Решение № 135 от 06.07.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Търговище, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Женя Люб. И.а като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20233530200314 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ИЛТРАНС 94“ с.Кралево, общ.Търговище представлявано от управителя М. М. Ю., чрез пълномощник адв.Р. С. от ШАК, против Наказателно постановление № 38-0003403 от 06.12.2022 г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе. Считайки същото за необосновано, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае НП да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника.

Наказващият орган – РД „АА“- Русе, редовно призована, не изпраща представител в с.з. В писмен вид изразява становище за неоснователност на жалбата с искане обжалваното НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима. Наказващият орган възразява, че жалбата е просрочена. Видно от представеният оригинал на НП в разписката за получавана на наказателното постановление е посочена датата 25.01.2023 г. В същото време в самото НП е отбелязано, че същото е влязло в сила на 09.02.2023 г. на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН. Това е явна колизия в оспореното наказателно постановление дали 1 наказателното постановление е връчено на жалбоподателя и дали е влязло в законна сила. Приложено е и копие на пощенска разписка за изпратено наказателно постановление в която разписка е посочено, че пратката е непотърсена. По делото са представени две копия на оспореното наказателно постановление и върху същите е отбелязано, че жалбоподателят е получил екземпляр от наказателното постановление на дата 23.03.2023 г. Предвид на тази неяснота кога жалбоподателят е получил екземпляр от наказателното постановление, с оглед правото му на защита съдът прие, че това е датата 23.03.23 г., поради което настоящата жалба се явява подадена в срок и е процесуално допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното :

Въз основа на Заповед № 82-00-55-695/1/30.09.2022 г. на Директор РД „АА“ гр.Русе при извършване на комплексна проверка на жалбоподателя от служители на Автомобилна администрация на 30.09.2022 г. в административната сграда на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр.Търговище, било констатирано, че жалбоподателя като превозвач е допуснал лицето М. М. Ю. да извърши на дата 24.02.2022 г. международен превоз на товари с CMR от Р.България до Р.Турция , с товарен автомобил – влекач ДАФ ФТ ФХ 95480 с рег.№ ****** от категория N3, без водача да е притежавал валидна карта за квалификация на водач на МПС. Превоза е виден и от картата на водача. Водача няма карта квалификация от 22.04.2018г. За проверката бил съставен констативен протокол от дата 30.09.2022 г.

Приложено е и писмо рег.индекс и дата 82-00-55-695/15.08.2022 г. на директор на РД „АА“ гр.Русе с което от процесното дружество са изискани документи във връзка с провежданата комплексна проверка. С оглед така установеното обстоятелство, инспектор в РД „АА“ – Русе съставил на дружеството АУАН № 327236/30.09.2022 г. за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1, пр.2 от ЗАвПр. Акта бил връчен и подписан от упълномощено лице на дружеството. Акта е подписан без възражения. Въз основа на акта, директорът на РД „АА“ – Русе издал процесното наказателно постановление № 38-0003403 от 06.12.2022 г., с което за нарушение на чл.7б, ал.1, изр.1, пр.2 от ЗАвПр и на основание чл.96г, ал.1 от ЗАвПр наложил на 2 жалбоподателя наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000лева.

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на писмените доказателства приложени по делото и показанията на свидетелите И. и Георгиева.

Видно от приложената Заповед № РД-08-30/24.01.20г. на МТИТС и Заповед № 82-00-55-695/1/30.09.2022 г. на директора на РД“АА“ гр.Русе процесните АУАН и НП са съставени /издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия.

По делото е представена CMR товарителница за извършен международен превоз на товари с МПС рег.№ ****** на дата 24.02.2022 г. от Р.България до Р.Турция. Приложено е и копие от свидетелството за регистрация на процесното МПС, от което се установява, че автомобила е собственост на жалбоподателя. Видно от приложената справка от системата на изпълнителна агенция „АА“ картата за квалификация на водача Ю. е била валидна до 22.04.2018 г. Съгласно разпечатката от тахографският апарат на водача Ю. процесният автомобил е бил управляван на дата 24.02.2022 г.

Видно от преведеното СУМПС издадено от ФРГ водача Ю. притежава категории за управление на МПС с код 95. Не се спори от жалбоподателя, че картата за квалификация към момента на извършване на процесният превоз от водача Ю. не е била валидна. Не се спори от жалбоподателя и факта на извършения международен превоз на товари.

