Решение № 3926 от 20.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3926 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100508566 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 19.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 7738/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 67 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от А. М. Б.

/ЕГН **********/ срещу АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ /ЕИК 121654463/ осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 КТ за сумата 1 314.10 лева, представляваща разлика между изплатени и дължими трудови възнаграждения за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., и с правно основание чл.128, т.2 КТ във връзка с чл.9 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения- за сумата 102.90 лева, представляваща разлика между изплатени и дължими допълнителни трудови възнаграждения за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното плащане.

Постъпила е въззивна жалба от А. М. Б. /ищца по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС отхвърлително решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на горепосочените суми, ведно със законната лихва и разноските по делото.

Въззиваемата страна Апелативен съд- София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.128, т.2 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от А. Б. искове по чл.128, т.2 КТ като неоснователни- чл.272 ГПК.

Ищцата А. Б. претендира ответникът Апелативен съд- София да бъде осъден да й заплати на основание чл.128, т.2 КТ сумата 1 314.10 лева, представляваща разлика между трудовото възнаграждение, което е получила, и това, което би получила, ако е приложена индексацията на възнаграждението- според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, за периода от 1.01.2021 г. до 31.12.2023 г. /3 години/, и сумата 102.90 лв., представляваща разлика между изплатените й и дължими допълнителни трудови възнаграждения по чл.9 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, за периода от 1.01.2021 г. до 31.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Претенциите й се основават на твърдението, че след промяната на работодателя й от ВКС на АС- София на основание чл.123, ал.1, т.7 КТ, считано от 15.07.2020 г., й се дължала индексация на месечното трудово възнаграждение по диапазони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата /КДАС/- като на служител във ВКС, а не по диапазони 7 и 8 от КДАС, вследствие на което при прилаганото от ответника индексиране на възнаграждението й била поставена в понеблагоприятно положение и дискриминирана спрямо останалите служители, останали на работа във ВКС, чиито длъжности останали в този орган на съдебната власт. Освен това поддържа приложимост и на § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на КДАС /ППКДАС/, според който заварен служител на длъжност, която се премахва с новия Класификатор, се преназначава на сходна длъжност при запазване на възнаграждението му.

Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че ищцата е служител на АССофия, считано от 15.07.2020 г., поради което и спрямо нея била приложена индексация по диапазони 7 и 8 от Класификатора- като служител на САС. Трудовото й възнаграждение от преди промяната било запазено, като индексирането му- като служител на ВКС, не било нормативно предвидено, и било извършено съответно- като за служител на АС- София.

По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени доказателства /допълнителни споразумения към трудов договор от 1.04.2001 г./, че считано от 1.04.2001 г. ищцата А. Б. и Върховен касационен съд са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „чистач“, както и че към 15.07.2020 г. това трудово правоотношение е било действащо /непрекратено/.

Установява се от приложеното по делото копие на кратък Протокол № 10/ 30.04.2020 г., че с Решение на Пленума на ВСС, на основание чл.130а, ал.2, т.6 от Конституцията на Република България вр. чл.30, ал.2, т.5 и чл.387 и чл.388 ЗСВ, стопанисването на Съдебната палата, находяща се в гр. София, район „Триадица“, бул.“Витоша“ № 2, е отнето от Председателя на ВКС и е възложено на административния ръководител на АС- София, считано от 15.07.2020 г.

2

С Решение на СК на ВСС от 9.06.2020 г., на основание чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ са съкратени 31 щатни бройки във ВКС /между които и заеманата от ищцата длъжност „чистач“/, и са разкрити съответно 31 щатни бройки в Апелативен съд- София, считано от 15.07.2020 г., от които 15 щ. бр. са за длъжността „чистач“. Посочено е в мотивите на решението, че увеличаването на щатната численост на Апелативен съдСофия, чрез намаляване щатната численост на ВКС е в изпълнение на решение на Пленума по протокол № 10/ 30.04.2020 г. относно възлагане стопанисването на имота със Съдебната палата на административния ръководител на Апелативен съд- София, като е изразено становище административните ръководители на ВКС и Апелативен съд- София да приложат процедурата по чл.343, ал.2 ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата.

Със Заповед № А-1102/ 1.12.2020 г. на административния ръководителПредседател на АС- София, издадена във връзка с решение на СК на ВСС по протокол № 18/ 9.06.2020 г., с който от 15.07.2020 г. е увеличена щатната численост на Съдебната администрация с 31 щатни бройки, на основание чл.19, ал.1 ПАС е утвърдена структура на администрацията на Апелативен съд- София, според която Отдел „Стопанисване и управление на съдебно имущество“ включва 38 щатни бройки, между които и длъжността „чистач“- с 18 щатни бройки.

