По досъдебното производство не е извършвано привличане на обвиняем.

В хода на разследването са разпитани като свидетели подалият сигнала В.Д.В. (л. 3336; 37-39; 45-46 ДП, том I), Цв.Д.В.-А – негова сестра (л. 49-51; 52-53 ДП, том I), М.В.А. – съпруг на последната (л. 47-48 ДП том I), А.В.Ив. – полицейски служител (л. 54 ДП том I), Е.Кр.Ив. – полицейски служител (л. 55 ДП том I), М.Б.Г. (л. 56 ДП том I), Т.Б.Т. (л. 57-59 ДП том I), Ф.Кр.Н. (л. 60-62 ДП том I), Л.Е.Хр. (л. 63-65 ДП том I). Извършени са очни ставки между свидетелите Т.Б.Т. и Л.Е.Хр. (л. 66-68; 69-71). Изготвени са писмени доказателствени средства – протоколи за доброволно предаване на веществени доказателства, протокол за оглед на местопрестъпление и др. Приобщени са писмени доказателства – справки за съдимост на Л.Е.Хр., Т.Б.Т., Ф.Кр.Н., заповед за задържане по реда на ЗМВР на Т.Б.Т. от 30.10.2022 г., докладни записки и др. Назначени са аудио-технически експертизи, чрез които 1 са снети разговори, записани чрез технически устройства от В.Д.В. (л. 88-129 ДП, том I).

Въз основа на посочените доказателствени източници в обжалваното пред първия съд прекратително постановление прокурорът е възприел следната фактическа обстановка, тук изложена накратко:

В.Д.В. и Ф.Кр.Н. са били съпрузи в периода 2012 г. – ноември 2021 г. След прекратяване на брака Н. упражнява родителските права по отношение на двете им непълнолетни деца, а В. е в режим на лични контакти с тях. Към момента отношенията между В. и Н. са влошени и враждебни, като Н. е депозирала многократни жалби в различни институции срещу В..

На 24.10.2022 г. с В. се свързал Т.Б.Т., колега на Н.. От него по телефона и при последващи лични срещи на 25.10.2022 г. и 27.10.2022 г. получил информация, че бившата му съпруга му готви „покушение“, като била платила 2000 лв. на друг неин колега – Л.Е.Хр.

(по прякор Левскара), да му нанесе побой. Първоначално, при срещата на 25.10.2022 г., Т. отказал да назове лицето, на което е платено да извърши побоя (Хр.), но впоследствие го направил, след като В. го мотивирал, давайки му 20 лева, създавайки впечатлението, че това е авансова вноска. Т. предложил на В. срещу „почерпка“ („почерпушка“) да говори с Хр. и побоят да бъде инсцениран вместо извършен. По този начин според Т. всички щели да останат удовлетворени. При срещата на 27.10.2022 г. В. заявил, че е съгласен относно инсценировката, а Т. напомнил, че в тази връзка следва да бъде почерпен и попитал каква ще бъде неговата почерпка. Т. предложил да получи 150 лева, при което В. се съгласил.

Уговорили се да се видят на 30.10.2022 г. за предаване на така посочената сума. В хода на тези събития В. вече бил уведомил за случващото се органите на МВР. Предвид това същите записали предварително номерата на банкнотите, които В. щял да даде на Т., а полицейски служители се разположили на мястото, където щели да се срещнат двамата. След предоговаряне на мястото на срещата Т. предал на В. на уречената дата сумата от 150 лева, след което първият бил задържан по реда на ЗМВР от разположените в непосредствена близост полицейски служители.

Други относими към случая факти не са установени независимо от всички последващо извършени процесуално-следствени действия в хода на досъдебното производство.

