Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15007 от 20.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47977/2025
Вид
Определение № 15007
Подписан
20.04.2026
В сила
20.04.2026
Състав
ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.310, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.310, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128, т.2 · Кодекс на труда
  • чл.177 · Кодекс на труда
  • чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл.325, ал.1 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15007 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110147977 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба на Е. И. Ибраямов, чрез пълномощника адв.В. Б., срещу „..“ ЕООД, ЕИК ..1.

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 128, т.2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№33055/2025г. по описа на СРС, 169 състав.

В исковата молба излага, че е работил при ответното дружество въз основа на сключен трудов договор от 04.10.2019г. Със заповед №98/20.09.2024г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, ал.1 КТ, в която било посочено, че на служителя се дължи обезщетение за неползван годишен отпуск за 53 дни. Работодателят не изплатил така определеното обезщетение, както и дължимото му трудово възнаграждение за м. септември 2024г. в размер на 1922,85 лева. Размерът на дължимото възнаграждение и на обезщетението за неизползван отпуск било направено съгласно чл.177 КТ. Моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1922,85 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. септември 2024г. по трудов договор от 04.10.2019г., както и сумата от 6167,31 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 53 дни, както и да му бъдат присъдени сторените в исковото и в заповедното производство разноски.

Ответното дружество, представлявано от управителя .. е депозирало 1 писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове, без да изложи конкретни възражения.

Искът за заплащане на трудово възнаграждение е обективно съединен с иск, който не е предвиден в чл.310, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.310, ал.2 ГПК предявените искове не следва да бъдат разглеждани по реда на бързо производство, поради липса на предпоставки за това.

По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че през периода м. 09.2024г. е престирал труд, съобразно уговореното, при което за работодателя му е възникнало задължение да му заплати възнаграждение в посочения в исковата молба размер.

По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, което е прекратено, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение е имал неизползван платен годишен отпуск, както и размерът на брутното му трудово възнаграждение за последния календарния месец преди прекратяване на трудовото му правоотношение, в който има отработени не по-малко 10 работни дни.

В тежест на ответника е при доказване на горните факти да докаже положителния факт на погасяване на задълженията си за плащане на претендираното трудово възнаграждение и обезщетения.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.05.2026г. от 13.45 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва на основание чл.146, ал.3 ГПК, че в срок до първото заседание по делото могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, след което ще загубят тази възможност.

2

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени под опис към исковата молба.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор.

ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч.гр.д. №33055/2025г. по описа на СРС, 169 състав.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3