Решение № 7924 от 04.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 14108/2024
- Вид
- Решение № 7924
- Подписан
- 04.05.2025
- Състав
- ВАНЯ БОРИСОВА ИВАНОВА ЗГУРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 7924 гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110114108 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Т.С. ЕАД срещу Пламен М. Р. и И. М. Р. , с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца на ищеца в условията на разделна отговорност при равни квоти следните суми:
-за П. М. Р. : сумата от 74,38 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „ **** , за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 12.03.24г. до изплащане на вземането; сумата от 16,65 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.02.2024 г.; сумата от 8,74 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м..01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.03.24г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,31 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 28.02.2024 г.;
- за И. М. Р. : сумата от 74,38 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „ **** , за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 12.03.24г. до изплащане на вземането; сумата от 16,65 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.02.2024 г.; сумата от 8,74 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м..01.2021 г. до 30.04.2022 г., 1 ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.03.24г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,31 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 28.02.2024 г.;
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в качеството на собственици на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост на ответницата, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка клиентите дължат обезщетение за забава.Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. М. Р. чрез адв. В. от КАК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Твърди се липса на облигационно отношение и недоказаност на предявените искове. Моли за отхвърлянето им. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
След завеждане на делото от страна на ответника И. М. Р. е извършено заплащане към ищцовото дружество, с което са погасени в цялост задълженията на ответниците към ищеца . Горният неблагоприятен факт се признава и от процесуалня представител на ищеца, който с писмени становища по делото признава за извършено плащане и цялостно погасяване на задълженията в хода на делото към ищеца, като претендира единствено заплащане на законната лихва до датата на плащането в хода на процеса, в размер на 9,75лева , както и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение при посочените квоти за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана 2 услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Доколкото с извършеното от страна на ответника И. М. Р. погасяване на задълженията по исковите претенции чрез плащане , съдът приема , че е налице признание на неизгодни за страната факти - именно наличие на облигационно отношение, доставка на топлинна енергия , нейния размер , както и наличието на забава в изпълнение на паричното задължение по отношение на този ответник, то исковете срещу него ще следва да се отхвърлят като погасени поради заплащането им в хода на делото. Доколкото ответникът И. Р. е станал повод за завеждане на делото, същият ще дължи съразмерно разноските на ищеца по делото.
Ответникът П. Р. е оспорил облигационното отношение с депозирания по делото отговор на исковата молба , като заплащане от страна на този ответник не е извършено. По делото обаче не са ангажирани от ищцовата страна, чиято е доказателствената тежест за това , относими доказателства, които да свързват по категоричен начин ответника с процесния топлоснабден имот и за посочените с исковата молба квоти. Поради изложеното и при неблагоприятно приложение на правилата за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, съдът намира, че исковете спрямо ответника П. Р. ще следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани / независимо , че другият ответник е извършил погасяване чрез 3 плащане и на задължението на отв. П. Р./ .
Предвид изложеното ответникът И. Р. ще следва да заплати разноски на ищеца съразмерно на предявените спрямо него искове - погасени чрез заплащане в хода на процеса.
На ответника П. М. Р. ще следва да бъдат заплатени разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 400 лева , с оглед отхвърлянето на предявените спрямо него искове поради тяхната неоснователност и недоказаност по отношение на ответника - при липса на ангажирани относими доказателства.
Съдът определя възнаграждението за адвокатска защита на отв. П. Р. в минимален размер предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, като съобрази обема на извършените от адвоката процесуални действия , и цената на предявените искове , с оглед на възражението на ищеца по реда на чл. 78, ал.5,ГПК , заявено още с исковата молба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С. ЕАД, ЕИК ****, с адрес на управление гр. София, ул. *** срещу П. М. Р. с ЕГН ********** искове за заплащане на следните суми : сумата от 74,38 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „ **** , за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 12.03.24г. до изплащане на вземането; сумата от 16,65 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.02.2024 г.; сумата от 8,74 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м..01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.03.24г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,31 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 28.02.2024 г.;
ОСЪЖДА И. М. Р. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С. ЕАД, ЕИК ****, с адрес на управление гр. София, ул. *** на основание чл. 86, ал.1,ЗЗД лихва за забава в размер на 9,75лева върху главница за топлинна енергия и за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„ **** от датата на исковата молба 12.03.24г. до датата на плащането в хода на делото , КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на сумата от 74,38 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „ **** , за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 12.03.24г. до изплащане на вземането; за сумата от 16,65 4 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.02.2024 г.; за сумата от 8,74 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м..01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.03.24г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 2,31 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 18.03.2021 г. до 28.02.2024 г.;
ОСЪЖДА И. М. Р. с ЕГН ********** , да заплати на „Т.С. ЕАД, ЕИК ****, с адрес на управление гр. София, ул. *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7 5 лв.– разноски в исковото производство съразмерно на предявените спрямо него искове / за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение - до раземер на 1/2/.
ОСЪЖДА „Т.С. ЕАД, ЕИК ****, с адрес на управление гр. София, ул.
*** ,да заплати на П. М. Р. с ЕГН ********** , на основание чл. 78, ал. 3 и ал.5 от ГПК сумата от 400 лева – разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5