Определение № 260240 от 14.10.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260240 14.10.2020 год. Бургас

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Окръжен съдия: Десислава Динкова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 634 по описа за 2019 година, за да се произнесе по реда на чл.374 от ГПК, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ***, представлявано от изпълнителния директор Петя Димитрова и прокуриста Милена Ванева, чрез пълномощника си адвокат Х.И.,***, против Н.С.Ж., ЕГН **********, с адрес *** лично и в качеството на наследник на И. Ж. Ж., ЕГН ********** и Ж.И.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството й на наследник на И. Ж.

Ж., ЕГН **********, чрез нейната майка Н.С.Ж. за приемане на установено, че същите дължат на ищеца част от размера на цялото му вземане, произтичащо от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32214 от 19.12.2007 год., а именно: главница в размер на 25 564,60 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените в настоящото производство разноски.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.

С влязло в сила определение №

3/02.01.2020 г., производството по делото е прекратено по предявените от „Юробанк България“ АД искове за установяване по отношение на ответниците Н.Ж. – като наследник на И. Ж., и Ж.И.Ж., чрез нейната майка Н.Ж. – като наследник на И. Ж., че имат задължение към ищеца, произтичащо от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32214/19.12.2007 год., частично от целия размер на вземането по договора, а именно главница в размер на 25 564,60 евро, ведно със законната лихва от 04.04.2019 год.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата Н.Ж. за неяснота на предявената претенция, относно начина на формиране на размера на дължимата главница. От изявленията на ищеца се установява, че предмет на претенцията му е сумата от 25 564,60 евро, която е част от дължимата според него главница в общ размер на 36 359,53 евро. Посочено е още, че главницата е формирана, като с допълнителните споразумения към договора за кредит са преоформяни като главница натрупаните и непогасени просрочия, към момента на сключване на конкретното споразумение.

На ищеца следва да се дадат указания да конкретизира дали предявява претенцията като частична, или за цялото си вземане за главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 32214 от 19.12.2007 год.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца и ответника.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 32214/19.12.2007г., предоставил на И.

Ж. Ж. и Н.С.Ж. кредит в размер на 32 900 евро, която сума е приведена за усвояване по сметка на И.

Ж. на 31.01.2008 год. С това ищецът изпълнил поетото от него задължение. Посочва, че за връщането на кредита и за другите задължения по него кредитополучателите отговарят солидарно.

Твърди, че към договора са сключени допълнителни споразумения от 21.10.2010 г., 02.11.2012 г., 28.11.2013 г. и 27.01.2017 г., които представлявали неразделна част от него. По силата на разпоредбите на всяко от допълнителните споразумения, кредитополучателите се съгласили, натрупаните и непогасени към момента на сключването им просрочия да бъдат погасени, чрез преоформянето им към редовна главница по кредита, като така общо отпусната сума възлиза на 39 130,55 евро.

Поради неизпълнение от страна на кредитополучателите на задълженията им по договора, за заплащане на дължимите погасителни вноски, ищецът обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да прекратява действието на договора, което сторил на основание чл. 18, ал. 1 от договора и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, поради допуснато просрочие на погасителна вноска с падеж 23.07.2018 г. Длъжниците били уведомени лично за настъпване на предсрочната изискуемост с нотариални покани №№ 64 и 63 от 13.02.2019 г. на нотариус Гергана Недина.

По-нататък ищецът излага, че за събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителни лист. По този повод било образувано частно гражданско дело № 300/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие, в което производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Въз основа на посочените документи, срещу длъжниците било образувано изпълнително дело № 810/2019 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова.

Посочва се, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, пълното задължение на кредитополучателите по договора е: главница в размер на 36 359,53 евро, договорна лихва за редовен кредит в размер на

3 888,70 евро, договорна лихва за просрочен кредит в размер на 432,72 евро, такси в размер на 132,81 евро, такси в лева в размер на 134 лева, застраховки в размер на 14,12 евро. Сочи се още, че разноските по ч.гр. д. № 300/2019 г. по описа на Районен съд – Поморие са в размер на 2 536 лева.

В законоустановеният срок длъжниците подали писмено възражение срещу издадената заповед, по повод на което заповедния съд указал на заявителя, че има едномесечен срок да предяви иск за вземането, предмет на заявлението.

Ищецът сочи, че на 04.10.2019 г. е съставен акт за смърт удостоверяващ, че длъжникът И. Ж. е починал, а същевременно е подал възражение на 08.10.2019 г. Предвид изложеното счита, че подаденото от този длъжник възражение е нередовно, а разпореждането на заповедния съд в тази му част – неправилно. Отправено е искане за прекратяване на производството, по отношение на длъжника И. Ж.

