Решение № 1030 от 25.07.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Радиана Д. Андреева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20221000503238 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№45550/18.07.2022 г., идентична по съдържание на въззивна жалба с вх.№ 45881/19.07.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника Агенция „ Пътна инфраструктура“ град София и насрещна въззивна жалба с вх.№ 57642/13.09.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца А. Ж. П. от град *** срещу неизгодните за страните части от постановеното от СГС I- 21 състав решение № 1580 от 27.06.2022 г. по гр.д.№ 10576/2021 г.

Въззивната жалба на ответника - Агенция „ Пътна инфраструктура“ град София - е насочена срещу частта от решението, с която частичният иск по член 49 от ЗЗД във връзка с член 52 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане - пропадане на управлявания от ищеца автомобил в необозначена и необезопасена дупка на републикански път на дата 16.08.2018 г., задължение за чието поддържане има ответникът, е уважен до размера от 60 000 лева. В жалбата има оплаквания за допуснато нарушение по член 202 от ГПК и необсъждане от 1 съда всички доказателства, обусловили неверни фактически изводи за поведението на водача като причина за настъпване на произшествието, както и за допуснато нарушение на материалния закон- член 52 от ЗЗД с оглед игнориране на същия факт ( поведението на водача ) и на обстоятелствата , при които е извършено увреждането, при преценката за размера на обезщетението .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият А. Ж. П. отговаря, че жалбата е неоснователна, тъй като възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия не е заявено срочно с отговора на исковата молба , експертизата е приета от съда без да бъде оспорена от ответника и при установяването на фактическата обстановка първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства и мотивирал изводите си .

Насрещната въззивна жалба на ищеца А. Ж. П. е насочена срещу частта от решението, с която искът е отхвърлен за горницата над 60 000 лева до 80 000 лева . В нея се поддържа оплакване за занижен размер на обезщетението в резултат на неотчитане на всички обстоятелства, които имат значение за определянето му : характера и вида на телесните увреждания, продължителността на процеса на лечение и трайните последици от уврежданията за здравето на ищеца.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемата страна – Агенцията отговаря, че насрещната въззивна жалба е неоснователна .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в двете жалби на срещупоставените страни , доводите в отговорите, изразените в откритото съдебно заседание от представителите им становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, правилно в една част и неправилно в останалата част.

Обжалваното решение е произнесено по частичен иск с правно основание член 49 във връзка с член 52 от ЗЗД на А. Ж. П. срещу Агенция „ Пътна инфраструктура“ град София за вземане от обезщетение за неимуществени вреди в размер от 30 000 лева, увеличение на чийто размер на 80 000 лева е допуснато по реда на член 214,ал.1 от ГПК с определение от 26.05.2022 г. , при твърдения, че на 16.08.2018 г. при движение като водач на лек автомобил „ БМВ 330“ , с рег. № *** по път III -664 км.25 от републиканската пътна мрежа претърпял ПТП в резултат от преминаване на 2 автомобила през необозначена и необезопасена неравност / дупка ; получил гръдна травма – счупване на пет ребра IV, V, VI,VII и VIII, контузия на бял дроб ; счупване на дъги на два шийни прешлена С4 и С6 ; счупване на лява лопатка ; в периода 16.08.2018 г. до 26.08.2018 г. в УМБАЛ, град Стара Загора – спешно отделение, КАИЛ , Клиника по гръдна хирургия и Клиника по неврохирургия му е приложено оперативно лечение , реанимация, трайна следоперативна вакумаспирация и медикаментозна терапия, наложена му е външна имобилизация с твърда шийна яка в продължение на 6 месеца ; възстановявал се дълго време при спазване на режим на покой и на легло , при разчитане на чужда помощ за задоволяване на елементарните му жизнени потребности ; последвалите опити за придвижване били свързани с много усилия и болка ; изживял силен стрес по време на пътния инцидент; ответникът осъществява чрез служителите си дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища съгласно член 30 от Закона за пътищата; задължението не е изпълнено и ответникът отговаря за настъпилите от пътния инцидент неимуществени вреди .

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в установения срок.

За да уважи исковата претенция до размера от 60 000 лева , ведно със законната лихва от датата на деликта – 16.08.2018 г., СГС е приел, че непосредствената причина за произшествието е неизбежното преминаване на управлявания от ищеца автомобил през неравността ( дупка ) на пътното платно; последвалата загуба на контрол, излизането на автомобила от пътя и челния удар в крайпътно дърво ; ищецът е получил твърдените в исковата молба травматични увреждания, обусловили непосредствена опасност за живота му ; имал е трайни затруднения при движението на крайниците , тялото и врата ; възстановителният период е протекъл с търпене на силни болки и страдания ; уврежданията са го поставили в невъзможност да пътува в чужбина, където е било семейството му и да полага труд ; приел е, че ответната агенция не е изпълнила чрез служителите си произтичащото от член 29 и член 30 от Закона за пътищата задължение да поддържа пътното съоръжение в изправно състояние и тя отговаря за произлезлите от ПТП вреди ; справедливото обезщетение за понесените неимуществени вреди възлиза на 60 000 лева .

