Определение № 1122 от 21.09.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Частно гражданско дело 620/2023
- Вид
- Определение № 1122
- Подписан
- 21.09.2023
- В сила
- 21.09.2023
- Състав
- Николай Илиев Уруков
Цитирани разпоредби
- чл.255 · Граждански процесуален кодекс
- чл.255, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.255, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.256 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 257, ал. 1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 257, ал. 1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1122 гр. Стара Загора, 21.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай Ил. Уруков като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Частно гражданско дело № 20235500100620 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 257, ал.
1 и ал.2 и чл.255 и чл.256 от ГПК.
Производството по делото е образувано по писмена молба вх.№ 10439 от 23.08.2023 год. от молителя К. Г. Т., с постоянен адрес: гр. Е., ***, за определянето на подходящ срок за изпращането и разглеждането на гр. дело № 1929/2023 г. по описа на РС-Казанлък.
Молителят твърдят, че по горепосоченото дело било с второ поред определение за отвеждане на разпределения на случаен принцип съдия от състава на Районен съд-Казанлък се цели пролонгиране на производството по делото в темпорална насока, като не се прилага императива по тестовата разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ и делото да се изпрати за разглеждане и ре шаване на най-близкия родово и местно компетентен съд.
Също твърди в молбата си, че съгласно задължителния за всички съдилища начин с Тълк. решение № 6 от 15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г., ОСГТК на ВКС и с оглед непроменената същност на производстворо по реда на Глава двадесет и първа от ГПК и тъй като ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба и за тях съдът следи служебно - е х officio и в този реда на мисли по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. де-ло № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с оглед релевираното основание и при касационно обжалване - нищожност и недопустимост на съдебен акт, то касаторът не е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания въззивен акт - in fine, поради обстоятелството, че и касационния съд следи служено за това - е х officio, по следните съображения:
В публичните правоотношения държавата участва чрез своите органи, които така осъществяват своите правомощия, а в гражданските си 1 правоотношения, като отделен равнопоставен правен субект, тя се представлявала от министъра финансите, освен когато в закон е предвидено тя да се представлява от друг свой орган. Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент - органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 от ЗОДОВ). Чл. 47, ал. 2 от ХОПЕС и чл. 6, §. 1. от ЕКПЧОС въвеждат принципа за справедливо и ефективно правораздаване, което следва да се осъществява от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Същият принцип е заложен и в чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, съгласно който, когато искът е предявен пред съд, който е и ответник по иска (в качеството си на процесуален субституент на държавата), този съд изпраща делото на най-близкия родово компетентен (като първа инстанция), съответно - административен, районен или окръжен съд; делата се разглеждат като последна (касационна) инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд.
Това законодателно разрешение, препятстващо съвместяването на качествата на ответник (като процесуален субституент на държавата, която всъщност е страната по спорното материално правоотношение за репарацията на вредите) и на решаващ правораздавателен орган, именно съобразявайки трайно установената прак-тика на СЕС по приложението на чл. 47 от ХОПЕС (респ. и на чл. 6, §. 1. ЕКПЧОС), се отнася само за първоинстанционния, но не и за последната (касационната) инстанция по делото, за което водим от гореизложените съображения, моли съда я да определи подходящ срок, в които на осн. §. 1. от ДР на ЗОДОВ във връзка с чл. 255 от ГПК първоинстанционния съд, като ответник по делото да изпълни служебните си задължения по чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, ведно със законните последици от това.
Подробни съображения относно всички оплаквания на молителя са изложени в подадената от него писмена молба по реда на чл.255, ал.1 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпило писмено становище по реда на чл.255, ал.2 от ГПК на съдията-докладчик при първоинстанционният съд.
Окръжен съд – Стара Загора, след като обсъди направените в молбата оплаквания и възражения, намери за установено следното:
Първоинстанционното гр. дело под № 1929/2023 г. по описа на РСКазанлък е образувано по исковата молба от молителя К. Г. Т., против ответника РС-Казанлък по исковата молба с правно основание чл.2б., ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.7, ал.2 от ЗОДОВ със следния петитум: Съдът да постанови решение с което да осъди ответника за заплати на ищеца сумата от по 3 000 лева представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените морални болки и страдания, вследствие на нарушението на правото на разглеждане и решаване 2 на делото в разумен срок съгласно чл.6, §1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 21.08.2023 год. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
С определение, постановено в закрито съд. Заседание под № 1947 от датата 12.09.2023 г. първостепенният съд и ответника по делото РС Казанлък в лицето на съдията докладчик С.Г. е ПСТАНОВИЛА ТОЧНО и ЯСНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ, че именно на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ прекратява производството по първоинстанционното гр. дело под № 1929/2023 г. по описа на РС-Казанлък и съответно изпраща същото дело по компетентност на РС-Стара Загора.
Според специалната разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, съгласно който, когато искът е предявен пред съд, който е и ответник по иска (в качеството си на процесуален субституент на държавата), този съд изпраща делото на най-близкия родово компетентен (като първа инстанция), съответно - административен, районен или окръжен съд; делата се разглеждат като последна (касационна) инстанция от съответния Върховен касационен съд или Върховен административен съд. Това законодателно разрешение, препятстващо съвместяването на качествата на ответник (като процесуален субституент на държавата, която всъщност е страната по спорното материално правоотношение за репарацията на вредите) и на решаващ правораздавателен орган.
В тази връзка Окръжният съд намира, че първоинстанционният съд с горепосоченото си определение под № 1947 от датата 12.09.2021 г. е приел, че са налице предпоставките именно за прекратяване на производството по първоинстанционното гр. дело под № 1929/2023 г. по описа на РС-Казанлък и съответно изпращането му на същото дело по компетентност на РС-Стара Загора.
Съгласно специалната разпоредба на чл.257, ал.2 от ГПК Ако съдът установи необосновано забавяне, определя срок за извършване на действието. В противен случай съдът отхвърля молбата. Определението не подлежи на обжалване.
Въззивният съд намира, че действително първоинстанционното гр. дело с № 1929/2023 год. по описа на РС-Казанлък вследствие и на основание чл.7, ал.2 от ЗОДОВ и било правилно, законосъобразно и своевременно прекратено и съответно изпратено същото дело по компетентност за разглеждането му на РС-Стара Загора.
С това Определението на практика първостепенния съд е изпълнил ясно и точно всички законови изисквания на специалната разпоредба на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ. В тази връзка въззивният съд счита, че не е налице неоснователно забавяне на делото по смисъла на чл.257, ал.2 от ГПК.
3
Въззивният съд намира, че поради тези причини, молбата на молителя по чл.255, ал.1 от ГПК следва бъде отхвърлена по съображенията подробно изложени по-горе.
На основание чл. 257, ал. 2 изр. Последно от ГПК, тъй като не е предвиден специален ред за обжалване на това определение, същото е окончателно и не подлежи на обжалване с частна жалба пред по-горен съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ писмена молба вх.№ 10439 от 23.08.2023 год., подадена от молителя К. Г. Т. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Е., ***, за определянето на подходящ срок за изпращането и разглеждането на гр. дело № 1929/2023 г. по описа на РС-Казанлък, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________ 4