Решение № 156 от 23.03.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. ********, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ********, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630103305 по описа за 2025 година

Правното основание на предявения иск е по чл.124 ГПК във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.22 ЗПК и чл.143 и 146 ЗЗП, съединен с иск по чл.55 ЗЗД..

Ищецът А. В. П. твърди, че сключил с ответника договор за паричен заем MAX 500086007 на 02.10.2024 година. Страните договорили отпуснатия заем да бъде в размер на 2000.00 лева (1022.58 Евро) и да бъде погасен за срок от 18 месеца. Твърди, че според договора на ищеца са начислени допълнително такси за бързо разглеждане на искането и динамично плащане. Посочените такси не били включени в разхода по кредита, като по този начин е налице заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Налице е нищожност на договора, която следва да бъде прогласена от съда. Твърди, че за погасяване на вземането ищецът е направил 10 вноски, всяка от които по 256.00 лева (130.89 Евро). Така сумата от 560.00 лева (286.32 Евро) се явява недължимо платена. На основание чл.55, ал.1 ЗЗД моли съда с решението си да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 659.56 Евро, променена в хода на производството по реда на чл.214 ГПК. Претендира заплащане и на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество Б********* ООД взема становище за неоснователност на предявения иск и излага подробни доводи за валидност на възникналото правоотношение. Заявява, че по конкретния договор е включена такса динамично плащане, но не и бързо разглеждане, както и че действително нейният размер не е включен в ГПР.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от които доказателства се установява следното:

Няма спор между страните, че на 02.10.2024 година между тях бил сключен 1 договор за паричен заем MAX 500086007, по силата на който ищецът получил сумата от 1022.58 Евро. Заетата сума следвало да бъде върната в срок от 18 месеца. Според клаузите на договора ищецът следвало да заплати разсрочено с всяка от погасителните вноски и възнаграждение за услуга „динамично плащане“ в размер на 1393.74 лева, както и 929.16 лева за услуга „бързо разглеждане“.. Към момента на приключване на съдебното дирене по признание на ответното дружество ищецът е заплатил сума в размер на 1477.65 Евро. Въпреки дадените от съда указания, ищецът не ангажира доказателства какви суми е заплатил за погасяване на кредита, поради което съдът приема, че за погасяване на задължението ищецът е внесъл сумата от 1477.65 Евро.

От представените по – горе писмени доказателства съдът обосновава извод, че между страните на 02.10.2024 година е възникнало облигационно отношение по повод предоставен потребителски кредит. Отношенията между кредитора и заемателят са подчинени на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал.4 е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Следователно, като част от ГПР следва да се разглеждат и вменените задължения за заплащане на такса, независимо дали дължимостта й предхожда сключване на договора или не. Ясно е, че таксата е дължима като част от задължението по кредита и заплащането й е включено в погасителния план. С включването на таксата ГПР реално надхвърля допустимия, определен в чл.19, ал.4 ЗПК (задължението по претендираните такси надхвърля размера на отпуснатия заем). Напрактика се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, а посочената такса е прикрит разход по кредита. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е 2 нищожна.Заобикалянето на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК има за последица недействителност на цялото кредитно правоотношение, при което заемателят – потребител дължи връщане единствено на главницата.

В настоящото производство е предявен и иск за връщане на недължимо платеното по договора с правно основание чл.55 ЗЗД. Ищецът претендира връщане на сумата от 659.56 Евро. Както бе посочено по – горе задължението на потребителя при недействителен договор се изчерпва единствено с главницата. В случая тя е 1022.58 Евро.

Следователно ответното дружество дължи връщане на горницата над посочената сума или 455.07 Евро. Именно в такъв размер и предявения на това основание иск се явява основателен.

С оглед този изход на делото ответникът дължи на ищеца заплащане на направените в производството разноски. Тъй като ищецът потребител не е внесъл ДТ, то ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 25.56 Евро по сметка на съда.

По горните съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между А. В. П. с ЕГН ********** от с.****, общ.********, ул.******** и „Б*********“ ООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление град С******* р-н И******** нищожността на договор за паричен заем MAX 500086007 от 02.10.2024 година.

ОСЪЖДА „Б*********“ ООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление град С******* р-н И******** ДА ЗАПЛАТИ на А. В. П. с ЕГН ********** от с.****, общ.********, ул.******** сумата от 455.07 Евро, представляваща недължимо платена по договор за паричен заем MAX 500086007 от 02.10.2024 година, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважената част като НЕОСНОВАТЕЛЕН

ОСЪЖДА „Б*********“ ООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление град С******* р-н И******** ДА ЗАПЛАТИ на А. В. П. с ЕГН ********** от с.****, общ.********, ул.******** сумата от 328.78 Евро направени в производството разноски.

ОСЪЖДА „Б*********“ ООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление град С******* р-н И******** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС ******** сумата от 25.56 Евро ДТ, както и 2.56 Евро в случай на служебно издаване на ИЛ Решението подлежи на обжалване пред ОС - ******** в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – ********: _______________________

3