В заключение в постановлението е изведено, че не е осъществен фактическият състав на чл. 117, ал. 2 НК или на друго престъпление от общ характер, включително изнудване по чл. 214, ал. 1 НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

В производството по обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство съдът проверява както неговата обоснованост, така и неговата законосъобразност. Изследва се събран ли е необходимият обем от доказателства, който да позволи фактически изводи за това извършено ли е разследваното деяние, а също и съответствието на събраните доказателствени източници с приетата от прокурора фактическа обстановка. На следващо място, проверява се верни ли са правните доводи на прокурора за наказателната несъставомерност на разследваното деяние.

На първо място, в хода на разследването са положени дължимите усилия по събиране на всички необходими за разкриване на обективната истина доказателства. Разпитани като свидетели са всички лица, имащи отношение към случая, използвани са специални знания чрез възлагане и изготвяне на експертно заключение, приобщени са относимите писмени доказателства.

На следващо място, прокурорското постановление е обосновано, тъй като възприетата в него фактическа обстановка почива на логичен и последователен анализ на посочените 2 доказателствени източници.

Също така, верен е крайният правен извод, че не е осъществено деянието, за което е образувано наказателното производство – подбуждане към убийство. Налице са неубедителни доказателства, събрани чрез показанията на свидетеля Т., за това, че Ф. Н. е заплатила на Л.Хр. сумата от 2000 лв., за да нанесе последният побой на бившия съпруг – В. В.. М.Т. образно да се изразява пред В., че Ненкова и Хр. му готвят покушение, конкретиката на казаното от него недвусмислено сочи към телесна повреда (побой), а не убийство. Ето защо и евентуалните действия на Ненкова по мотивиране на Хр. да извърши побоя не могат да бъдат квалифицирани като подбуждане към убийство – престъпление по чл. 117, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Посоченото деяние може да бъде квалифицирано като подбуждане към телесна повреда и както е отбелязал в мотивите си прокурорът, същото е изключително морално укоримо, но не е криминализирано от българския законодател. В тази връзка следва да се отбележи, че за подбуждане се говори, когато престъплението, към което деецът подбужда, не е извършено. Когато престъплението, към което деецът подбужда, бъде извършено, вече се касае за подбудителство, което е форма на съучастие в извършеното престъпление и се наказва винаги с наказанието, предвидено за това престъпление – чл. 20, ал. 3 НК и чл. 21, ал. 1 НК.

Независимо от работната квалификация на деянието, за което е образувано досъдебното производство, правилно прокурорът е анализирал извършено ли е друго съставомерно деяние, за което да са налице данни в производството, и е достигнал до законосъобразен отрицателен отговор.

Не представляват престъпление евентуалните действия на Хр. по вземането на парична сума за извършването на побой. Подобни действия отново са силно укорими от морална гледна точка, но не са криминализирани, като не сочат дори към създаване на условия за извършване на престъпление, тоест към приготовление (Подобно на подбуждането, приготовлението е наказуемо само в предвидените от НК случаи. Конкретно – приготовлението към убийство е престъпление – чл. 117, ал. 1 НК, но не и приготовлението към телесна повреда.)

На последно място, настоящият състав се солидаризира с изводите на прокурора, че поведението на Т. по повод поисканите и получени 150 лева представлява поведение, което граничи със съставомерно деяние – изнудване по чл. 214, ал. 1 НК. Вярно е обаче също, че използваните от Т. изразни средства в детайлно известните на съда разговори, приобщени чрез аудио-техническа експертиза, не могат да бъдат интерпретирани като заплашване.

Тоест отсъства съставомерният признак на заплашването, за да е изпълнен фактическият състав по чл. 214, ал. 1 НК.

По изложените съображения прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното производство е правилно. Ето защо протестираното определение на ПРС следва да бъде отменено, като вместо това прокурорското постановление бъде потвърдено.

Така мотивиран, Окръжен съд Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 50 от 23.01.2024 г., постановено по ЧНД № 2096/2023 г. на Районен съд Перник, и вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 04.12.2023 г. на Районна прокуратура Перник за прекратяване на досъдебно производство № 102/2022 г. по описа на ОДМВР Перник, прокурорска преписка № 3396/2022 г. по описа на Районна прокуратура Перник.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4