Определение № 1494 от 17.06.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1573/2024
- Вид
- Определение № 1494
- Подписан
- 17.06.2024
- В сила
- 17.06.2024
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева
Цитирани разпоредби
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 617 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на доказателства) (преработен текст)
- чл. 4, параграф 3 · Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на доказателства) (преработен текст)
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1494 гр. София, 17.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501573 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
С определение № 8772 от 6.06.2024 г. по гр.д. № 4863/24 г., СГС, І-15 с-в, е повдигната препирня за родова подсъдност между СГС и СРС.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното:
Пред СРС по гр.д. № 14893/24 г., 81 с-в, е постъпило искане с Формуляр Л, за директно събиране на доказателства на основание чл. 19 и 20 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на ЕП и на Съвета от 25.11.2020 г. Установява се, че Районен съд в Прага, Чехия, е отправил искането до СРС, като във Формуляр Л е посочено, че делото пред чешкия съд е с ищец C. E. S. s.r.o. (т. 5.1) и ответник Profireal LLC (7.1), а спорът е облигационен за заплащане на суми, по издадени фактури, във връзка с разработване на софтуер. Посочено е, че молещия съд иска да се съберат директно доказателства чрез използване на комуникационна техника, посочена в Приложение Н (т. 12), а според т. 9, доказателствата ще се събират от Т. М., съдия.
Задачата на производството пред българския съд е разпит на свидетеля Г. Е., с посочен адрес, в гр. ***, гражданин на България. В т. 11.2.7. няма посочени конкретни въпроси.
По делото е налична кореспонденция (л. 6), в която Съдия М. е поискал информация дали е възможен разпита на свидетеля чрез видеоконферентна връзка, в присъствие на съдия от РБ.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
В чл. 617 ГПК са уредени правилата, които сочат компетентния орган по чл. 3, 1 параграф 1 и чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2020/1783. Според ал. 1 исканията за събиране на доказателства в РБ се отправят до районния съд, в чийто район ще се извършва събирането, а според ал. 2 компетентен да разреши директно събиране на доказателства по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на територията на Република България, както да и окаже практическа помощ за събирането, е окръжният съд, в чийто район то ще се извършва. Този текст от вътрешното право е съответен на чл. 1 от самия регламент, който сочи, че същият се прилага по отношение на граждански или търговски дела, когато съд на държава членка, в съответствие с правото на тази държава членка, изисква а) компетентният съд на друга държава членка да събере доказателство, или б) събирането на доказателство директно в друга държава членка. В първата хипотеза самото събиране на доказателства ще се извърши от българския съд, а във втората – легитимен представител на молещата държава ще извърши конкретни процесуални или фактически действия по събиране на доказателства, като условията за това следва да бъдат осигурени от замолената държава.
В разглежданият случай се установява, че молещата държава чрез районния съд в Прага, Чехия, претендира разпитът на свидетеля да бъде извършен от чешкият съдия Т.
М., така както е посочено в т. 9.1 от формуляра. Следователно с искането е претендирано директно (непосредствено) събиране на доказателства на територията на РБ, но от чужд магистрат, посредством видеконферентна връзка. В подкрепа на този извод е и липсата на конкретно поставени въпроси във формуляра, което препятства прякото събирането на доказателствата от местния съд. Предвид казаното, за да бъде разрешено чужд магистрат (чл. 19, т. 3 от Регламента) да извърши действия на територията на РБ, е необходимо нарочно разрешение от местен орган, който съгласно ал. 2 на чл. 617 ГПК е окръжният съд, в случая Софийски градски съд, предвид местоживеенето на свидетеля, чийто разпит се иска. Ето защо компетентен да даде разрешение за извършване на съответното действие е СГС, в случай, че установи, че е налице редовност и допустимост на исканото за събиране на доказателства (съгласно чл. 19, т. 7 вр. чл. 20, т. 2, изр. 1 от Регламента). Самото събиране на доказателствата – разпита на свидетеля (по аргумент от ал. 1 на чл. 617 ГПК вр. чл. 19, т. 4, ал. 2 от Регламента) следва да бъде сторено районния съд, за което делото следва евентуално да му бъде изпратено след произнасянето на СГС.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че преписката следва да се върне на СГС, който се явява компетентен да се произнесе по разрешаването на директно събиране на доказателства, съгласно мотивите по-горе.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
КОМПЕТЕНТЕН да разреши или откаже директно събиране на доказателства по чл. 19 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на територията на Република България е Софийски Градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3