Акт от 14.02.2020, Районен съд - Елхово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 330 гр.Елхово,

14.02.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Елховският районен съд в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: В. Апостолова при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 761/2019 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е образувано въз основа на предявени в обективно кумулативно съединяване искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1347.77 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от 10.10.2016г. до

10.10.2019година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и по чл. 86 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 147.97 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по отчетни периоди, от момента, в който са станали изискуеми до датата на подаване на исковата молба.

Ищецът Г.С. *** в исковата си молба против Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР София, представлявана от Директора - Главен комисар С.К., излага, че за времето от 10.10.2016г. до момента на предявяване на иска – 10.10.2019г. е бил в служебно правоотношение с ответника като заемал длъжността „старши полицай“ в група „МГПГ“ при РДГП Елхово към ГД „ГП”-МВР. Сочи, че през процесният период от време е работил на смени, всяка от които с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и за същият период от време той е положил общо 1450 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 съгласно разпоредбите на действалите в същия период нормативни актове, възлиза на 1657.35 часа. Това преизчисляване на нощния към дневен труд води до извод за положен извънреден труд от 207.35 часа, който работодателят-настоящ ответник не му е заплатил. Дължимото възнаграждение за така положеният извънреден труд, се твърди, че е в общ размер на 1347.77 лева за процесния период от време. Ищецът сочи и, че работодателят-ответник дължи и лихва за забава върху дължимите суми за извънреден труд, считано от момента, в който са станали изискуеми по отчетни тримесечни периоди до датата на подаването на исковата молба в съда.

Поради това ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД „ГП”-МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 1347.77 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 10.10.2016г. до 10.10.2019 година, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата от 147.97 лв. – мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения за извънреден труд, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали изискуеми до предявяване на иска на 10.10.2019г. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът - Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, чрез упълномощеният юрисконсулт Я.Т., е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер и същите следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, като излага и съображенията си за това. Твърди, че не оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба, но заявява, че положеният от него извънреден труд през същия период е бил изцяло заплатен.

Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения нощен труд като извънреден такъв, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и на специалните Наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи, поради което сочената от ищеца Наредба за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, в случая не е приложима. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, но неговият процесуален представител - адв. Митко Д. заявява, че поддържа изцяло исковата молба по основание, а по отношение размера на същата и съобразно заключението на вещото лице на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК е направено и прието от съда изменение на размера на предявения главен иск като същият е намален от 1347.77 лева на сумата 660.92 лева.

Направено е и изменение на размера на предявения акцесорен иск като е намален от 147.97лева на сумата 86.77 лева. Желае се предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендират се и разноските по делото, като е представен и списък съгласно чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Я.Т., ответникът заявява, че поддържа заявеното с отговора си оспорване на предявените искове по основание и размер и желае съдът да постанови решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции, се прави възражение за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори от страните, че ищецът Г.С.Г. през процесния период - от 10.10.2016г. до 10.10.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „старши полицай“ в група „МГПГ“ при РДГП Елхово към ГД „ГП”- МВР.

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице А.Т., основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 10.10.2016г. до 10.10.2019г. година ищецът е полагал труд на смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 665 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо на 665 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза 760.10 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 95.10 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника през м. декември 2019г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от общо 660.92 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР.

Само за месеците юли, август и септември 2019 година вещото лице е установило положен от ищеца нощен труд общо 33 часа, който приравнен на дневен труд с коефициент 1.143 възлиза на 37.72 часа. Разликата между приравнения и нощен труд за този период в часове възлиза на 4.72 часа. Дължимото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за месеците юли, август и септември 2019г. възлиза на сумата от 37.64 лева, която вещото лице е установило, че не е заплатена на ищеца към датата на извършване на проверката – м. декември 2019 година. Вещото лице е установило, че през месец октомври 2019 година /до 10-то число на месеца/ ищецът е положил нощен труд от 8 часа, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 9.14 часа дневен труд.

По този начин вещото лице е установило, че през месец октомври ищецът е положил 1.14 часа извънреден труд, който не е бил заплатен и възлиза на сумата от 8.39 лева.

Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период, с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия /начиная от

30.01.2017г./ до подаването на исковата молба в съда, възлиза на общата сума от 86.77 лева, като лихвата за забава е изчислена от вещото лице само върху дължимите се възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд за периода от м. октомври 2016 година до м. юни вкл. 2019 година.

Така изготвеното и поддържано от вещото лице в с.з. заключение по назначената експертиза, не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените, в условията на обективно, кумулативно съединяване искове, са с правно основание както следва: иск с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2 и ал.6 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 660.92 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 10.10.2016г. до 10.10.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 86.77 лева, представляваща изтекли мораторни лихви върху главницата, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до датата на предявяване на исковата молба.

Исковете са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време.

Разгледани по същество, съдът намира следното:

І. По отношение на иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал. 6 от ЗМВР:

В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178,ал.1, т.3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период и липсата на възражения от ответната страна в тази насока, съдът приема, че ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.