Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 445 от 12.11.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 615/2024
Вид
Решение № 445
Подписан
12.11.2025
Състав
СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, ДАЯНА СТОЯНОВА ВАСИЛЧИНА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал.1, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176а, ал.6 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Плевен, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.ЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от С. ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500615 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр. Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Т. Л. Т. с ЕГН********** чрез процесуалния представител адв. Д. Д.,С. Л. Т. с ЕГН**********, В. С. Т. с ЕГН********** и Л. Т. Т. с ЕГН**********, всички чрез процесуалния си представител адв. Р. Р. срещу Решение № 676/ 22. 05. 2024 г. по гр. д. № 2140/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд.

Въззивните жалбоподатели твърдят, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият Г. Л. Г. с ЕГН********** е изразил становище, че 1 обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Третите лица – помагачи М. З. И. и Е. П. Т. не са изразили становище по въззивната жалба.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС от Т. Л. Т. с ЕГН**********, С. Л. Т. с ЕГН**********, В. С. Т. с ЕГН********** и Л. Т.

Т. с ЕГН**********.

В кратките и неясни мотиви на първоинстанционното решение е посочено, че съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.Съдът въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че безспорно е установена неоснователността на предявения иск. По делото са налице доказателства за ремонтните дейности, в процесното жилище са извършени в съответствие с нормативните разпоредби и по никакъв начин не водят до неправомерно въздействие върху имотите на ищците.

С Решение № 937/10. 07. 2024 г. по гр. д. №2140/ 2023 г. по описа на Плевенския районен съд е допълнено Решение № 676/ 22. 05. 2024 г. по същото дело на РС- Плевен относно разноските, като ищците са осъдени на основание чл. 78 ГПК да заплатят на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 1000 лв. и адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство в размер на 400 лв.

Въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства приема, че въззивната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по

2 следните съображения:

От данните по делото става ясно, че е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС, като е отправено искане до съда от ищците да бъде постановено решение, с което ответникът Г. Л. Г. да бъде осъден да преустанови извършваните в него строително - ремонтни работи на етаж №* от сграда, находяща се в гр. П., ул.“Я.С.“№*, с които пречи на ищците а осъществяват правото си на собственост в пълен размер, да възстанови целостта на носещите стени на сградата, както и да отстрани излишното количество бетон, надвишаващо допустимия максимум, която конструкцията може да поеме.

Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът е изразил становище, че извършените СРР не нарушават носещата конструкция, като в сеизмично отношение се причислява към изискванията на Наредба № РД- 02- 20 – 2/ 27. 01.2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Посочено е, че извършените СРР не са причина за появяване на пукнатини по стълбището в общите части на сградата, по стената на апартамента на етаж 1 и абонатната станция. Изразено е становище, че искането за преустановяване на СРР е ирелевантно, тъй като СРР са приключили през 2022, неоснователно е искането за възстановяване целостта на сградата и премахване на излишното количество бетон, надвишаващо допустимия максимум маса, която конструкцията поеме, тъй като липсват такива нарушения в стандартите. Отправено е искане за отхвърляне на иска като неоснователен, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът въз основа на доказателствата по делото намира за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Ищците се легитимират като собственици в процесния имот въз основа на представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 96, том втори, дело № 296/ 1996 г. на нотариус В. П. за ищците Т. Л. Т. и С. Л. Т., въз основа на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 13, том втори, рег. № 3221, дело № 187/ 2010 г. на нотариус П. Ц. с рег. № *** на НК за ищците Л. Т. Т. и В. С. Т.. От нотариалните актове става ясно, че ищците Т. Л.

Т. и С. Л. Т. притежават апартамент на целия първи етаж на жилищната сграда в гр. П., ул. „Я.С.“№*, а ищците Л. Т. Т. и В. С. Т. притежават апартамент на целия трети етаж от същата жилищна сграда.

3

Ответникът се легитимира като собственик на апартамент на целия втори етаж от процесната жилищна сграда с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 161, том втори, рег. № 2977, дело № 212/ 2022 г. на нотариус Д. И. с рег. № *** на НК.

В първоинстанционното производство не е изготвено и не е изслушано заключение на съдебно- техническа експертиза, като такава е допусната във въззивното производство с вещо лице инж. С. И.. От заключението става ясно, че в имота на ответника на етаж 2 от сградата има изградена стоманобетонна плоча (армирана настилка) над гредореда между етаж първи и етаж втори.

