Решение № 943 от 26.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. София, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско дело № 20211100511034 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 4 ГПК.

Образувано е по жалба от 23.07.2021 г., подадена от Я.В.И., конституиран в качеството на ипотекарен длъжник по изп. дело № 20208380405390/2020 г., против действия на ЧСИ М.Б. – насрочване на опис на недвижимо имущество с изх. № 60445/21.07.2021 г. на апартамент № 6, гр. София, СО – район „*******“, ж.к. „*******“, в жилищна сграда – бл. № **, стар *******.

Жалбоподателят счита, че извършеното действие е незаконосъобразно, тъй като в качеството си на трето задължено лице – ипотекарен длъжник е обезпечил само задължението на „А. 2004“ ООД спрямо „Ю.Б.“ АД.

Солидарният длъжник „Х.**“ ООД, срещу който е образувано изпълнителното производство, не фигурирал в нотариалния акт № 89, том IV, рег. № 5616, дело № 657 от 2008 г. на нотариус С.Т., вписан в СВ с акт № 171, т. XXXI, дело № 22103/2008 г.за учредяване на ипотека върху имота на жалбоподателя, поради което задължението на „Х.**“ ООД не било обезпечено от ипотекарния длъжник Я.И..

В законоустановения срок е постъпил отговор от взискателя „Ю.Б.“ АД, с който оспорва жалбата като неоснователна.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните, приема следното:

Жалбата е редовна. Същата е депозирана в срок, доколкото съобщението за насрочване на описа е връчено на длъжника в нарушение на процедурата по чл. 47 ГПК – налице са три посещения на адреса – на 12.10.2020 г., на 1

17.10.2020 г. и на 12.11.2020 г., едно от тях е в неприсъствен ден (17.10.2020 г.), но не е спазено изискването посещенията да са с интервал от поне една седмица между всяко от тях.

С определение № 3084 от 23.11.2021 г. по ч.гр.д. № 3365/2021 г. на Софийски апелативен съд е отменено определение № 2410 от 21.09.2021 г., постановено по настоящето дело, с което е оставена без разглеждане жалбата, подадена от Я.И., за отмяна на насрочения опис на недвижимо имущество с изх.№ 60445/21.07.2021 г. по изп.д.№ 20208380405390 на описания в жалбата недвижим имот.

Съгласно указанията, дадени от Софийски апелативен съд, жалбата, подадена от Я.И., подлежи на разглеждане по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, доколкото този ред бил приложим винаги, когато жалбоподателят твърди, че по отношение на него не се разпростират субективните предели на изпълнителния лист по чл. 429, ал. 3 ГПК.

Доколкото дадените указания са задължителни за настоящия състав, производството по делото се провежда по реда на чл. 437, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 4 ГПК.

Предвид указанията на Софийски апелативен съд, на изследване подлежи факта дали жалбоподателят е доказал твърденията си, че няма качеството длъжник в изпълнителния процес, а качеството трето лице по смисъла на чл.

435, ал. 4 ГПК.

Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, по смисъла на чл.440 ГПК е всяко лице, което не е страна в производството по принудително изпълнение, не е неин правоприемник и спрямо което издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели.

Прието е, че принудителното изпълнение се изчерпва с прилаганите способи /вън от тях принудително изпълнение няма/. Страни в процеса са засегнатите от способа, а не „страните по делото“. Съгласно чл. 429, ал. 3 ГПК, в субективните предели на изпълнителния лист попадат и третите лица, дали свое имущество в обезпечение на дълга на главния длъжник – с оглед изложеното по-горе, че трето лице е онова, спрямо което изпълнителният лист не разпростира своите субективни предели, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че той няма качеството длъжник, още повече, че съгласно приетото от ВКС в посоченото тълкувателно решение, ако се приеме, че този, който е дал обезпечение за чужд дълг се счита за трето лице, той би получил от закона неадекватна и недостатъчна правна защита за разлика от положението, при което той се признава за страна в изпълнителния процес. Доколкото ипотекарният длъжник е засегнат от предприетия от ЧСИ способ, той придобива качеството страна в изпълнителния процес именно на това основание, както се сочи в тълкувателното решение.

В настоящия случай главният длъжник, чието задължение е обезпечено с учредената ипотека, е в производство по несъстоятелност, така че индивидуално принудително изпълнение върху неговото имущество не може да бъде проведено – чл. 638 ТЗ. От друга страна в чл. 637, ал. 5 ТЗ се сочи, че не се спират граждански и търговски дела срещу длъжника за парични 2 вземания, обезпечени с имущество на трети лица. По аргумент от по-силното основание това означава, че при вече наличен изпълнителен титул и издаден изпълнителен лист, изпълнение върху имуществото на третите лица, върху което е учреден залог или ипотека, е възможно.

Жалбата е неоснователна. Въпреки че съгласно приетото от Софийски апелативен съд за процесуалната легитимация на жалбоподателя е достатъчно само да твърди, че е трето лице спрямо изпълнението, настоящата инстанция намира, че за да се стигне до уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното действие, е необходимо тези твърдения да бъдат доказани. В случая въпросът дали жалбоподателят има качеството ипотекарен длъжник е правен такъв. Съгласно посоченото по-горе тълкувателно решение този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. Фактът, че главният длъжник, чийто дълг е бил обезпечен от жалботодателя, не е конституиран в изпълнителния процес /както беше отбелязано, длъжникът „А. 2004“ ООД, чието задължение е обезпечено, е бил в производство по несъстоятелност, а видно от Търговския регистър към момента същият е заличен/, не води до извод нито, че жалбоподателят е трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК – разбиране, което би влязло в противоречие с приетото в задължителното за настоящият състав тълкувателно решение № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, нито, че същият е лишен от процесуална легитимация да участва в изпълнителното производство като ипотекарен длъжник.

Предвид факта, че недоказани остават твърденията на жалбоподателя, че същият има качеството трето лице, засегнато от изпълнението, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 53461/23.07.2021 г., подадена от Я.В.И. против действия на ЧСИ М.Б. по изп. дело № 20208380405390/2020 г. – насрочване на опис на недвижимо имущество: апартамент № 6, гр. София, СО – район „*******“, ж.к. „*******“, в жилищна сграда – бл. № **, стар *******.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3