Решение № 260122 от 07.05.2021, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №260122 гр. ВРАЦА, 07.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 09.04.2021 г., в състав:

Председател:

ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове:

ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

АНА АНГЕЛОВА в присъствието на секретар

МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 113 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на Д.Н.Ц. и Ц.Ц.Ц., подадени чрез пълномощника им М.М., против Решение № 260054/14.12.2020 г. по гр.д.№ 490/2020 г. на Районен съд-Бяла Слатина, с което са уважени предявени от К.Д.М. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.26 вр. чл.40 ЗЗД и въззивниците са осъдени да й заплатят деловодни разноски в размер на 1512,00 лв.

В двете жалби се излагат едни и същи оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и немотивираност на първоинстанционния съдебен акт. Изразява се несъгласие с извода на районния съд за нееквивалентност на престациите по Договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 25, т.3, рег.№ 3575, дело № 398/04.07.2017 г. на нотариус А. К.. Навеждат се доводи, че сделката е извършена при съобразяване с прогласения от чл.9 ЗЗД принцип за договорна свобода и в рамките на предоставените правомощия на представляващия. Извършва се позоваване на практика на ВКС, според която за да е налице нищожност на сделката неравностойността следва да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Изразява се становище, че в конкретния случай не е налице такава хипотеза, тъй като сделката е сключена по волята на страните и не излиза извън рамките на допустимото от закона и нравствените правила. Правят се оплаквания, че при постановяване на съдебния акт районният съд не е направил обективен доказателствен анализ, тъй като е отдал приоритет на показанията на ищцовите свидетели, без да обсъди показанията на доведените от ответниците свидетели.Въззивниците молят за отмяна на атакувания съдебен акт.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.Н.И., като пълномощник на въззиваемата К.Д.М., в който се оспорва основателността на жалбата на Ц.Ц.. Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно фактическата обстановка, а именно – че въз основа на пълномощно, подписано от наследодателя на ищцата Т. Д. М., въззивникът-ответник Ц. е продал на себе си земеделски имот на цена, която е почти 5 пъти по-ниска от пазарната такава. Извършва се позоваване на съдебна практика, според която задължение на пълномощника е да продаде недвижимото имущество с грижата на добър стопанин и при договаряне на цената да действа в полза на този, който му доверява интереса си. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства е установено, че продавачът по сделката е бил в тежка алкохолна зависимост, което сериозно е повлияло на възможностите му за адекватни преценки при вземането на отговорни решения. Изтъква се, че упълномощеният ответник е действал във вреда на представлявания, тъй като е продал имота сам на себе си на цена много по-ниска от пазарната такава към момента на извършване на продажбата, като не е доказано, че дори и тази продажна цена е била платена на продавача. Обобщава се, че продажбата е извършена при сериозна нееквивалентност на престациите, свеждаща се до практическа липса на насрещна престация от страна на купувача, с което са накърнени добрите нрави. Въззиваемата моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на деловодните разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба на К.Д.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно и субективно съединени искове против Ц.Ц.Ц., ЕГН **********, и Д.Н.Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: ***5.

В исковата молба се твърди, че К.М. е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – нива, с площ 16 801 кв.м., втора категория, в местността "Ямите-1", в с.***, общ.Борован, обл.Враца, по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-14/11.01.2019 г. на изп.директор на АГКК, при граници и съседи:

***, ***, *** и ***, а по плана за земеразделяне на с.***, обл.Враца, представляващ нива с площ 16.800 дка, ІІ кат., имот № 167013 в м."Ямите-1" в землището на с.***, обл.Враца, който е придобила по наследство от своя брат Т. Д. М., б.ж. на с.***, починал на 23.05.2019 г. Посочва се, че след смъртта на брат си, ищцата е започнала да урежда въпроси, свързани с наследството му, и при справка в Служба по вписванията при РС-Бяла Слатина е установила, че този недвижим имот е бил продаден с Нотариален акт за покупко-продажба № 25, т.3, рег.№ 3575, нот.д.№ 398/04.07.2017 г. на нотариус А. К., рег.№ 010 с район на действие РС-Бяла Слатина. Сочи се още, че продажбата е извършена от ответника Ц.Ц., който при изповядане на сделката се е явил от една страна като пълномощник на продавача Т. Д. М., съгласно пълномощно рег.№ 209/21.06.2017 г. за удостоверяване на подпис и рег.№ 210/21.06.2017 г., т.1, акт 31 за удостоверяване на съдържание, заверено от ***а на Община Борован, а от друга страна – като купувач. Според изложеното в исковата молба, имотът е продаден за сумата 3000,00 лв., която е около пет пъти по-ниска от пазарната стойност на земята.

Ищцата твърди, че приживе брат й Т. М. е бил в тежка алкохолна зависимост години наред преди да намери смъртта си в геран в с.***, където е открит на 21.05.2020 г. с налично количество алкохол в кръвта повече от 4 промила. Твърди също, че поради това свое състояние брат й е живеел в окаяни битови условия и се е прехранвал със събиране на хранителни отпадъци от кофите за боклук в селото. Ищцата счита, че състоянието на наследодателя й в последните 5-6 години преди смъртта му, е повлияло сериозно и на възможностите му да прави адекватни преценки и да взема отговорни решения. Посочва, че брат й се е интересувал единствено как да се снабди с алкохол, като е успявал да си набави такъв чрез ответника, който го е ползвал да му чисти оборите и двора, да му цепи дърва и пр., срещу което е заплащал предимно чрез домашна ракия или дребни пари, с които да може да си купи алкохол. Според изложеното в исковата молба, към момента на сключване на сделката Т. М. е бил регистриран като безработен, а от м.07.2018 г. е бил назначен по програма за временна заетост с работодател "Дейв 2013" ЕООД, чийто управител и едноличен собственик е ответницата Д.Ц. – съпруга на ответника Ц.Ц., който към този момент е бил *** на с.***.

