Решение № 1000 от 17.06.2020, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№1000/17.6.2020г. гр. Пловдив 17.06.2020год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ

ЗЛАТАНОВА при секретаря СТАНКА

ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2158 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Жалбоподателят „Д. П.-ИНТО“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул. “Иларион Макариополски“ № 108, представлявано от управителя Б.Ж.П., чрез процесуален представител адвокат Ю. Р., оспорва Заповед за налагане на ПАМ № ФК-423-0023619/09.07.2019г. , издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Твърди, че не е извършено нарушение на данъчното законодателство, тъй като при извършената проверка изобщо не е направена контролна покупка в търговския обект. Прави възражение, в случай,че се приеме,че е налице нарушение, за липса на мотиви относно необходимостта от прилагане на ПАМ и продължителността на определения срок на мярката,както и за нарушаване на правото на защита. Твърди наложената ПАМ да е несъразмерна и необоснована. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП оспорва жалбата. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства,намери за установено следното:

За допустимостта :

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок, при наличието на правен интерес, поради което същата е ДОПУСТИМА

По същество:

От приложените към жалбата доказателства и представената административна преписка се установява, че на 30.06.2019г. в 12:00 часа при извършена оперативна проверка по смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС в търговски обект

–магазин за облекло в гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“ № 8, стопанисван от „Д. П.-ИНТО“ ЕООД, органите по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“Оперативни дейности „ Пловдив са констатирали,че при извършена контролна покупка на 1 брой мъжка тениска на стойност 32 лв., заплатени в брой от проверяващите, преди легитимация, на представляващия Б.П. не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан.

Установена е и положителна касова разлика в размер на 62лв. Към момента на провеката представляващия дружеството не дал никакви обяснения са фактическата наличност на парични средства.

Прието е, че търговецът е нарушил съставът на чл. 3,ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118,ал.1 от ЗДДС.

Като доказателство за резултатите от проверката е съставен, на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК, Протокол за извършена проверка серия АА№0023619/30.06.2019г., ведно със събрани доказателства.

Въз основа на това и на основание чл.

186, ал. 3 от ЗДДС е издадена оспорваната заповед, с която е наредено запечатване на търговски обект –магазин за облекло, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“№ 8, стопанисван от „Д. П.-Инто“ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

В хода на производството по оспорване на наложената ПАМ се установи разминаване между описаната в заповедта фактическа обстановка и доказателствата по делото. Според изложеното в оспорвания акт, контролната покупка, при която е прието,че е извършено нарушение е направена с управителя на санкционираното дружество. От събраните гласни доказателствени средства, които съдът кредитира като непротиворечиви, се установи, че в момента на проверката управителят изобщо не е присъствал в търговския обект. Свидетелката А.М., която видно от представените писмени доказателства е в трудови правоотношения с търговеца и в деня на проверката е била на работа, в показанията си посочва, че е било в началото на работния ден, при нея е имало момиче на обучение, което не е имало право да извършва продажби, а проверката била направена в момент, в който тя не е била в магазина,а се е подготвяла да го почисти преди започване на работа. Едва след въпросната контролна покупка бил извикан управителя. Тоест, по време на проверката не е присъствал нито управител на санкционираното дружество, нито друго материално отговорно лице, а обучаващо се момиче от скоро назначено на работа. Ответният административен орган по никакъв начин не уточни,нито възрази на изложените разминавания. Поставя се под съмнение изобщо дали е била извършена контролна покупка или не,а от тук недоказан е самият факт на твърдяното от приходната администрация нарушение.

От друга, оспорваната заповед за налагане на ПАМ се явява постановена преждевременно и затова в противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, осъществило състава на нарушенията изброени в т. 1 до 3 на същата алинея. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. От съдържанието на ЗНПАМ следва, че органът я прилага за да обезпечи събирането на санкцията, която е наложена. Този извод следва и по арг. от чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, доколкото е предвидено предварителното й прекратяване от органа който я е наложил, след като административнонаказаното лице направи искане за това и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. В случая обаче НП към момента на издаване на ЗНПАМ не е било издадено. Като не е издал НП, органът е препятствал жалбоподателя да се ползва от възможността да заплати имуществената санкция и от там да прекрати действието на наложената ПАМ- чл. 187, ал. 4 от ЗДДС

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена и в противоречие с чл. 22 от ЗАНН, съгласно който за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Както се посочи по- горе след като извършването на съответните нарушения не е установено по надлежния за това ред, то не може да се направи извод, че така наложената ПАМ няма да изпълни превантивната или преустановителната си функция, нито е относима към поправянето на вредните последици от деянието, т. е. ПАМ е наложена в противоречие с целта на закона.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за основателна. Оспореният административен акт, като неправилен следва да бъде отменен.

За разноските:

При посочения изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя се дължат разноски – заплатена държавна такса 50лв. и възнаграждение за един адвокат 500лв., според представените доказателства по делото и при отчитане възражението на ответника за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Съгласно чл.8,ал.3 от Наредба № 1/2004г. за процесуално представителство по административни дела без определен материален интерес възнаграждението е

500лв. Над този размер договореното се явява прекомерно.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по оспорване на „Д. П.-ИНТО“

ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Иларион Макариополски“ № 108, представлявано от управителя Б.Ж.П., Заповед за налагане на ПАМ № ФК-423-0023619/09.07.2019г. , издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наредено - запечатване на търговски обект –магазин за облекло, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Райко Даскалов“№ 8, стопанисван от „Д. П.-Инто“ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10 дни на основание чл.186,ал.1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите- гр.София да заплати на „Д. П.-ИНТО“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив, ул.“Иларион Макариополски“

№ 108, представлявано от управителя Б.Ж.П., сумата от 550/петстотин и петдесет/ лева разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: