Решение № 434 от 24.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Варна, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20243100500408 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Д. И. от гр. В., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № **************** год., постановено по гр. дело № **************** по описа на РС-В. за 2022 год., с което е отхвърлен предявения от въззивника И. Д. И. срещу З. И. К. от гр. В. иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.

В., ул. М. № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 8, съставляващ обект с идентификатор ******************** по КККР на гр. В..

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неосбъждане на наведени от ответника, настоящ въззивник, възражения и доводи, както и до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

Неправилен е изводът на съда, че саморъчното завещание от ********** год., обявено на ********** г од., извършено от наследодателката на страните С. И. Р., б. ж. на гр. В., починала на ******** год. е универсално и с него трето, неучастващо в делото лице /С.Д. К., дъщеря на ответницата З.

К./ е назначено за наследник по завещание на наследодателката С. Р..

1

Според въззивника, от текста на саморъчното завещание, обсъден и във връзка с останалите доказателства по делото, подобен извод не може да бъде изведен. В завещанието ясно е посочено, че завещателката завещава на С. К. всички свои движимите вещи, определени родово и по вид – златни бижута, парични средства депозирани в банка *** и др. – както и недвижими имоти към момента на смъртта си: 1 / 3 идеална част от недвижим имот , находящ се на адрес: В., ул. „М." № 4, който недвижим имот към момента на съставянето на завещанието /********** год./ е представлявал поземлен имот, ведно с изградени в него жилищна сграда и стопански постройки, а към момента на откриване на наследството на завещателката на дата ******** год. такъв имот не съществува. През 2017 год. поземленият имот, идеална част от който е притежавала наследодателката, заедно с още три съседни поземлени имота са обединени в общ парцел, в който е изградена многофамилна жилищна сграда с два входа и магазини, в която се намира и заявения за делба апаратамент.

Счита, че предвид извършените приживе от завещателката разпореждания с имота, които разпореждания следват по време съставянето на завещанието, в случая е налице хипотезата на чл. 41, ал. 1 ЗН – мълчалива отмяна на завет, според която отчуждаването изцяло или отчасти на завещана вещ отменя завета за това, което е отчуждено, дори и в случай вещта д а бъде отново придобита от завещателя. Навежда и доводи, че начинът на индивидуализация на завещания имот не дава основание за извод, че предмет на завещателно разпореждане е процесният апартамент; счита, че е налице разпореждане с неиндивидуализиран имот, което има за последица нищожност на завещателното разпореждане поради липса на предмет – чл.

26, ал. 2 ЗЗД, още повече, че към датата на съставяне на завещанието в имота е била изградена къща, от която С. И. Р. също е притежавала 1 / 3 идеална част, но тя не е описана и не фигурира изобщо в завещанието, а освен това към момента на откриване на наследството не съществува.

По изложените съображения въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно, настоява да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се допусне делба между него и ответницата З. И. К. на заявения за делба апартамент при определените в Закона за наследството квоти.

Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемата З. И. К. оспорва жалбата; счита, че решението е правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството е за делба във фазата по допускането.

Образувано е по предявен от И. Д. И. от гр. В. срещу З. И. К. от гр. В. иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.

В., ул. М. № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 8, съставляващ обект с идентификатор 2

******************** по КККР на гр. В..

Ищецът твърди, че с ответницата са наследници по закон на С. И. Р., б. ж. на гр. В., починала на ******** год. Ищецът е син на починалия през **** год. брат на наследодателката – Г. И. Г., а ответницата е нейна сестра.

Приживе наследодателката е била собственик , на основание реализирано право на строеж, учредено с договор по нот. акт № ********** год. описа на нотариус № ***, на апартамент, находящ се в гр. В., ул. М. № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 8, съставляващ обект с идентификатор ******************** по КККР на гр. В., със застроена площ от 65, 01 кв. м., ведно с 1, 6103 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Със смъртта на наследодателката С. Р. на ******** год., въз основа на наследствено правоприемство (чл. 8, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 ЗН) ищецът и ответницата се легитимират като съсобственици на описания апартамент, като се настоява за допускането му до делба при установените в закона квоти.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответницата З. И. К. от гр. В., чрез процесуален представител, оспорва иска, счита, че е неоснователен. Твърди, че съсобственост между страните по отношение на заявения за делба апартамент липсва, а същият е собственост на трето лица.

Въз основа на саморъчно завещание от ********** год., обявено на ********** год. и вписано в СлВп-В. на ********** год., наследодателката С.

И. Р. е назначила за свой наследник по завещание племенницата си С.Д. К..

Със смъртта на завещателката завещанието е произвело правния си ефект – да придаде на бенефициера по завещанието качеството на наследник.

Поради изложеното ответницата счита, че съсобственост между страните по отношение на заявения за делба имот липсва, искът за делбата му е неоснователен и настоява да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа иска си. Оспорва валидността на саморъчното завещание, твърди, че е нищожно, тъй като не е написано и подписано от лицето, сочено за завещател. Оспорва също завещанието да е универсално, счита, че е частен завещателен акт, който е недействителен в хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗН, тъй като разпореденият със завещанието имот не е бил собствен на завещателката към момента на откриване на наследството й.

