Решение № 198 от 29.06.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Б.С., 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100489 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2,б. "а" КЗ от Г. фонд, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Г.И. №2, ет.4, тел:

**********, общ. С., обл. С. (столица), представлявано от изпълнителните директори М.К. и С.С., чрез юрк.М. Г., против И. Ц. К., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул.П.Е. №28, общ. Б., обл. В., с който се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника за сумата в размер на 8 289,20 лева (осем хиляди двеста осемдесет и девет лева и двадесет стотинки), представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по претенции № 20110357/16.10.2020г. и №20210154/30.06.2020г. във връзка с ПТП, настъпило на 03.03.2020 г. по път II-43 на 45км+000 в посока Б.С. по вина на управлявана от ответника самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег.

№ВР03985, без задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законна лихва за период от датата на депозиране на заявление по реда на чл.410 от ГПК 27.01.2025г., до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№151/2025г. по описа на РС-Б.С., както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че във връзка с ПТП, настъпило на 03.03.2020 г. по път II-43 на 45км+000 в посока Б.С., е изплатил по претенция № 20110357/16.10.2020г. застрахователно 1 обезщетение в размер на 2247лв - за увреден лек автомобил марка „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег №ЕН0220КН, собственост на Н.С.Б., и по претенция №20210154/30.06.2020г. обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата в следствие на ПТП-то Г. Н. Б. в размер на 6042,20лв.

Сочи, че виновен за ПТП-то е ответникът И. Ц. К., който на 03.03.2020 г. по път II-43 на 45км+000 в посока Б.С. управлявайки самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег.№ВР03985, предприел маневра завой наляво без да се увери, че пътят е свободен, в резултат на което удря извършващия маневра изпреварване лек автомобил „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег №ЕН0220КН, собственост на Н.С.Б., управляван от М.А..

Ищецът твърди, че към датата на настпъване на ПТП-то самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег.№ВР03985 не е имал действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Твърди, че е поканил ответника да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не постъпило.

Предвид изложото за ищеца се породил правен интерес от депозиране на заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№151/2025г. по описа на РСБ.С.. Издадена е заповед за изпълнение, ответникът е депозирал възражение, като в законоустновения срок ищецът е предявил настоящите искове. Сочи доказателства, прави доказателствени искания, претендира разноски.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът И. Ц. К. не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства. В съдебно заседание оспорва предявената искова молба чрез адв. М. М. от АК- В..

В хода на производството са събрани писмени доказателства. Допуснати са съдебно авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 248р8688/20.05.2020г., от който се установява, че на 03.03.2020 г. около 13:55ч. по път II-13 на 45км+000 в посока Б.С. е реализирано ПТП между лек автомобил марка „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег №ЕН0220КН, собственост на Н.С.Б., управляван от М.А., и самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег.№ВР03985, собственост на С.Н., управлявана от И. Ц. К.. В протокола е отразено, че в резултат на инцидента по автомобила са видими щети: предно стъкло, преден капак, маска, броня, 2бр. счупени фара, предна дясна врата със стъкло, преден десен калник, предна лява гума с джанта, радиатори на климатик и охладителна система, деформация на купе, дясно странично огледало. В протокола е отразено, че в резултата на ПТП-то е пострадало лицето Г.Н.Б., което е получило черепномозъчна травма и охлузвания по тялото без опасност за жИ.та.

2

По делото е приложено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 24.06.2020г., с което е прекратено производството по ДП №293/2020г. по описа на РПБяла Слатина, №139/2020г. по описа на РУ-Б.С., образувано затова че на 03.03.2020г. в землището на с.Б., обл.В., при управление на МПС марка „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег №ЕН0220КН са били нарушени ЗДвП и правилника към него, като по непредпазлИ.ст са причинени значителни имуществени вреди. По делото е приложено Определение №181/03.08.2020г. по ч.н.д. №282/2020г. по описа на РС-Б.С., с което е потвърдено постановлението за прекратяване. Посоченият съдебен акт е потвърден с Определение №346/26.08.2020г. по в.ч.н.д. №313/2020г. по описа на ОС-В..

По делото е приложена справка от базата данни към Г. фонд, от която се установява, че към момента на настъпване на транспортното произшествие -03.03.2020 г. около 13:55ч., превозното средство самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег.№ВР03985 не е имало валидна застраховка гражданска отговорност.

По делото е приложено заявление от Г. Н. Б. с вх.№24-01-283/30.06.2020г., от което се установява, че пострадалото лице е заявило претенция №20210154/30.06.2020г. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000,00лв. Приложена е медицинска документация.

Представени са писмени доказателства – медицинска експертиза, протокол от заседание на застрахователно-медицинска комисия, Протокол №34/29.12.2020г. и Писмо с изх.№24-01-283/29.12.2020г., от които се установява, че ищцовото дружество е предложило на пострадалото лице обезщетение в размер на 6000,00лв., като видно от приложеното платежно нареждане сумата е изплатена на 04.01.2021г. чрез банков превод.