Представя доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Н.Ж., с който оспорва претенцията на ищеца като изцяло неоснователна.

Счита, че не са се осъществили предпоставките за обявяване на кредита като предсрочно изискуем, паради което ищецът не е надлежен кредитор за претендираното вземане. Позовава се на ТР № 4/2013 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Подчертава, че при отпуснат кредит в размер на 32 900 евро и извършени плащания от над 26 000 евро, ищецът претендира общ дълг на главницата към 04.04.2019 г. в размер на 25 564,60 евро. Изтъква и обстоятелството, че в нотариалната покана, с която кредита е обявен за предсрочно изискуем, невярно са изложени фактите, касаещи размера на дълга, който към 23.07.2018 г. е обявен за предсрочно изискуем в размер на 39452,70 евро. Счита, че размера на дълга към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е бил формиран неправилно, поради което неправилно са определени размерите на вноските и съотношението между главница и лихва.

Ответницата заявява, че ищецът до обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е отнасял вноските по него в нарушение на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, като преимуществено е погасявал лихвите по задължението. Прави възражение, че в нотариалните покани, банката не е посочила ясно на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост и с неплащането на кои анюитетни вноски е обоснована. Счита, че банката не е реализирала надлежно правото се да обяви кредита за предсрочно изискуем.

На следващо място ответницата излага твърдения за наличие на нищожни клаузи в договора и допълнителните споразумения, с които е предвидено да се капитализират изтеклите лихви. Сочи, че начисляването на лихви върху лихви, води до неопределени или неопределяеми лихвени проценти, с които длъжникът не е бил запознат и не е могъл да узнае, което се явява едностранна промяна на непредвидено в договора основание.

Твърди, че в договора и анексите са налице клаузи, които са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 3 и т. 10 от Закона за защита на потребителите. Такива са клаузите, предвиждащи изменение на дължимата възнаградителна лихва, при липса на обективни критерии и методология за нейното определяне. Като такива се сочат и клаузите, предвиждащи, че банката има право по всяко време едностранно да променя дължимите такси и комисионни.

Подчертава се и липсата на погасителен план към договора за кредит и допълнителните споразумения. Счита, че правоотношението по договора за кредит е недействително, тъй като липсва посочване на ГПР и за кредитополучателя е било неясно как са били отнасяни и какво са погасявали плащанията. Твърди, че недействителността на договора влече недействителност и на анексите, поради което дължима се явява само чистата стойност на кредита, като към 04.04.2019 г. е налице задължение за плащане от около 6 900 евро.

В условията на евентуалност се прави възражение за погасяване по давност на вземанията на банката.

Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца, с която взема становище по всички твърдения и възражения, направени от ответницата. Уточнява какъв е премета на настоящата му претенция, като оспорва твърденето на ищцата за грешна поредност при погасяване на вземането.

Счита за неоснователно възражението на ответницата, че към момента на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не са били налице основанията за това, както и възраженията свързани със съдържанието на нотариалната покана, като излага аргументи за всяко от тях. По отношение на дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем излага съображения, че вземането става предсрочно изискуемо с получаване на кредитополучателя на уведомлението за отнемане на преимуществото на срока, поради което кредиторът не може да определи предварително датата. В случая нотариалната покана е получена на 14.03.2019 г., на която дата се счита обявена предсрочната изискуемост на кредита.

По отношение на преоформянето на дълга със сключените между страните допълнителни споразумения, сочи че то се осъществява не чрез прибавяне на просрочени задължения към главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми по банковата сметка, при стриктното спазване на чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 год.

Оспорва се и твърдението, че преоформянето е извършвано служебно от банката без знанието на длъжниците. Твърди се, че това се е наложило заради влошеното им финансово състояние и по тяхно искане, като с допълнителни споразумения страните са правили взаимни отстъпки, с цел да се даде на кредитополучателите възможност да изплащат точно и правилно задължението си.

За неоснователни се считат и твърденията на ответницата за наличие на неравноправни клаузи в договора и анексите, касаещи договорената възнаградителна лихва. В тази връзка се излагат подробни съображения, относно начина на определяне и изменение на лихвения процент по договора за кредит. В допълнение ищецът счита, че в случая тези клаузи не следва да бъдат разглеждани, тъй като предмет на иска е само вземането на банката за главница, а не и за лихви. Счита също, че тези клаузи не попадат в обхвата на 143 от ЗЗП.