Решение № 251 от 25.05.2021, Районен съд - Плевен

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-0938-005156 от 10.12.2020г. на *** сектор *** при ОДМВР ***, с което на В. Б. Л., ЕГН:

**********, на основание чл. 183, ал. 1, т.1,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.

100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.1,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.

100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.

100, ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Всичко глоба в размер на 2030лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят В.Л. моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно като излага съображения в подкрепа на твърдението си за това, че не е извършил вмененото му нарушение. Редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адв.В. с пълномощно, който доразвива тезата за недоказаност на административното обвинение.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.12.2020г. ,около 15.05 часа на общински път *** *** на около 2 км. След пътно кръстовище с ****, с посока на движение към с.***, В.Л. управлявал л.а. ***собственост на *** Л.а, като извършил следните нарушения:1. По време на проверката водачът отказва да му бъде извършена проверка с техн.средство Дрегер 5000 с фабричен номер ARLK 0013 за употреба на наркотични вещества или техните аналози .Издаден талон за медицинско изследване ***/31.03.2019г.Издадени талон за медицинско изследване с № 0001964/01.12.2020г.,който заедно с 8 бр. холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А027906 връчени на водача . Към момента на проверката водачът е сам в управляваното МПС.

2.Не представя /не носи СУМПС 3. Не представя /не носи КТ към СУМПС. 4.

Не представя /не носи СРМПС- част 2

1

Водачът бил изпробван на употреба на алкохол с Алкотест, но уредът отчел 0 промила алкохол.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: показания на свидетелите – Д.Д. – актосъставител, А.П. и Б.М. – свидетели по акта, свидетелят *** С., свидетелите *** Л. , *** и *** ***, като и приложените и приети по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.

В показанията си пред съда св. Д.Д. твърди, че посетили по сигнал за съдействие мястото, трябвало да изпробват водача за алкохол. Не бил по време на извършване на нарушението, а когато пристигнал заварил служители на ***, които били възприели нарушението. Актът бил съставен от него.

Свидетелят твърди, че колегите му обяснили, че са карали след автомобила, водачът отбил в дясно и докато служителите отидат до него той бил заспал на волана. Според показанията на св.Д. водачът се съгласил да бъде изпробван за алкохол и тестът бил отрицателен. Предвид това, че бил флегматичен, а и бил известен на полицаите с това, че употребява наркотици св.Д. му предложил тест за наркотици, какъвто тест Л. отказал категорично. Не представил също книжка и КТ. След като Д. съставил акт на водача и му обяснил, че не може да управлява, Л. се обадил на баща си и той дошъл с друг автомобил на мястото .

Свидетелят А.П. потвърждава показанията на актосъставителя Д.. П. твърди, че на въпросната дата, около три часа следобед на пътя *** – с. ***, отбивката за с.***, на светлинен и звуков сигнал спрели жалбоподателя, който управлявал посочения автомобил. Първо си помислили, че е употребил алкохол, т.к. поведението му било неадекватно - не можел да си намери документите, не знаел къде е, като излязъл от колата бил неориентиран и залитал. Спрели го защото поведението му на пътя го изисквало. След спирането установили личността му, той си казал имената и била направена справка с дежурен. Поискали съдействие и от органите на ***. Изпробван бил за алкохол, но теста бил отрицателен. Водачът отказал да даде проба за наркотични вещества с думите, че не вярвал в уреда. Свидетелят категорично твърди, че карали след автомобила известно време преди да го спрат. Автомобилът криволичел по пътя, излизал от пътя, настъпвал осевата линия, което говорело, че водачът е неадекватен.

Свидетеля Б.М. описва по подобен начин фактическата обстановка.

Той твърди, че по пътя преди с. *** пред тях много бавно се движел автомобил, който излизал от дясна част на пътна лента. Полицаите решили да го спрат. Те се движели зад него и точно преди с. ***, извън населеното място, спрели автомобила на звуков и светлинен сигнал. Спрели пред автомобила. Като отишли до него, за да установят водача и да поискат документи, водачът бил заспал на волана – „висял“ на колана. Те го 2 събудили. Питали го дали се чувства добре и дали има здравословен проблем.

Не получили адекватен отговор. Водачът нямал и СУМПС. Твърдял, че има, но не представил. Направили справка за водача и колата и чрез *** на ***та, поискали съдействие от КАТ, за да го проверят за алкохол и наркотици, за да установят причините за това негово поведение на пътя. Категоричен е, че автомобилът се движел пред тях. Те карали след него посока към ***. Имало ключове в автомобила. Водачът ги поставил горе на тавана на автомобила.

Свидетелят П. С. твърди, че бил наряд въпросния ден в този район, от главен път към с.***. Бил старши на екип на ***та. Пътували по посока с.***.

Настигнали автомобила след главния път. Той спрял и отбил вдясно и при тяхното изпреварване, свидетелят забелязал, че водача беше е „увиснал“ на предпазния колан. Спял. Полицаите го събудили. Той се държал неадекватно.

Опитал се втори път да запали колата, при положение, че моторът работел.

Водачът тръгнал да излиза от колата, без да са му разпореждали. Поради това му състояние се усъмнили, че е употребил алкохол или упойващи вещества и се обадили на дежурния за съдействие на полицаи от КАТ. Като разбрал, че ще бъде тестван за упойващи вещества, водачът отказал пробата и му бил съставен акт. Свидетелят е категоричен, че водач бил В.Л. и бил сам в автомобила. Автомобилът се движел пред тях, спрял и те спрели своя автомобил пред него. Спрял наполовина в тревата, наполовина на пътното платно. Не било възможно да не се е движила колата и да им се е привидяло.

