Решение № 3955 от 03.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3955 гр. Пловдив, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20265330101684 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от А. Д. К., ЕГН: **********, с адрес:

******, против „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:

202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени кумулативно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на сключени между ищеца и всеки от ответниците договори, съответно договор за паричен заем № ******, сключен с първия ответник, като нищожен поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, и договор за предоставяне на гаранция № ******, сключен с втория ответник, като нищожен поради липса на основание, заобикаляне на закона и противоречия с добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че на 17.03.2025г. между страните /ищеца и първия ответник/ бил сключен договор за паричен заем № ******, при следните параметри - 2000 лв. главница, 45 % годишен лихвен процент и ГПР от 55,50 %, като общата сума за плащане за срока на договора от 10 месеца била 2435,23 лв. На основание чл. 4. ал. 1 от договора, ищцата била задължена в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ Две физически лица Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.: да 1 работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; като поръчителят подписва договор за гаранция; 2./ Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя за сумата от 2435,23 лв., със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задължението си по настоящия договор; или 3./ Одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на това задължение на същата дата ищцата била сключила Договор за предоставяне на поръчителство ****** с ответника „Файненшъл България“ ЕООД. По силата на чл. 3. ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, ищцата дължала сума в размер на 1694,70 лв., представляваща възнаграждение на дружеството - поръчител за това, че същото ще отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя по Договора за заем.

При тези данни ищцата развива съображения, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 45 % не отговарял на действително приложения лихвен процент, тъй като уговореното възнаграждение за дружеството - поръчител в размер на 1694,70 лв. по своята същност представлявало добавък към договорната лихва, т.нар. скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатявал. Поради невключването на възнаграждението за дружеството - поръчител в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което водило до нищожност на кредитната сделка. Поддържа се още, че Договора за предоставяне на поръчителство е нищожен осн. чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД поради липса на основание, осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД - поради заобикаляне на закона и на осн, чл. 26, aл. 1, предл. 3 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. Поради нищожността на кредитната сделка, то липсвало основание за сключването на акцесорния Договор за предоставяне на поръчителство. Последният пък бил сключен само и единствено, за да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като по този начин се целяло оскъпяване на кредита за заемателя и генериране на допълнителна печалба.

Договорът за предоставяне па поръчителство бил нищожен поради нарушаване на добрите нрави, тъй като ищцата не получавала никаква престация срещу предвиденото за нея задължение заплащане на възнаграждение на дружеството-поръчител. При наличие на изпълнение от страна на поръчителят, то същият имал право на регресен иск срещу заемателя, независимо от заплатеното му възнаграждение, което се дължи от ищцата, без значение дали поръчителят ще плати дълга на заемодателя или не.

По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените раноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Изи Асет 2

Мениджмънт“ АД е депозирал отговор на исковата молба със становище неоснователност на исковата претенция. Развива съображения, че недействителността на отделни клаузи в договора за кредит не влече със себе си недействителност и на цялото кредитно правоотношение. Възразява срещу твърденията за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Фиксираният лихвен процент по договора бил точно и ясно посочен, а ГПР бил коректно изчислен към релевантния момент на сключване на заема и правилно отразен в текста на договора. Намира за неоснователни твърденията в исковата молба, че неправилно не било включено възнаграждението за поръчителя при изчисляването на процента на оскъпяване на кредита и това водело до погрешно посочен ГПР, а от тук и до недействителност на кредитната сделка.

В тази насока излага подробни съображения, като счита, че възнаграждението за поръчителя не следва да се отчита като разход по кредита, респ. и да се взема предвид при изчисляването на ГПР.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковата претенция.

Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК другият ответник „Файненшъл България“ ЕООД също е депозирал отговор на исковата молба, в която излага съображения за неоснователност на предявения иск. Сочи, че основният предмет на дейност на ответното дружество е предоставяне на гаранционни сделки по занятие и в това си качество бил сключил договора за предоставяне на поръчителство. Поддържа, че евентуалната недействителност на кредитната сделка не се отразява на валидността на процесната сделка между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД. Възразява срещу изложеното в исковата молба за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради липса на основание. Оспорва и твърденията на ищцата, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави, като счита, че не е налице твърдяната от ищцата явна нееквивалентност на престациите, а възнаграждението на поръчителя било определено след извършена преценка на риска. Намира за неоснователни твърденията за заобикаляне на закона, в частност разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като счита Закона за потребителския кредит за неотносим към правоотношението по предоставяне на поръчителство.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковата претенция.

Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в настоящото производство, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ******, както и че е сключен между А.

К. и „Файненшъл България” ЕООД Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) от същата дата с № ******, при параметрите посочени в исковата молба.

3

В тази връзка по делото е представено и копие от въпросния договор за потребителски кредит, с който на ищцата е предоставен паричен заем размер от 2000 лв., при фиксиран ГЛП по заема – 45 %, и посочено ГПР от 56,50 % и обща дължима сума – 2435,20 лв. Срокът на договора е десет месеца. Наличен по делото е и Договор за предоставяне на гаранция № ******, сключен между ищцата К. и „Файненшъл България“ ЕООД, с който дружеството се е задължило срещу възнаграждение от 1694,80 лв. да стане поръчител по Договор за паричен заем № ****** Уговорено е, че възнаграждението е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като кредиторът „Изи Асет Мениджмънт” АД е овластен да приема вместо поръчителя плащанията. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора за поръчителство, ако поръчителят изпълни задълженията по договора за заем, то същият има право да поиска от потребителя/заемателя да му възстанови платена за погасяване на задълженията по кредита сума.

Прието е за безспорно между страните по делото, че възнаграждението на гаранта по Договор за предоставяне на гаранция № ****** не е включено като разход по кредита при изчисляването на ГПР по процесния Договор за паричен заем № ******

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Между ищцата А. К. и „Изи Асет Мениджмънт” АД е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем № ******, при което ищцата има качеството на кредитополучател. За обезпечаване задълженията по този договор между К. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ******/****** И при двата договора ищцата К., в качеството си на потребител, се ползва със закоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.

Предвид изложеното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като в тази насока се отчете следното. Двата договора – за кредит и за поръчителство, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение – последното се явява негово основание. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от дружествата – заемодателя „Изи Асет Мениджмънт” АД. При това положение съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция (поръчителство) представлява разход по кредита, който неправилно не е бил отчетен като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на 4 договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. При съобразяване с тази легална дефиниция съдът приема, че разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, предвид че процесния договор за предоставяне на поръчителство и възнаграждението по него са пряко свързани със заемния договор. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора за кредит (тя не е в размер на 2435,20 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство от 1694,80 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.

В тази връзка за нищожен се намира и договорът за предоставяне на гаранция (поръчителство), тъй като същият се явява лишен от основание, предвид нищожността на кредитна сделка, която той обезпечава и във връзка с която е сключен. В случая липсва необходимостта от възникване на правоотношението по договора за поръчителство. Последният е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото сключване. Видно от съдържанието на договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5 от Договора). Следователно поръчителят получава едно възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация на една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен, като лишен от основание за неговото сключване.