С Решение по Протокол № 3/ 04.02.2020 г. на СК на ВСС на основание чл.341 ЗСВ е утвърден Класификатор на длъжностите в администрацията на съдилищата /КДАС/ от 1.01.2020 г., според който възнагражденията на служителите от съдилищата в първа група, в която попада и АС- София, се определят в диапазона, индивидуализиран в колони 7 и 8. Идентично е положението и при взимане на решенията за утвърждаване на Класификаторите през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., обективирани в Протокол № 6/ 23.03.2021 г. на СК на ВСС, Протокол № 15/ 11.04.2022 г. на СК на ВСС и Протокол № 27/ 17.08.2023 г. на СК на ВСС, според които възнагражденията на служителите в Апелативен съд- София се определят съобразно колони 7 и 8 от класификаторите, а не съобразно колони 5 и 6, касаещи ВКС и ВАС.

На 26.02.2021 г. между ищцата А. Б. и Апелативен съд- София е сключено Допълнително споразумение към трудовия й договор- под № 171/ 26.02.2021 г., според което Б. продължава да изпълнява трудовите функции на длъжността “чистач“, която е заемала и преди 15.07.2020 г., като с това споразумение и с последващи споразумения от 15.04.2022 г. и 21.08.2023 г. на основание чл.119 КТ е актуализирано възнаграждението й, вкл. допълнителното й възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, поради актуализиране на КДАС за съответната година. Не е спорно по делото, че и трите актуализации /увеличения/ от 2021 г., 2022 г. и 2023 г. са извършени съобразно колони 7 и 8 на КДАС.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните, за процесния период от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. разликата между начислената основна заплата по ведомост и основната заплата, изчислена съгласно колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, и трудовото възнаграждениесъгласно колони 7 и 8 от класификатора, е в общ размер на 1 091.05 лв. Разликата между начисленото допълнително трудово възнаграждение- съобразно колони 7 и 8 и колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., е в размер на 95 лв.

Спорно между страните по делото е дали при годишните индексирания на трудовото възнаграждение на ищцата през процесния период е следвало да се приложат диапазоните по колони 5 и 6 или тези по 7 и 8 от Класификатора на 3 длъжностите в администрацията на съдилищата.

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.7 КТ, трудовото право-отношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи. С разпоредбата на чл.123, ал.1 КТ са уредени хипотези, при които правата и задълженията на работодателя по трудови правоотношения, заварени при промяната му, преминават върху правоприемника, т.е. уредени са форми на правоприемство в трудовото правоотношение. При тези хипотези промяната на работодателя не води до прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите. Трудовото правоотношение се запазва такова, каквото е било към момента на извършване на промяната.

В хипотеза, в която дейности, права и задължения на учреждение преминават към друго, е налице правоприемство на работодателя по смисъла на чл.123, ал.1, т.7 КТ. В този случай прехвърлените материални активи продължават да се използват за осъществяваната дейност, необходимостта от която не е отпаднала. От това произтича и продължаващата заетост на работниците и служителите. Съществуващото или новообразуваното учреждение- правоприемник става страна- работодател по заварените трудови правоотношения на мястото на закритото държавно учреждение /в този смисъл Тълкувателно решение № 10/ 27.11.2014 г. на ВКС- ОСГК/.

Прехвърлянето на дейността по стопанисване на Съдебната палата от правомощията на Председателя на ВКС в правомощията на Председателя на АССофия попада именно в хипотезата на чл.123, ал.1, т.7 КТ.

При промяна на работодателя по чл.123, ал.1 КТ трудовите право-отношения с работниците и служителите се запазват такива, каквито са били към момента на извършването й. Съгласно чл.123, ал.2 КТ, в случаите по чл.123, ал.1 КТ правата и задълженията на работодателя- прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател- приобретател.

През процесния период следователно страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание чл.123, ал.1, т.7 КТ, съгласно което ищцата е изпълнявала длъжността “чистач“ при работодател АС- София, като по силата на възникналото с орган на съдебната власт трудово правоотношение ищцата има качеството на съдебен служител- съгласно чл.340 ЗСВ.

По делото не се спори, а се и установява и от неоспореното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, че за исковия период на ищцата е заплатено трудово възнаграждение при прилагане на диапазони 7 и 8 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата. Ищцата претендира горницата, която би получила, в случай, че за исковия период са приложени диапазони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата.