Решение № 260049 от 02.11.2020, Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш Е Н И Е гр. Ихтиман, 02.11.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ИХТИМАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав: председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА при секретаря Лиана Тенекева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 419 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Д.Л.М. ЕГН ********** *** е сезирала съда с обективно съединени искове срещу „…“ ЕООД ЕИК …, седалище и адрес на управление с. В., м. Полиовци, вила Е., за обявяване на уволнението й за незаконно, за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 3800 лева за оставането й без работа за периода от 29.04.2020 г. до 29.10.2020 г., за заплащане на сумата от 1830 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец януари, февруари и март 2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и за заплащане на сумата от 210 лева, представляваща обезщетение по чл. 224 КТ за 7 дни отпуск за 2020 г.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работела като камериерка хотел, когато на 29.04.2020 г. управителя на „….“ ЕООД издал две заповеди за прекратяване на трудовото й правоотношение. В едната заповед посочил, че основанието за прекратяване на трудовия договор е чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, а в другата – чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Твърди се, че заповедите не са мотивирани. Сочи се, че не е налице нито едното от двете основания за прекратяване на правоотношението.

Навеждат се доводи за това, че ищцата е останала без работа след уволнението, като работодателят не й е изплатил дължимото трудово възнаграждение за месеците януари, февруари и март 2020 г., както и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, представя писмен отговор, в който оспорва иска. Навеждат се доводи за това, че след въвеждането на извънредната епидемична обстановка в страната от 13.03.2020 г. в дружеството не е имало никакви приходи, което наложило съкращаването на всички служители в хотела. На 29.03.2020 г. е било връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Твърди се, че на 29.04.2020 г. на ищцата е била връчена заповед № 180/29.04.2020 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Сочи се, че втората заповед, № 197/29.04.2020 г., в която като основание за прекратяване на трудовия договор е посочен чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ не е била получена от М. и е връчена при отказ от нейна страна. Навеждат се доводи за това, че поради въведената в страната извънредна обстановка е било невъзможно реалното изпълнение на трудовия договор. Алтернативно се сочи, че трудовият договор следва да се счита прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Оспорва се твърдението за това, че ответникът дължи заплащане на трудово възнаграждение, както и дължимото обезщетение по чл. 224 КТ, като твърди, че на 07.07.2020 г. е изплатил всички дължими суми на ищцата.

В съдебно заседание ищцата оттегля иска си против Заповед № 180/29.04.2020 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като в тази си част производството по делото е прекратено.

Процесуалният представител на ищцата в хода на устните състезания твърди, че Заповед № 197/29.04.2020 г. е нищожна, а алтернативно – че е незаконосъобразна.

От своя страна процесуалният представител на ответника моли исковете да бъдат отхвърлени, тъй като трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а заповедта е връчена при отказ, а в условията на евентуалност- че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 3 КТ.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2