Ответникът не е направил нито в срока за отговор, нито до 3 приключване на съдебното дирене съгласно член 147,т.1 от ГПК - в съдебното заседание от 26.05.2022 г. , в което е приета преписката за изслушаното по делегация от РС – Стара Загора заключение по САТЕ, изготвено от вещото лице – инж. В. В., възражение по член 51, ал.2 от ЗЗД за принос на пострадалия за настъпване на вредите, основано на факти за движение със скорост, която е по – висока от разрешената и не е съобразена със сложна пътна обстановка (завой ). Първоинстанционният съд не е дължал да изследва дали се е движил с неразрешена и несъобразена с пътната обстановка скорост и дали това негово поведение се намира в причинноследствена връзка с ПТП.

Заявеното с въззивната жалба възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД е преклудирано и въззивният съд не го разглежда. В решаващата си дейност въззивният съд изхожда от неоспореното с въззивната жалба на ответника положение, че причина за произшествието е неравност ( дупка със ширина 0,75 метра в посока изток- запад и 1,4 метра в посока - север - юг и дълбочина 5-6 см по данни от вещото лице по САТЕ В. В. ) в лентата за движение на управлявания от ищеца автомобил, този пътен участък е част от републикански път, неизправността се дължи на противоправно бездействие на служителите му във връзка с изпълнение на вмененото му от разпоредбите на член 30,ал.1 от ЗП и член 48,т.1,б.“а“ във връзка с член 47,ал.1 и ал.2 от ППЗП задължение да поддържа пътя в състояние , позволяващо нормалната му експлоатация .

С оглед заявените във въззивните жалби на срещупоставените страни оспорвания на размера на присъденото обезщетение, пренесена пред въззивният съд е само тази част от предмета на делото .

По делото с изслушаното от делегирания съд – РС, град Стара Загоравещо лице по СМЕ е установено, че ищецът , тогава на 50 – годишна възраст, получил три травматични увреждания : гръдна травма , изразяваща се в счупване на - IV, V, VI,VII и VIII ляво ребро, контузия на бял дроб, навлизане на въздух в лява плеврална кухина ; счупване на лявата дъга на четвърти шиен прешлен и дясната дясната дъга на шести шиен прешлен и счупване на лява лопатка. Гръдната травма е причинила трайно затруднение на движението на снагата за срок от около три месеца , както и разстройство на здравето , временно опасно за живота. Обусловила е интензивни болки в първите три седмици и постепенно отзвучаване в рамките на 2-3 месеца .

4

Травмата на шийните прешлени е причинила трайно затруднение на движенията на врата за срок от около шест месеца , както и много силна болка. Поради опасност от притискане на гръбначния мозък в областта на шията е наложено обездвижването й Счупването на лявата лопатка е причинило трайно затруднение на движенията на лявата ръка за срок от около 3 месеца . Специализираното болнично лечение е проведено от 16.08.2018 г. до 26.08.2018 г. Включвало е оперативна намеса - торакоцентеза , а също консервативно и медикаментозно лечение. Лечението е продължено при домашно – амбулаторен режим и спазване на стриктен двигателен режим .

След приключване на възстановителния период остават оплаквания от дискомфорт при движение на снагата и врата в продължение на години , обичайно в следващите два поредни зимни сезона , както е посочило вещото лице.

Според свидетелствата на В. П. ( майка) ищецът носил шийна яка в продължение на шест месеца. Спазвал лекарската забрана за движение на главата, за да бъде осуетено увреждане на гръбначния мозък. Изпитвал болки , не могъл да движи лявата си ръка , бил зависим при извършването на елементарни битови дейности от майка си – придружител в болницата и при продължаване на лечението в домашни условия . Мъчително преживял раздялата от семейството си и четиригодишния си син, тъй като заради ПТП и последвалото лечение пропуснал полета си за Америка. Продължавал да има болки в травмираните места при застудяване и по – резки движения .

Съобщените от свидетелката данни са в пълно съответствие с експертното заключение за протичането на лечебния процес и за сроковете, в които движението на травмираните части е било затруднено и дадените от вещото лице при изслушването му отговори за интензитета и продължителността на болките е в травмираните части .

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти като: характера и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет;възраст на увредения; обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането.

При съобразяване, че две от травмите – гръдната травма и травмата на 5 шийните прешлени – са сериозни ; контузията на белия дроб е наложила извършването на животоспасяваща операция ; ищецът е търпял физически и морални болки по време на болничното си лечение и операцията , както и при лечението си в домашни условия; търпял е изключителни неудобства при елементарното му битово обслужване и ограничения в движенията на лявата ръка и врата, в т.ч. по причина продължителната имобилизация на шията, при отчитане на начина на настъпването на увреждането – внезапно пропадане на автомобила в дупка на пътното платно, последвано от загуба на управлението, движение извън банкета и челен удар с крайпътно дърво и преобръщане на автомобила по таван; преживяването на стрес от така настъпилия пътен инцидент ; продължителния възстановителен период и икономическите условия в страната към настъпване на ПТП в лятото на 2018 г. , въззивният съд намира, че справедливото обезщетение възлиза на 80 000 лева, повече от присъдените с решението 60 000 лева . Това налага потвърждаване на решението в осъдителната част и отмяна в отхвърлителната част с присъждане на още 20 000 лева .

При този изход по спора въззивникът П. има право на разноски за първоинстанционното производство в размер от 1 812,50 лева , над присъдените 5 737,50 лева и за въззивното производство в размер от 400 лева, колкото е действително дължимата държавна такса или общо 2 212,50 лева . Пълномощникът му – адвокат П. К. - няма право на възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА, тъй като по делото не е доказано, че е уговорено безплатно оказване на адвокатска защита.