Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3417 от 10.06.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14572/2019
Вид
Решение № 3417
Подписан
10.06.2020
В сила
04.08.2020
Състав
АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ, ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София,10.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при секретаря Антоанета Луканова и прокурора сложи за разглеждане

Докладвано от съдия Маркова в.гр.д.№ 14572 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П.В.Л., ищец пред СРС, срещу решение № 183411 от 02.08.2019 г., постановено по гр.д. 16967 по описа за 2016 г. на СРС, ГО, 44-ти състав, в частта, в която претенцията му е отхвърлена по отношение обезщетението за претърпени неимуществени вреди за разликата над сумата от 2700 лв. до пълния претендиран размер на иска - 3500 лв., ведно със законната лихва, както и в частта, в която са отхвърлени претенциите за имуществени вреди в размер на 12000 лв. от договор за спонсорство от 03.12.2013 г. и в размер на 10000 лв. по договор за спонсорство от 21.10.2014 г., както и в частта за разноските.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на СРС е неправилно, защото според въззивника присъденото обезщетение за неимуществени вреди е твърде ниско. Като пострадал оценявал неимуществените вреди в размер на 5 000 лв., който сума сама по себе си била ниска. От тази сума застрахователят заплатил сумата в размер на 1 500 лв. и то три години и половина по-късно.

От СРС били присъдени още 2 700 лв. или общо 4 200 лв. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал свидетелските показания, както и депозираната медицинска експертиза в тяхната съвкупност. Сочи, че съдът не бил взел предвид, че ищецът е известен български спортист по културизъм.

Счита, че един спортист, готвещ се в този момент за участие в състезания не търпи същия обем болки и страдания като човек, работещ на бюро; за ищеца загубата била по-голяма, тъй като в случая тялото му било негово оръдие на труда. Съдът не бил обсъдил факта, че за белези по тялото според правилата на Федерацията, се отнемали точки. А вследствие на ПТП ищецът имал останал такъв белег. Сочи, че участието в едно престижно състезание се предшества от месеци тежка спортна подготовка преди това, обстоятелство, в което съдът не успял да вникне. При тези тренировки ищецът вдигал тежести над 100 кг, което било не само невъзможно, но и ужасно опасно с увреден крак. По отношение на претенциите за имуществени вреди съдът също не обсъждал фактите в цялост или ги интерпретирал неправилно. Неправилно били тълкувани договорите за спонсорство; съдът не навлязъл в спецификата на тези договори. Това не бил договор за услуги, а сумите по тези договори не представлявали просто доход, който ищецът е пропуснал да реализира, а доход, който ищецът бил реализирал, а след това поради неизпълнение бил върнат. Затова били налице реално претърпени имуществени вреди. Самите суми по договорите за спонсорство към момента на ПТП били вече използвани за подготовката на ищеца, така че неправилен бил извода на СРС, че не било доказано от ищеца за какви цели ще се използват. Сочи, че автентичността на договорите била установена от заключението на съдебно-почерковата експертиза. А това за какви цели се използват сумите по договорите за спонсорство, било доказано от свидетелските показания- треньор, зала, усилено хранене, хранителни добавки, медикаменти за възстановяване, спортни масажи и др., т.е. целта на тези средства била една – да се яви и да участва в състезания. Към момента на ПТП ищецът бил започнал изпълнението на договорите, което също се установило от показанията на свидетелите.

Неизпълнението на тези договори от страна на ищеца било породено от получените травми вследствие на процесното ПТП, т.е. невъзможността ищеца да се подготви и участва в състезанието било пряка последица от получените травми от ПТП, състояло се на 01.07.2014 г. Травмата на крака, заради която ищецът трябвало да преустанови тренировките и вместо тях да провежда рехабилитация, било установено от заключението на съдебно-медицинската експертиза. От показанията на свидетелите било доказано, че не може едновременно да се извършват тренировки и рехабилитация, тъй като кракът не трябвало да се натоварва.

Доказано било, че всеки ден без тренировки се наваксва със седмици. А в случая прекъсването било с месеци. Доказано било с надлежен документ, че ищецът е бил записан за участие в състезание под № 68 в категория „Културизъм ветерани 40-49 г. над 80 кг“, но не се явил. Затова вредите не били хипотетични. Налице било закономерно настъпване на имуществена вреди в сферата на ищеца. Съгласно КЗ застрахователят дължал обезщетение на всички вреди, които са в пряка връзка с деликта, и неимуществени и имуществени. Сочи, че е ангажирал доказателства във връзка с доклада на съда, обективиран в определението от 20.02.2018 г. Други указания във връзка с доказателствената тежест не му били давани. Затова съдът не следвало да отхвърли претенциите му.

Решението се обжалва и в частта за разноските.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго, с което претенциите му да бъдат изцяло уважени.

Претендира разноски.

