Решение № 163 от 16.07.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Девня, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20233120101071 по описа за 2023 година

Предявени са от И. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: в гр. В. ул. „Л.“ №* , чрез пълномощника си - адв. К. К. обективно съединени искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД срещу ЗК „Прогрес”, ЕИК: 813143611, със седалище и адрес на управление в с. Стефан Караджа, общ. Вълчи дол, обл.

Варна, представлявана от председателя И. В. И..

След смъртта на ищцата , поч.на 01.05.2024г.,като ищци са конституирани нейните наследници В. Л. Д. , ЕГН **********, К. В. Д., ЕГН ********** и Л. В. Д., ЕГН ********** и тримата с адрес гр.В. , ул.“Л.“ №*.

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор от 08.04.2019г.за аренда на земеделска земя , сключен в с. Стефан Караджа между И. К. Д., ЕГН: **********, наследник на Д. Т. Т. като арендодател и ЗК „Прогрес”, ЕИК: 813143611, представлявана от председателя И. В. И. чрез пълномощника си К. С. Г. ЕГН: **********, упълномощена с пълномощно № 58/31.10.2018 год. и № 59, том 1, № 5/31.10.2018 год., заверено от кмета на с.

Стефан Караджа, община Вълчи дол, област Варна - И. И.С., като арендатор, който договор е вписан в АВ - СВ гр. Девня като акт №248, том 1, дело № 295/2019 год., вх. рег.№ 860/08.04.2019 год., е предоставил за възмездно ползване собствения си недвижим имот - земеделска земя, представляваща поземлен имот с идентификатор*************** по КККР на с. Стефан Караджа, община Вълчи дол, област Варна, местност Д. К., категория 3, НТП 1 нива, с площ 6,830 дка., поземлен имот с с идентификатор *************** по КККР на с.Стефан Караджа, общ.Вълчи дол, местност А.К. категория 3, НТП Нива с площ 5,602 дка.и поземлен имот с идентификатор ************* по КККР на с.Стефан Караджа, общ.Вълчи дол, обл.Варна, местност ДЕРЕ КОРУ , категория 3 , НТП Нива с площ 3,191 дка. Излага се, че по силата на този договор през стопанската 2020/2021 год. ЗК „ПРОГРЕС“ е ползвал имотите, като с анекс от 18.11.2020 год., сключен в гр. Девня, на основание чл.

27 ал. 1 т. З от Закона за арендата, по взаимно съгласие между страните е прекратено действието на посочения по-горе Договор за аренда, считано от 30.09.2021 год. Сочи се, че съгласно раздел 5 от Договора за аренда АРЕНДАТОРА дължи арендно плащане в размер на 25% от дохода/добива на декар арендна земя, които заплаща не по- късно от края на календарната 2021 год. Цялата сума от арендното плащане, съгласно договорката е следвало да бъде превеждана по банкова сметка на И. К. Д.. Сочи се също, че за стопанската 2020/2021г. , ЗК „Прогрес“ е изплатило на останалите арендодатели и наемодатели рента в размер на по 110.00 лева , а на нея са иу заплатени по 65.00 лв. на декар. Според ищеца остава за плащане сума в размер на 1040.58 лева, представляваща част от договореното арендно плащане в размер на 45.00 лева на декар. Въпреки изпратена до Председателя на ЗК „ПРОГРЕС“ с. Стефан Караджа, община Вълчи дол, обл. Варна и получена лично от него покана да изплати оставащата дължима сума по предоставената му банкова сметка на И. К. Д. такава не е получила поради което за него възниква правен интерес от завеждане на настоящото дело.

Ищецът претендира и сумата от 203.18 лева лихва за забава за периода от 01.01.2022 г. до 08.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

Молят за уважаване на исковете и присъждане на съдебно - деловодните разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 о т ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с който исковете се оспорват изцяло като неоснователни. Твърди се, че по банков път и в срок ответникът е изплатил дължимата рента на ищеца в размер на общо 1970.64 лв., заявява се, че ответникът не дължи претендираната с исковата молба сума и се моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноските по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.