Ищцата твърди, че на 21.06.2017 г. ответникът Ц.Ц.Ц., възползвайки се от неадекватността на брат й Т. Д. М., го е отвел в Община Борован, където е подписано и заверено пълномощно, с което е упълномощен да продаде недвижимия имот на когото намери за добре, включително и сам на себе си, и при каквато цена намери за добре. Посочва, че няколко дни по-късно ответникът е прехвърлил имота сам на себе си за сумата 3 000 лв. Ищцата счита, че избягвайки директната продажба пред нотариус, ответникът Ц. си е осигурил възможност сам да определи продажната цена и безпрепятствено да си прехвърли собствеността върху имота на цена, която е значително по-ниска от пазарната такава. Твърди, че от приятели на Т. М. е узнала, че той не е получил дори отразената в договора продажна цена, тъй като се е оплаквал пред тях, че ***ът има да му дава много пари.

В исковата молба се навеждат доводи, че с оглед изложените факти може да бъде направен извод, че сключената сделка за продажбата на имота е недействителна, поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в сериозна нееквивалентност на престациите, при която продажната цена е около 5 пъти по-ниска от средната пазарна цена – имотът е обработваем и е продаден за цена от 178 лева на декар при пазарна цена от 900-1000 лв. на декар. Развиват се и съображения, че сделката е недействителна и поради това, че ответникът Ц., в качеството си на представител на наследодателя на ищцата, е действал във вреда на представлявания, продавайки имота сам на себе си на цена, много по-ниска от пазарната, като договорът е сключен със знание за увреждане, тъй като представителят на продавача е и купувач и по този начин несправедливо е увредил значително представлявания и е облагодетелствал себе си.

Отправя се искане към съда да бъде признато за установено по отношение на ответниците Ц.Ц.Ц. и Д.Н.Ц., че ищцата К.Д.М. е собственик на описания недвижим имот, тъй като разпоредителната сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № 25, т.3, рег.№ 3575, нот.д.№ 398/04.07.2017 г. на нотариус А. К. е недействителна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД във връзка с чл.40 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответниците Ц.Ц.Ц. и Д.Н.Ц., чрез процесуалния си представител адв.М.М., са подали писмени отговори, в които оспорват основателността на предявените искове. Навеждат доводи, че ищцата не е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, тъй като приживе нейният брат Т. Д. М. е прехвърлил този имот на първия ответник със сключен по надлежен ред пред нотариус договор за покупко-продажба. Считат, че сделката е действителна и е породила своя вещно-прехвърлителен ефект. Изтъкват, че в исковата молба се съдържат противоречиви и взаимно изключващи се твърдения, тъй като от една страна се сочи, че договорената цена е твърде ниска, а от друга страна се излагат предположения, че продажната цена изобщо не е била получена от продавача.

Ответниците оспорват изложените в исковата молба твърдения, че приживе наследодателят на ищцата е имал силна алкохолна зависимост, която не му е позволявала да взема адекватни решения, че е живеел в мизерни условия, ровел е в кофите за боклук и не е разполагал с никакви средства. Твърдят, че продажната цена по сделката е платена изцяло и след подписване на пълномощното Т. М. се е открил банкова сметка ***-клон Борован, по която е получена и сумата по сделката, както и допълнително пари, за които е помолил първия ответник. Твърдят също, че в периода, в който е бил безработен, Т.

М. е бил одобрен по програма "топъл обяд" и всеки ден е получавал един хляб и топла храна; че ответниците и други хора в селото са му помагали, тъй като е живеел напълно сам, без грижа от страна на роднините си; че е бил напълно адекватен и способен да ръководи постъпките си и да разбира тяхното значение; че е бил отговорен човек и е плащал сметките си; че не е живял в мизерия и дори е имал цифрова телевизия и телефон, както и че ответникът Ц.Ц. никога не го е използвал за му чисти обора и да цепи дърва, тъй като не гледа животни и се отоплява на пелетна камина.

В отговора на ответника Ц.Ц. се развиват съображения, че при сключване на договора са спазени законовите изисквания за форма и съдържание, както и че формалната доказателствена сила на нотариалния акт не е опровергана от ищцата, която изказва единствено предположения, без да представя доказателства. Навеждат се доводи, че преценката относно нееквивалентността на престациите следва да бъде извършена при съобразяване с принципа за договорната свобода по чл.9 ЗЗД. Изтъква се, че в случая сделката е извършена на договорена между страните цена, която е по-висока от данъчната оценка на имота и не излиза извън рамките на допустимото от закона и нравствените правила. Извършва се позоваване на съдебна практика на ВКС, според която за да е налице нищожност, поради накърняване на добрите нрави, неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, което не е налице в случая.

Ответникът счита, че от доказателствата по делото не се установява и споразумяване между пълномощника и продавача, което да е във вреда на представлявания продавач, поради което не е налице и хипотезата на чл.40 ЗЗД, а именно – нарушение на задълженията на представителя да действа в интерес на представлявания.