Експертът е посочил, че е допустимо изпълнение на стоманобетонна плоча, но след направени изчисления – оразмеряване, укрепване, съобразно избрана статистическа схема от проектант по част конструкции, след обследване на съществуващата конструкция и съобразяване на изискванията на наредбата за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.В заключението е посочено, че не е извършвано обследване на сградата по реда на чл. 5 от Наредба № РД- 02- 20- 2/ 2012 г. и няма регистриран технически паспорт съгласно чл. 176а, ал.6 ЗУТ. Сградата не е осигурена срещу земетръс и повишеното тегло на междуетажната конструкция между етаж първи и етаж втори застрашава устойчивостта и коравината й. Посочено е, че на етаж първи до комина в източната стая има пукнатина, такава има и около вратата на спалнята, наблюдава се и леко провисване на тавана в стаята, като е направен изводът, че пукнатините са вследствие на вибрациите от разрушителни дейности при ремонта.Извършените строителни дейности са изпълнени, съгласно описаното в конструктивното становище, единствено е неясно изпълнението на армираната бетонова настилка и нейната дебелина.

По делото е допусната трайна съдебно- техническа експертиза, от заключението на която се установява, че СМР в процесното жилище са изпълнени в съответствие с конструктивното становище. Не е изпълнено ново остъкление на терасата и външната изолация. Извършените СМР засягат конструкцията на сградата досежно промененото тегло на етажното ниво с 5, 94%. Премахнат е неносещ зид и изграден нов в съседство. Предназначението на помещенията не е променено. Промените в масата са 5, 94% от съществуващата маса на втория етаж, което е с 0, 94% над максимално допустимия товар от 5 %, който сградата е способна да носи. Премахването на 4 армираната бетонова настилка или части от нея не крие риск за разрушаване на сградата или част от нея, но има опасност от вибрациите да се появят пукнатини по мазилки. За премахване на изравнителната армирана бетонова настилка на стаите, в които е изпълнена настилка от теракотни плочки, е необходимо разбиването посредством машина с функция къртач. За премахване на изравнителна армирана настилка на стаите, в които е изпълнена настилка от ламинат , е необходимо демонтаж на ламината и разбиването на останалото покритие посредством машина с функция къртач. Вещите лица са посочили, че не може два бъдат извършени допълнителни СРР без да се налага премахването на армираната бетонова настилка или на част от нея, тъй като този вид работи ще доведат до още по- голямо увеличение на вертикалните товари.

По искане на страните е допусната допълнителна задача на тройната съделбно- техническа експертиза, за което е изготвено допълнително заключение. В същото е посочено, че след преизчисления промените в масата са 5, 85% от съществуващата маса на втория етаж. При премахване на допълнително положената настилка в спалня №*, с площ от 14, 98 кв. м. допълнителният товар от нови настилки и зидове е 4, 18 % от съществуващата маса на втори етаж, т.е. отговаря на изискванията на чл. 6, ал.3 от Наредба № РД- 02- 20 -2/ 27. 01. 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.

ОТ ПРАВНА СТРАНА :

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

С Тълкувателно решение № 4/2015 от 06.11.2017 год. на ВКС, ОСГК в т.3 е направен подробен анализ на предпоставките за основатеност на иска по чл. 109 ЗС, като е посочено, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, 5 ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.

Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него.

В конкретния случай от обсъдените по- горе заключения на съдебнотехническата експертиза става ясно, че при извършване на СРР е спазено конструктивното становище, спазени са законовите изисквания за извършване на СРР, като единствено се установява натоварване на теглото на втория етаж в апартамента на въззиваемия в спалня №* с 5, 85% в нарушение на чл. 6, ал.3, т. 2 от Наредба № РД – 02- 20- 2/ 27. 01. 2012 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Съгласно цитираната норма от наредбата приема се, че са налице несъществени изменения в конструкциите на строежите, когато при тяхното обследване носещата способност и коравината, включително сеизмичната осигуреност и дълготрайността, са в съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането им в експлоатация, и не са установени дефекти (деформации и/или повреди) и/или предишни промени, свързани с нарушаване на проектната им носеща способност, коравина, дуктилност и дълготрайност, при спазване на следните критерии: промените в масата на строежа са незначителни (с не повече от 5 %) в сравнение със съществуващата маса на съответното етажно ниво, които конструкцията е в състояние да поеме.

Следователно максимално допустимото натоварване на втория етаж в спалня №* е с 0, 85 % над максимално допустимото, което сградата може да понесе и по този начин поставя в риск конструкцията на сградата в това помещение.