В съдебно заседание ответницата оспорва иска за делба, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Приети са за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

Ч е С. И. Р., въз основа на учредено право на строеж е придобила собствеността върху апартамент, находящ се в гр. В., ул. М. № 4, вх. Б, ет. 4, ап. 8, съставляващ обект с идентификатор ******************** по КККР на гр. В., със застроена площ от 65, 01 кв. м., ведно с 1, 6103 % ид. части от 3 общите части на сградата и от правото на строеж; че след смъртта си на ******** год. С. Р. е оставила двама наследници по закон – ищецът И. Д. И. – син на покойния й брат и ответницата З. И. К. – нейна сестра. Гор ните обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства – договор от ********* г. за продажба на държавна земя по реда и условията на ПМС № ******** год.; договор за прехвърляне на собственост и определяне на идеалните части на съсобствениците в образуван съсобствен регулиран поземлен имот, скл. с нот. акт № ************ год. на нотариус № ***; договор за съучредяване на право на строеж в съсобствен поземлен имот и задължение за строителство на многофамилна жилищна сграда, скл. с нот. акт № ************* год. на нотариус № ***;

Удостоверение № *************** г. за въвеждане в експлоатация на сградата и удостоверение за наследници на С. И. Р., б. ж. на гр. В., починала на ******** год.

Със саморъчно завещание, съставено на ********** год., С. И. Р. е завещала на племенницата си С.Д. К. „цялата си разполагаема част от всички свои движими вещи (златни бижута, парични средства, депозирани в ***-В. и др.) и недвижими имоти към момента на смъртта си: 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се на адрес: В., ул. М. № 4. Завещанието е подписано от завещателката, като подписът следва завещателните разпореждания.

От заключението на съдебно-почерковата експертиза от ************* год., изслушано в първата инстанция, е установено, че ръкописният текст и подписа, положен в саморъчното завещание, са изпълнени от С. И. Р..

Поради изложеното, обсъжданото саморъчно завещание, в качеството му на строго формален правен акт, е действително от гледище на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН.

Завещанието е обявено с протокол от ********** год., с рег. № **, нот. дело ****** год. на нотариус Л. Г. с рег. № *** и е вписано в СлВп-В. на ********** год., акт № **, том ***, дело № ************* г.

Спорният въпрос по делото е относно характера (вида) на завещанието – дали е общо или е частно.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗН, завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Според ал. 2 на чл. 16 от ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. При дадените в 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗН л егални определения на понятията "общо завещателно разпореждане" и "завет", законодателят установява като разграничителен критерий за тях обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Затова, когато завещанието има да предмет цялото или дробна част от цялото имущество на завещателя, включва съвкупност от имуществени права и задължения, които са в партимониума на завещателя към момента на смъртта му, тогава се приема че завещанието е общо, докато заветът представлява разпореждане с отделен предмет от това 4 имущество. От друга страна законът не поставя изискване при съставяне на универсално завещание завещателят изрично да посочи, че се разпорежда с цялото си имущество, като наличието на изброяване на конкретни имущества (в смисъл на „активи“) в самото завещание не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет. При спор относно характера на завещателното разпореждане, както в случаите когато т о съдържа изброяване на конкретни имущества, така и когато е посочено само едно имущество, при тълкуване на волята на завещателя завещателните разпореждания следва да се тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание, с оглед установяване на действителната воля на завещателя – т. е., по правилата на чл. 20 ЗЗД, приложими и към едностранните сделки съгласно чл. 44 ЗЗД.

В случая видно от текста на завещанието, завещателката е завещала на трето лице, извън кръга на призованите към наследяване наследници по закон, „цялата си разполагаема част от всички свои движими вещи и недвижими имоти към момента на смъртта си“. Т. е., завещанието е общо (чл.

16, ал. 1 от ЗН), като примерното изброяване на вещи (движими и недвижими) и вземания, не превръща завещателното разпореждане в частно.

Доколкото след своята смърт завещателката не е оставила т. нар.

„необходими наследници“ (родители, деца, съпруг), т. е., наследници с право на запазена част, то следва извода, че в случая разполагаемата й част включва цялото й имущество и волята (намерението) на завещателката е да установи общо правоприемство в полза на посоченото в завещанието лице. Това е така, защото разграничаването на разполагаема от запазена част не се отнася до всички наследства, а само при наличието на необходими наследници по закон, които са призовани към наследяване. Когато завещателят се разпорежда с разполагаемата си част от наследството, неговата воля е да не предостави част, по – голяма от тази, която законът му определя за свободно разпореждане. Доколкото чл. 29 от ЗН предвижда, че разполагаемата част е дробна част от имуществото, а чл. 16, ал. 1 от ЗН сочи, че разпореждането с дробна част е общо, то и разпореждането с разполагаема част, независимо дали има или няма наследници с право на запазена част, също е общо. Когато няма наследници с право на запазена част, тогава разпореждането с разполагаемата част означава разпореждане с цялото, останало след смъртта на завещателя, имущество, при което и завещанието е общо и придава качеството наследник на лицето, в полза на което е направено.