Решение № 5029 от 30.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5029 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВ.М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ.М. Гражданско дело № 20211110172292 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците О. Г., О. Г. и С. Г. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до собствения им топлоснабден имот, находящ се на адрес...., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общи условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, което ответниците не са сторили, поради което претендира при условията на разделност сумите, както следва: 358,55 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; 53,89 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 19.10.2020 г.; 36,98 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 7,74 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 30.10.2017 г. до 19.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2021 г. до окончателното им заплащане, или по 1/3 от общия размер на исковите претенции от всеки един от ответниците поотделно, както следва:

119,52 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; 17,96 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 19.10.2020 г.; 12,33 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 2,58 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 30.10.2017 г. до 19.10.2020 г., ведно със законната лихва върху 1 всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2021 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците О. Г., О. Г. и С. Г., чрез назначения им по реда на чл. 48, ал. 1 ГПК особен представител – адв. Д. Г., са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете при твърдението, че не се явяват пасивно легитимирани да отговарят по тях, доколкото не е доказано сключването на договор за доставка на топлинна енергия с ищеца. Оспорват общите условия на ищеца да ги обвързват, тъй като те не са изразили воля за тяхното приемане, а освен това са в противоречие с чл. 143 и сл. ЗЗП, тъй като съдържат неравноправни клаузи. Оспорват претенцията по размер, като правят възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за главница и лихва за забава.

Оспорват претенцията на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, от представения в заверен препис нотариален акт № 23, том I, рег. № 2179, нот. дело № 280/2002 г. /л. 12-13 от делото/, който съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно собствеността върху посочения в него имот, се установява, че на 12.07.2002 г., т. е. преди процесния период ответниците О. Г., О. Г. и С. Г. са признати за собственици на основание наследяване по закон и завещание на процесния апартамент № 2, находящ се в .... на партерния етаж, заедно с принадлежащите към него мазе и таванско помещение.

Доколкото изрично не е предвидено нещо друго, съдът прави извод, че апартаментът, предмет на сделката, е придобит от тях при условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал носител на по 1/3 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. По делото няма данни последният да е бил предмет на последваща прехвърлителна сделка, или да са се осъществили други юридически 2 факти, довели до промяна в правата върху него, поради което съдът прави извод, че с оглед действащата нормативна уредба в областта на енергетиката в качеството им на собственици на апартамент № 2 в процесната сграда – етажна собственост, именно О. Г., О. Г. и С. Г. се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което следва да отговарят за задълженията във връзка с ползването му, включително и за това за цената на доставената до него и потребена топлинна енергия, съобразно участието си в съсобствеността – по 1/3 за всеки от тях.

Тук следва да се отбележи, че ирелевантно се явява обстоятелството сключили ли са ответниците изричен писмен договор с ищеца, тъй като нормативната уредба в областта на енергетиката не поставя такова изискване, а обвързва качеството потребител единствено с наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, а в случая първото измежду двете е установено по делото.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. В случая, неоснователно е възражението на ответниците относно липсата на приемане от тяхна страна на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Според решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, II т. о., съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия/ предпоставка за влизане в сила на общите условия е публикуването им най-малко в един централен и един местен всекидневник и изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането в сила на представените Общи условия за продажба на топлинна енергия, но в горното решение на ВКС се приема, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение. В случая, приложение намират Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., които са представени в заверен препис от страна на ищеца /л. 28-29 от делото/. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя /клиента/ по силата на закона – арг. чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно писменото приемане на Общите условия, в какъвто смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС, III г. о. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни споразумения. В случая, по делото не се твърди и не се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, използвайки установения в закона ред, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на съответна идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото 3 разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топлО.и, се определя въз основа на показанията на топлО.ите в отделните имоти. В случая, видно от протокол от общо събрание на етажната собственост от 17.09.2001 г., списък към него и договор от 18.09.2001 г., представените индивидуални справки и протоколи за отчет /л. 111114 от делото/, а и с оглед изложеното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: .... са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач - „.... /тогава „Бруната България“ ООД/.