Определение № 31 от 19.01.2026, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора И. Хр. М. като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600026 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 65 ал.7 и сл. от НПК и е инициирано по жалба на адвокат Л.М. – защитник на обвиняемия В. Н. В. по ДП № 161/2025 г. по описа на РУ на МВР – гр.Костинброд, за въззивен контрол на определение от 09.01.2025 г. на РС Костинброд, постановено по ЧНД № 5/2026 г. по описа на същия съд.

С атакуваното определение, състав на посочения първоинстанционен съд се е произнесъл по законността на прилаганата спрямо обвиняемия В. мярка за неотклонение „задържане под стража", като е отказал да измени същата в по-лека такава. За да обоснове решаващия си извод, че по отношение на този обвиняем следва да продължи да се изпълнява най-тежката мярка за неотклонение, районният съд е приел, че към настоящия момент по никакъв начин не са отпаднали законовите основания за прилагането й.

Въззивният съд изцяло споделя тези изводи на първия съд, като намира, че към настоящия момент не са настъпили никакви нови обстоятелства, които да налагат изменението на мярката за неотклонение „задържане под стража”, прилагана спрямо обвиняемия В., в по-лека такава.

1

На първо място, от преценката на събраните по разследването доказателства може да се направи и към този момент извод за обоснованост на подозрението обвиняемия В. да е съпричастен в извършването на инкриминираното му деяние, правно квалифицирано по чл.144 ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК. В тази насока въззивната инстанция обсъжда и взема в предвид гласните доказателства, събрани чрез разпита на всички свидетели и основно на пострадалите такива – Мартин Йорданов, Юлиян Стефанов, Александър Жеков и Алекс Величков, които дават преки сведения за отправените спрямо тях, конкретни словесни заплахи от обвиняемия, последвани от насочването на нож към тях; показанията на полицейските служители Росен Лозанов и Алекс Станиславов, които при задържането на обвиняемия са открили нож в него, тип „кухненски”, и които свидетелстват още, че при извършената му проверка за употреба на алкохол, са установили такава от порядъка на 4,24 промила; протоколите за доброволно предаване и за оглед, по силата на които въпросния нож съответно е приобщен като веществено доказателство по делото и са установени неговите характеристики.

Посочените доказателствени материали са напълно достатъчни, за да се приеме, че продължава да е налице и по никакъв начин не е разколебано обоснованото подозрение В. да е съпричастен към извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Този извод не може да бъде опроверган и от последно ангажираните по разследването доказателствени материали, в каквато насока са възраженията на защитата.

Невярно е твърдението на защитникът в жабата, че повторните разпити на непълнолетните пострадали сочели, че същите не са били заплашвани от обвиняемия. В отговор на това, следва да се посочи, че след първоначалното задържане на обвиняемия, по делото са извършени разпити на нови свидетели, за които е установено, че са били очевидци на процесното деяние, а именно свидетелите Д. М., Мартин Шумов, Слави Василев и В.

Николов. Същите напълно потвърждават дадените по-рано свидетелски показания от пострадалите, за извършени спрямо тях, вербални и физически заплахи от страна на обвиняемия.

На следващо място, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че и към настоящия момент на произнасяне по законността на мярката за неотклонение на обвиняемия В., продължава да съществува и реалната опасност същия да извърши престъпление, в случай че по отношение 2 на него бъде прилагана по-лека мярка за неотклонение. Конкретната опасност от неправомерно поведение от страна на този обвиняем се извежда въз основа на данните за предишно негово осъждане и то за същото по своя обект престъпно посегателство, като това по настоящото дело /извън другите му пет осъждания, по които обвиняемия е реаблитиран/. Тези данни са белег за това, че така наложените му наказания не са постигнали целите си по отношение на обвиняемия, същият проявява склонност към нарушаване на закона и извършване на престъпления, с оглед на което е налице завишена обществена опасност на същия, респ. опасност да извърши престъпление в случай, че не бъде задържан. Обстоятелството, че престъплението, предмет на настоящото производство, е извършено от обвиняемия В. в изпитателния срок определен му по посоченото осъждане, също представлява допълнителна индиция в тази насока.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд прецени, че не са настъпили никакви нови обстоятелства, които да водят до извод, че по отношение на обвиняемия В. следва да бъде определена по-лека мярка за неотклонение, в сравнение с прилаганата спрямо него досега „задържане под стража”.

Изтеклият срок на задържане на обвиняемия, който към настоящия момент е около три месеца, според въззивния съдебен състав е в напълно разумни граници и не надхвърля законовото ограничение, предвидено в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от НПК и като такъв не налага промяна на мярката му за неотклонение. На тази плоскост следва единствено да се отбележи, че конкретния предмет на настоящото разследване, неотличаващо се с фактическа или правна сложност, не обосновава набелязващата се слаба процесуална активност от страна на разследващите органи /за трите месеца от задържането на обвиняемия единствено са разпитани трима нови свидетели и са приложени характеристична справка за обвиняемия и справка за водени срещу него прокурорски преписки/, което обаче на този етап все още не съставлява основание да бъде преустановено задържането му.

Твърденията в жалбата и в съдебно заседание, за влошено здравословно състояние, непозволяващо задържането му под стража, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В тази насока правилно първостепенният съд е взел в предвид представената пред него, актуална медицинска справка от лекар при ОСИН София, съгласно която здравословното състояние на В. не 3 съставлява пречка същия да пребивава в условията на ареста.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.01.2025 г. на РС Костинброд, постановено по ЧНД № 5/2026 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на обвиняемия В. Н. В. за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП № 161/2025 г. по описа на РУ на МВР – гр.Костинброд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4