В с.з. страните участват лично и чрез проц. си представители.

Ищците заявяват, че поддържат исковата си претенция и молят за положително произнасяне по нея. Твърдят, че всички договори за аренда, сключени с ответника са при идентично уговорено арендно плащане - 25 % от дохода/добива аредна земя. Ответникът оспорва това твърдение, като заявява, че договорите с различни арендодатели са сключвани при индивидуални 2 условия, като при някой арендното плащане е било угворено във фиксиран размер, при други като процент от дохода, като значение имало също така и дали арендодателите са член - кооператори или не. Поддържа отговора и възраженията, изложени в него и моли за отхвърляне на исковата претенция.

След преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:

По делото няма спор и е прието за безспорно между страните с доклада на съда, че между тях е действал договор за аренда, сключен на 08.04.2019 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника за възмездно ползване собствения си наследствен имот - земеделска земя, представляваща поземлен имот с идентификатор************** по КККР на с. Стефан Караджа, община Вълчи дол, област Варна, местност Д. К., категория 3, НТП нива, с площ 6,830 дка., поземлен имот с с идентификатор *************** по КККР на с.Стефан Караджа, общ.Вълчи дол, местност А.

К., категория 3, НТП Нива с площ 5,602 дка.и поземлен имот с идентификатор ****************** по КККР на с.Стефан Караджа, общ.Вълчи дол, обл.Варна, местност Д.К. , категория 3 , НТП Нива с площ 3,191 дка. нива с площ от 15.007 дка, находяща се в землището на с. Радан Войвода, обл. Варна за срок от 5 години, който е прекратен по взаимно съгласие с анекс от 18.11.2020г., считано от 30.09.2021г.

От представено банково извлечение от Банка“ДСК“ се установява, че по банков път и в срок ответникът е изплатил дължимата рента на ищеца в размер на общо 1970.64 лв ., изчислена въз основа на реализираните добиви за 2020/2021 г.,

Видно от Протокол 30.04.2022г. г. от годишно отчетно събрание на ЗК „Прогрес“ е определена рента в размер на 65.00 лева за декар и авансова рента за 2022г. в размер на 45 лв. за декар но само за наемодателите които не са прекратили договорите си.

Представена и приета по делото е и справка от счетоводството на ответника за засята, добита и реализирана продукция от различни култури.

Същата, ведно с приети по делото множество фактури и допълнително изискани от счетоводството на ответника документи, са били обект на експертно изследване от вещото лице по допусната от съда ССчЕ От неоспорените от страните и кредитирани от съда като обективно и компетентно изготвени заключения се установява следното: размерът на средното рентно плащане, направено от ответника за стопанската 2020/2021 г. за землището на с. Стефан Караджа е 78.26 лева за декар. на други арендодатели със сключени с ответника договори за аренда за 3 стопанската 2020/2021 г. той е изплатил рента в размер на от по 110 лева/дка. средния доход от дка арендна земеделска земя за стопанската 2020/2021 г. на ответника е 257.87 лева/дка. вещото лице е изчислило и средния добив от дка земеделска земя по отделните култури и е установило, че през процесната стопанска година ответникът има реализиран среден добив от рапица в размер на 168 кг/дка, но няма реализиран доход от продажба на тази култура.