Няколко пъти бутнал водачът преди да се събуди. Преди това автомобилът се движел към с. ***.

Показанията на тези свидетели съдът кредитира, като обективни, безпристрастни и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите подкрепят събраните по делото писмени доказателства и са непротиворечиви, както помежду се, така и с тях.

По делото са изслушани и свидетелите И. П., *** Л. , *** и *** *** Свидетелят И. П. твърди, че като разбрал си за делото, преди да се яви в съда проверил и установил, че не е бил в този екип и не е бил на работа в този ден. Нищо не можел да кажа по случая и е посечен по грешка Свидетеля *** Л. – твърди, че той управлявал автомобила. Бил тръгнал от с.*** за гр.*** и се сетил, че документите му са останали в другото сако.

Било към два и нещо. Пътували с В.Л.- негов син. Оставил колата на пътя, в дясно на банкета в тревата и отишъл пеша до село да си вземе документите.

***та била винаги на центъра на селото . Върнал се в село, взел си документите от вкъщи и се обадил на съседа си да го закара. Последният му казал, че като се прибирал видял колата оставена на пътя. Отишли двамата при колата и колата на *** била там. Полицейска кола също имало.

Свидетелят казал на полицая, дето пишел акта „г-не, какво става, обяснете ми“ , той не му обърнал внимание. След малко му казали „карай след нас“ и 3 отишли до МВР и те слезли със сина си . *** му казал, че му написали акт.

Свидетелят твърди също, че бил взел със себе си ключовете на автомобила, но при поставянето му в очна ставка със св.Б.М., който твърди, че ключовете били у ***, свидетелят заявява, че било възможно у *** да са били резервните ключове.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля *** Л., а намира, че те са дадени с цел да оневинят сина му ***.

Те не се подкрепят и от показанията на другите двама посочени от адв.В. свидетели- св.*** и ***.

Свидетеля *** твърди,че работи на улица „***“ и се прибирал след два часа на обяд и като отбил от ловешкия път за *** се разминал с кола на която пишеше *** и като продължил към селото, видял кола с номер ***, видял, че в колата нямало никой. Познавал колата и знаел, че е на *** Л..

Близо да разклона на пътя *** – *** видял ***, а на три километра по нататък видял колата на ***, спряла в зелената площ, за да не пречи на минаващите коли. Покрай него нямало друг автомобил или човек. До *** не помни да е видял друг автомобил до спряната кола и не били минавали никакви коли. Седнал да хапне и по някое време влязъл *** и казал „да ме закараш, че *** оставил колата“. Двамата отишли и полицейската кола била по посока ***. Оставил *** и се прибрал. Не сочи дата, месец или година на случилото се.

Според съда показанията на то този свидетел не допринасят за изясняване на обстоятелства по делото. Те може да се отнасят до процесната дата, но може и да не става въпрос за нея, а за друг случай. Както стана ясно от показанията на св. *** Л. ***та често била в селото, т.е. присъствието на *** не може да е обстоятелството, от което да съдим, че показанията на св.*** се отнасят именно до датата 01.12.2020г.

От показанията на двамата свидетели се разбира, че св. *** Л. се е върнал пеша за документите си, а свидетелят *** бил с кола, но твърди, че не срещнал никого по пътя си до село. Би трябвало да е настигнал пешеходеца ***, който би трябвало да се е връщал към къщи, а двамата с *** са съседи.

*** успял да се прибере , „да хапне“ и едва тогава по „някое време“ се появил *** т.е. ако *** е бил стигнал в дома си преди *** да мине покрай паркираната на пътя кола и да стигне до своя дом, то тогава се оказва невярно твърдението на св.*** Л., че се е върнал само за документите. Излиза, че се е забавил сравнително дълго в дома си,т.к. *** е минал по пътя, прибрал се е и седнал да се храни когато дошъл *** Л.. Освен това *** не твърди, че Л. е заявил пред него, че той е управлявал колата. Казал му: „да ме закараш, че *** оставил колата“.

4

Според свидетеля *** *** тя разбрала от съседите си *** и *** Л.и, че имали проблеми със сина си ***. Затова искала да даде показания,че в началото на декември,не помнела дата, около два-три часа, заедно със своя приятелка де прибирали от ***. Видяла по пътя за *** спрял „***“-а на тревата, а не на шосето. Автомобил покрай него нямало. Малко след табелата за излизане от *** срещнали големите бусове на ***та, посока ***.

Възможно е това,което твърди свидетелката да е точно така. Възможно е също да не е видяла *** в колата, както тя твърди, но това не означава, че той не е бил там, т.к. това обстоятелство се установи категорично и не се оспорва от жалбоподателя. Напълно възможно е и да е срещнала „големите бусове“ на ***та по-нататък по пътя. Това не променя обстоятелството, че след като се е случило всичко това, за което говори свидетелката, В.Л. е запалил мотора и е подкарал автомобила по пътя, за което се събраха категорични показания на очевидците П., С. и М.. За това, че В.Л. е управлявал автомобила говори и обстоятелството, че се съгласил да бъде пробван за употреба на алкохол. Иначе би следвало да откаже с аргумента че не е управлява. Това обаче не се е случила и пред полицаите той не твърдял, че не е управлява, а единствено заявил /както твърди единият от свидетелите /, че няма вяра на теста. Не се възползвал, обаче от предоставената му възможност за кръвен тест. Подписал акта без възражения.