Определение № 339 от 11.07.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Бургас, 11.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20242000500280 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на В. Ю. С., чрез пълномощника адв.В., против протоколно определение от 13.03.2024г. по гр.дело № 978/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател иск против П. Я. А. с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД като недопустим.

Сочи се, че целта на предявяване на иска е да бъде установено в отношенията между страните по делото, че пълномощно с рег. № 77/775- н/772018-2-369 от 14.08.2018г. на В. Ц., нотариус в гр.М. е нищожно. В условията на обективно съединяване към този иск е присъединен иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за недействителност на договора за продажба против другите двама ответници – А. И. Ц. и Д. Б. И..

Съдът е приел, че искът е недопустим, тъй като упълномощаване е едностранна сделка, по която липсва насрещно волеизявление за приемане от упълномощеното лице и поради това искът е недопустим. В производството е атакувана продажбената сделка и самостоятелното прогласяване на нищожността на пълномощното няма да постигне правен ефект в сферата на ищеца.

Според страната, определението противоречи на практиката на ВКС.

Цитира решение № 52/14.05.2021г. по описа на Четвърто гражданско отделение на ВКС и решение № 337/14.10.2014г. по гр. дело № 3598/2014г. по описа на същото отделение на ВКС.

Моли да бъде отменено прекратителното определение и делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените 1 действия.

На следващо място се твърди, че неправилно е приета за разглеждане в производството претенцията на А. И. Ц. и Д. Б. И. за заплащане на обезщетение за неоснователно лишаване от правото на ползване върху имотите.

В отговор на частната жалба, подаден от Д. Б. И. чрез нейния пълномощник адв.К., се иска оставянето и без уважение като неоснователна в частта, насочена против определението в частта, с която не е приет за разглеждане предявеният против нея иск за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване върху имотите.

Счита определението в тази част за правилно. Сочи, че в обстоятелствената част на исковата молба не са изложени твърдения, че тя владее процесното жилище и лишава ищеца от ползите от него. Такова изявление не се съдържа и в петитума на исковата молба – сочи се, че тя представлява покана за предаване на владението върху имота и за заплащане на обезщетение, която я поставя в забава, но не се твърдят факти, представляващи основание за иск по чл.59 ЗЗД.

Такъв иск би бил и недопустим, тъй като представлява осъдителна претенция за изпълнение на повтарящи се задължения по чл.124, ал.2 ГПК,недопустима поради това, че според съдебната практика такъв иск е допустим когато изискуемостта на следващите плащания зависи само от настъпването на срока (например задължения за наемни вноски, за издръжка и други), но не и от предварителното или едновременното изпълнение на насрещна престация от страна на ищеца или от бъдещо поведение на ответника. Вземането за лишаване от право на ползване на дадена вещ почива обаче върху неоснователното обогатяване, което е извъндоговорен източник на задължения, които по начало нямат повтарящ се характер, защото правопораждащият ги факт не е един (единен), а различен - в случая използването на имота за всеки отделен ден.

Освен това, чл.124, ал.2 ГПК визира само възникнали до момента на постановяване на решението задължения, при това ликвидни (установени по своето основание и размер с решението), а в случая се иска осъждане за вземане, което още не е възникнало, не е и сигурно, че ще възникне, както и в какъв размер предвид,че средният пазарен наем, служещ като критерий за размера на обезщетението, не е константна величина.

Искът е преждевременно предявен, тъй като обезщетение за лишаване от ползването на чужда вещ по чл.59 от ЗЗД, когато съсобственик е лишен от ползването и, предполага съществуването на факти, осъществили се преди предявяването на исковата молба, на не такива, които още не са възникнали и не е сигурно дали ще възникнат, респективно кога ще настъпи правопогасяващия им ефект.

2

Моли да бъде потвърдено определението в тази част като правилно и законосъобразно.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба,становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по исковата молба на В. Ю. С. по иск за признаване за установено спрямо П. Я. А., че пълномощно от 14.08.2018год. на нотариус Ц. е нищожно, иск против А. Ц. и Д. И. за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №53,том VІ, рег.№ 6733, дело № 944/27.11.2018 год. на нотариус под № 607, на осн.чл.42 ал.2 от ЗЗД; иск за приемане за установено спрямо А. Ц. , че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие и за осъждането му да му предаде имота и за приемане за установено спрямо Д. Б. И., че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр.П. и да бъде осъдена тя да му предаде владението върху имота.

С уточнения в молба по делото от 14.02.2024г. ищецът е предявил против А. Ц. иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот с идентификатор *** от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане в размер на 700 лв. месечно и против Д. Б. И. иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот с идентификатор *** от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане в размер на 500 лв. месечно.

С определението в обжалваната му част Бургаският окръжен съд е намерил, че предявеният против П. А. иск за прогласяване на нищожността на описаното пълномощно е недопустим, тъй като се касае за едностранна сделка и, че предмет на производството е прогласяване на относителна недействителност на сделка и прогласяването на нищожността на пълномощното няма да произведе правен ефект в сферата на ищеца.

В исковата молба се твърди, че ищецът се е разпоредил с процесните си имоти чрез пълномощника П. Я. А. въз основа на описаното пълномощно, което не е подписано от него, не е автентично и е фалшифицирано, в резултат на което извършените от мнимия пълномощник разпоредителни действия с имотите са нищожни поради липса на представителна власт.

В случая адв.А. е посочена в исковата молба като ответник. Това качество се придобива по правило, като следствие от естеството на материалните правоотношения, предмет на делото (ТР № 1 от 30.03.2012г. на 3

ВКС по т.д. № 1/2010г). В случая се претендира нищоност на едностранна сделка, по която упълнощеното лице не е страна. Липсват фактически твърдения, които да обосноват отговорност на упълномощеното лице. Затова определението в тази част е постановено в съответствие със закона.

Относно определението в частта, с която не са приети за разглеждане претенциите на ищеца против А. Ц. и против Д. Б. И. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на описаните имоти.

С обжалваното определение не са приети за разглеждане като недопустими предявените от В. Ю. С. против А. Ц. иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот с идентификатор

*** от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане в размер на 700 лв. месечно и против Д. Б. И. иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот с идентификатор *** от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане в размер на 500 лв. месечно. Съдът се е мотивирал с това, че е недопустимо да разглежда исковете преди да бъде решен въпроса по предявените ревандиказционни искове.

Съображенията на съда не намират опора в закона. На едновременно предявяване и разглеждане по съображения за процесуална икономия подлежат искове, които се разглеждат по реда на исковото производство при условията на чл.210 ГПК, каквито несъмнено са ревандикационния иск и искът за заплащане на обезщетение на собственика на имота за ползите от които е лишен.

Съдът следва да извърши проверка за редовност на исковата молба, с която са предявени исковете и в зависимост от крайния си извод да продължи съдопроизводствените действия.

При горните констатации обжалваното определение следва да бъде частично отменено и делото да бъде върнато на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно констатациите на настоящата инстанция.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМ ЕН Я протоколно определение от 13.03.2024г. по гр.дело № 978/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд, поправено с определение № 1221/10.05.2024г. по същото дело в частите, с които е прекратено производството по предявените от В. Ю. С. против А. Ц. иск за заплащане на обезщетение за ползване на имот с идентификатор *** от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане в размер на 700 лв. месечно и против Д. Б. И. иск за заплащане на обезщетение за ползване 4 на имот с идентификатор *** от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане в размер на 500 лв. месечно.

ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Ю. С., чрез пълномощника адв.В., против протоколно определение от 13.03.2024г. по гр.дело № 978/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд в останалата обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5