• начинът по който се води счетоводството на ответника и ведомостта за начисляване на рента не дава възможност за изчисляване на изплатената рента от ответника само за землището на с. Ст. Караджа, нито за добива/дохода му само за това землище през стопанската 2020/2021 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно съществуващите между страните договорни задължения по силата на сключен между тях договор за аренда ответникът е следвало да заплати на ищците, по сметка на единия от тях арендно плащане в размер на „25% от дохода/добива на декар аренда земя“. В клаузата, касаеща арендното плащане алтернативно е уговорено между страните, че арендното плащане се равнява на 25 % от дохода или от добива от декар арендована земя. Съдът приема, че се има предвид средния доход/добив от декар арендована земеделска земя, изчислен върху всички обработваеми от ответника площи, а не само от тези, находящи се в землището на с. Стефан Караджа, още по малко от конкретната нива на ищеца. Това е така на първо място защото в договора това не е изрично упоменато. Освен това няма и как да се изчисли, съответно докаже каква точно продукция е била добита от конкретното землище, колко точно е бил добива от това землище, на каква точно цена е реализирана добитата именно от землището в с.Стефан Караджа земеделска продукция. На последно място, ноторно известно е, че по - голяма част от земеделските земи не се обработват от собствениците, респ. арендаторите в реални граници, а се разпределят между тях чрез т. нар. комасиране, при което напълно възможно е отдадената от ищците земеделска земя изобщо да не се обработва от арендатора, на когото те са я предоставили за ползване. С оглед на това и ищеца няма основание да претендира, че ответникът му дължи 25 % от дохода, реализиран именно от продукцията, добита в землището на с.Стефан Караджа, още по - малко пък от тяхната собствена нива , а дължимото им арендно плащане следва да се изчисли върху средния доход/добив от дка земеделска земя, обработвана от ответника - арендатор.

Съгласно заключението на допълнителната ССчЕ средният доход от дка арендна земя за процесната стопанска 2020/2021 г. е 257.87 лева. 25 % от 4 този доход от декар се равнява на сумата от 67.00 лева вкл. и надплащането в размер на 29.99. Безспорно се установява по делото, че ответникът е заплатил на ищеца като арендно плащане сумата от 1970.64 лв , която се равнява на 67.00 лева на декар, т.е. повече от дължимото съгласно договора. Плащането е извършено в рамките на договорения срок - до края на съответната календарна година. Ищците не ангажират доказателства за това, че претендираната сума в размер на 45.00 лева за декар земеделска земя се равнява на 25% от добива на ответника за стопанската 2020/2021 г., въпреки, че изцяло върху тях лежи доказателствената тежест за това обстоятелство. Една такава стойност няма и как да бъде изчислена не само предвид начина на водене на счетоводна отчетност от ответника, но и предвид различните добиви от различните видове култури, съответно различната им парична равностойност за стопанската 2020/2021 г., за която по делото няма представени доказателства.

Претендирайки парично плащане на процент от добива на ответника, ищците следваше да докажат какъв среден добив е реализирал той от декар земеделска земя и от какви култури, каква е била средната единична пазарна цена на тези култури през стопанската 2020/2021 г., за да се изчисли колко кг продукция е добита от зем. земя, собственост на ищеца и съответно каква е нейната парична равностойност. Подобни доказателства по делото не са ангажирани, което прави тази претенция на ищците недоказана.

В настоящия процес ответникът доказва възражението си, че е заплатил на ищците дори повече от договореното за наетите от ищците земеделски земи за процесната стопанска година. Обстоятелството, че на други арендатори той е заплатил по - голяма сума е ирелевантно, предвид наличието на договорни отношения между страните, които ответникът е изпълнил изцяло и в срок. Без значение в случая е и взетото решение на ОС на член - кооператорите, на първо място защото по делото няма данни ищците да са такива и доколкото решението касае доплащане на рента единствено на лица, сключили договори за земите си с кооперацията, каквито ищците също не са предвид развалянето на договора. Именно в изпълнение на решението на ОС на член - кооператорите Председателят на ЗК“Прогрес“ е изплатил на други арендодатели по - голяма сума като арендно плащане, поради което и средното арендно плащане за процесната година надвишава значително заплатеното на ищеца. По изложените съображения съдът намира предявените искове за неоснователни и като такива същите следва да се отхвърлят изцяло.