По делото е приложено уведомление за имуществени вреди, от което се установява, че Н.С.Б. е претендирал претърпени вреди. От приложения Доклад по щета 20110357/16.10.2020г. се установява, че ищцовото дружество е определили обезщетение в размер на 2247,00лв., от който – 2210,00лв. за нанесени вреди и 37 лв. – разходи по ликвидация.

Приложено е платежно нареждане за сумата в размер на 2210,00лв. в полза на Н.С.Б..

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ф. Т., което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно изготвено и пълно. От същото се установява, че в резултата на настъпилото ПТП Г. Н. Б. е получила травматични увреждания, изразяващи се в охлузване в областта на дясната ключица и контузия на шията и гръдния кош. Експертът е категоричен, че посочените увреждания са в причинно-следствена връзка с пътния инцидент, като същите са причинила на пострадалото лице болка и страдания с характерен за подобен тип увреждания интензитет. Д-р Т. сочи в заключението си, че пострадалото лице е било два дни в болнични условия, като с оглед характера на уврежданията не е било необходимо специфично лечение до пълното възстановяване.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което 3 съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно изготвено и пълно. Експертът сочи, че във връзка с претенция 20110357/16.10.2020г. ищецът е заплатил обезщетение в размер на 2210,00лв., както и 37,00лв. – разходи по ликвидацията, а във връзка с претенция №20210154/30.06.2020г. – ищецът е заплатил 6000,00лв. обезщетение и 42,20лв. – ликвидационни разноски.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно изготвено и пълно. Експертът описва следния механизъм на ПТП: на 03.03.2020 г. около 13:30ч. по път II-13 на 45км+000 в посока Б.С. е реализирано ПТП между лек автомобил марка „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег №ЕН0220КН, собственост на Н.С.Б., управляван от М.А., и самоходна пръскачка марка “Agro Corp Spra Coupe” с рег.№ВР03985, собственост на С.Н., управлявана от И. Ц. К..

Вещото лице сочи, че от техническа гледа точка причина за настъпване на пътното произшествие са субективните действия на водача на самоходната пръскачка, довели до предприемане на маневра „завой на ляво“, без да спре, за да осигури предимство на изпреварващия го в този момент лек автомобил марка „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег №ЕН0220КН. Експертът сочи, че причинените на лекия автомобил щети са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент. В заключението е отразено, че пазарната стойност на причинените щети на лекия автомобил е в размер на 4499,30лв., като пазарната стойност на самия автомобил към датата на процесното ПТП е в размер на 3490,92лв.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 558, ал.

7 КЗ, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2,б. "а" КЗ.

Приложено е по делото ч.гр.д.№ 151/2025г. по описа на РС-Б.С., от което се установява, че по заявление на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Ц. К.в за сумата в размер на 8 289,20 лева (осем хиляди двеста осемдесет и девет лева и 20 стотинки), представляваща главница за период от 30.06.2020 г. , ведно със законна лихва за период от 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 165,78 лева (сто шестдесет и пет лева и 78 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). По делото е постъпило възражение по чл.414 от ГПК, поради което в указания от съда срок съгласно чл. 415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск за съществуване на вземането. За ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът е основателен.

Гаранционният фонд изплаща обезщетения по силата на законова суброгация, в конкретния случай - вместо деликвента, причинил вреди при управление на МПС, незастраховано по задължителна застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите. С изплащането на обезщетение на пострадалите Гаранционният фонд се 4 суброгира в правата на задълженото спрямо тях лице, доколкото има право на регрес към същото. Този регрес е уреден в чл. 558, ал. 7 КЗ. Относно предпоставките и фактическия състав на възникване на суброгационното право на Гаранционния фонд е налице трайна и непротИ.речива практика на ВКС, обективирана в Решение № 2/02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. по описа на ВКС, II т. о., Решение № 15/04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г. по описа на ВКС, II т. о. и др., в които се приема, че правото на Гаранционния фонд след изплащане на обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за причинените имуществени и неимуществени вреди в хипотезите на чл.

288, ал. 1 и ал. 2 КЗ (отм.), да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, регламентирано с разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), е аналогично на регресното и суброгационно право на застрахователя по чл. 213 КЗ (отм.). Съгласно практиката основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на Гаранционния фонд за плащане на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица. Уредбата на това право в новия Кодекс за застраховането не е различна от тази по отменения КЗ по отношение на включените предпоставки, като разпоредбата на чл. 558, ал. 7 КЗ е ясна и непротИ.речива и тя постановява, че след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви (така и Определение № 1152/28.11.2023 г. по т. д. № 362/2023 г. по описа на ВКС, II т. о.).