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на наказаното лице.

Съгласно чл.87, т.3 от НАРЕДБА № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България : Водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания:… да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози .

Тази наредба е НАРЕДБА № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобИ.е на начална квалификация. Именно в тази Наредба е посочено в кои случаи водачите на МПС е нужно да притежават карта за квалификация на водач 3 чл.2, ал.1. При това положение се налага извода, че в АУАН липсва точно описание на конкретните законови разпоредби, които са нарушени. Посочена е правна квалификация по чл.7б, ал.1, изр.1, пр.2 от ЗАвПр с цифрово изписване на посочената разпоредба. По идентичен начин и в НП е посочена законната разпоредба, която е била нарушена виновно – чл.7б, ал.1, изр.1, пр.2 от ЗАвПр. Това непълно посочване на всички конкретни законови разпоредби, които са били нарушени, според наказващият орган, прави и АУАН и НП издадени при липса на изискуемото се към същите съдържание по чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН, респ. по чл.58, ал.1, т.6 от ЗАНН. Това препятства правото на защита на наказаното лице, поради невъзможност да разбере какво точно нарушение е извършило и прави обективно невъзможна преценката за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради дадената непълна правна квалификация.

Съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № 41 е установено изискването за притежаване на карта за квалификация на водач само за водачи на МПС за управлението на които се изисква свидетелство за управление на МПС от изчерпателно изброени категории и когато с тези превозни средства се извършва обществен превоз на товари. В случая наказващият орган не е конкретизирал каква категория притежава жалбоподателя. Волята на наказващият орган не може да се предполага и да се допълва от събраните по делото други писмени доказателства. по този начин се налага извода, че в оспореното наказателно постановление липсва и описание на нарушението и посочване на всички обстоятелства при които същото е извършено. Именно това би направило обективно възможна преценката за това дали конкретно посочено свидетелство за управление на МПС се изисква и ако това е така, следва ли от това и императивно изискване за притежаване и на карта за квалификация на водача. Налага се извода, че при издаването на НП е нарушен чл.57, т.5 от ЗАНН, а при издаването на АУАН - изискванията на чл.42, т.3 и 4 от ЗАНН. Този извод следва и от факта, че в АУАН и НП не е посочено и мястото на нарушението. Посочено е кога и къде е извършена проверката, но не и къде е извършено нарушението.

Отделно от горното в наказателното постановление не са посочени доказателствата, които потвърждават вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Не е конкретизирано коя CMR установява извършен международен превоз на товари и дали това е тази, която е 4 представена по делото. Не са посочени доказателствата, които според наказващият орган установяват, че към дата 24.02.2022 г. водача Ю. не е имал валидна карта за квалификация на водач на МПС. Не е конкретизирано какви точно товари са били предмет на извършеният международен превоз.

Не на последно място следва да се посочи, че в НП не е посочено пред кой съд същото подлежи на обжалване. В случая това е съществено процесуално нарушение, тъй – като в обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление не е посочено къде е извършено нарушението, а оттам и не може да се определи местно компетентният съд да разгледа жалбата. Касае се до липса на съществен реквизит в съдържанието на оспореното наказателно постановление, по смисъла на чл.57, ал.1, т.13 от ЗАНН.

При посочените по-горе съществени процесуални нарушения съдът не може да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона, като същевременно съдът е и в невъзможност да се произнесе по съществото на спора.

Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено.

По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 400 лева - платено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие от 30.03.2022 г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и същата сума е отбелязана като платена в брой. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен.

Съгласно чл. 143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на 5 подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски.

Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал.2, т.2 при интерес от 1000 лв. до 10000 лева минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. В случая е видно, че договореното и платено възнаграждение е на минимално определения размер и не е прекомерно. Ето защо ИА“АА“ като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38–0003403 от 06.12.2022 г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе, с което на „ИЛТРАНС 94“ ЕООД ЕИК 204710291 седалище с.Кралево, общ.Търговище, ул.Волга № 6 представлявано от управителя М. М. Ю. с ЕГН **********, на основание чл.96г, ал.1 от ЗАвПр е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.