От З. „А.“ АД, ответник в производството пред СРС, е постъпил отговор по въззивната жалба, в който отговор се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно и съобразено с представените по делото доказателства. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че присъдената сума отговаря на претърпените от ищеца болки и страдания. Ищецът бил напълно възстановен. Счита, че имуществените вреди били недоказани. В случая ищецът щял евентуално да търпи пропуснати ползи, а не претърпяна вреда. Отделно от това ищецът не бил доказал, че не е могъл да участва в състезанието, за да спечели претендираните суми, съответно 12 000 лв. и 10 000 лв. Задължението на ищеца по договорите за спонсорство било да участва, а не да спечели състезанието. По делото не било доказано състезанията да са се провели, респ. ищецът да е изпълнил задълженията си по договора за спонсорство. Претендира разноски за юриск.възнаграждение.

В частта, в която претенциите са били уважени, решението като необжалвано е влязло в сила.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 04.09.2019 г., въззивната жалба е подадена на 18.09.2019 г., следователно същата е в срок.

Тъй като в частта, в която решението на първата съдебна инстация се обжалва, не са били уважени претенциите на въззивника –ищец в производството пред СРС, то за въззивника е налице правен интерес от обжалване, следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

С исковата молба, подадена от П.В.Л. са предявени при условията на обективно кумулативно съединение осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 267, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени травми в резултат от ПТП, настъпило на 1.07.2014г. в гр.София, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 1.07.2014г. до окончателното плащане; 2/ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 вр. чл. 267, ал. 1, т. 3 КЗ /отм./ за сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от същото ПТП във връзка с Договор за спонсорство от 3.12.2013 г.; 3/ иск с правно основание чл. 226, ал.

1 вр. чл. 267, ал. 1, т. 3 КЗ /отм./ за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от същото ПТП във връзка с Договор за спонсорство от 21.10.2014 г.; 4/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1225,18 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.02.2015 г. до 17.02.2016г. върху главницата от 12000 лв., и 5/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1349,49 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.10.2014г. до 17.02.2016г. върху главницата от 10000 лв.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, че справедлив размер е такъв равен на 4 200 лв., от които 1500 лв., платени от ответника /застраховател/. Затова е присъдил 2700 лв., а за разликата до претендирания размер от 3 500 лв. е приел, че претенцията е неоснователна.

СРС се е позовал на чл.52 ЗЗД и т.2 от ППВС № 4/1968 г. Съдът е приел като се е базирал освен на заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и на показанията на свидетел, че е било налице и засягане на мускула и свързания нерв. Същевременно е прието, че получените наранявания в областта на подбедрицата и глезенната става не са увредили сериозно и необратимо здравето на ищеца, а били засегнали временно движенията на пострадалия крайник, който бил напълно възстановен, без остатъчни последици за двигателните функции. Отчетено е, че уврежданията, макар и изцяло физически излекувани, са оставили кожни белези в наранените участъци от подбедрицата, при това няколко на брой- два относително малки и един по-голям, всичките трайно загрозяващи външния вид на кожата. Лечението, обаче, било изцяло домашно-амбулаторно, без да е бил наложителен болничен престой и извършване на оперативни и други сериозни интервенции, предвид повърхностния характер на нараняванията. Установили се и допълнителни методи на лечение – различни рехабилитационни процедури. Цялостното възстановяване на ищеца продължило сравнително дълго – около месец-месец и половина за постигане на общо физическо оздравяване на наранения крайник, през което време ищецът е търпял болки и страдания с невисок и бързо отшумяващ интензитет. Прието е още, че освен телесните увреждания ПТП е дало сериозно негативно отражение върху ищеца в личностен и емоционален план. Инцидентът е повлиял на професионалната спортна кариера на ищеца, като получените травми освен, че препятствали процеса на активна подготовка за предстоящи състезания по културизъм, рефлектирали и занапред върху постиженията му в спорта поради останалите белези по кожата. Всичко това неминуемо предполагало преживян стрес в много по-висока от житейски очакваната в подобна ситуация степен.

Относно обезщетението за имуществени вреди е прието, че в обхвата на застрахователното покритие е включено и обезвреда под формата на пропуснати ползи, настъпили като пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане. Това означавало, че за да се ангажира отговорността на ответника по смисъла на чл.267, ал.1,т.3 КЗ, отм., трябва да е налице лишаване на ищеца от сигурната възможност за увеличаване на имуществото му в резултат именно от настъпилото ПТП. В случая връзката между претърпените от ищеца вреди и настъпилото ПТП била опосредена, което изключвало отговорността на ответника.

Релевираните вреди не било доказани да са реално претърпени. Представените разписки, подписани от спонсорите имали характер на частни свидетелстващи документи, били оспорени от ответника, а за верността им ищецът не ангажирал доказателства.

Дори да бил доказал, че получените от спонсорите средства са им били върнати, нямало сигурност, че ако не бил пострадал при ПТП, ищецът щял да се ползва от тези средства по предназначение, изпълнявайки всички условия по договорите за спонсорство. Възможността ищеца да реализира целите на договора за спонсорство била условна, но не и сигурно установена. Освен това тези средства представлявали и бъдеща инвестиция с оглед бъдещо реализиране на приходи при призово класиране, а застрахователят не дължал обезвреда за онези разноски, които пострадалото лице било направило, за да увеличи имуществото си.