Решение № 4373 от 14.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4373 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110128762 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Й. Б.“ ЕАД срещу Б. Н.

П., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че разполага с издадена срещу ответницата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8273/2023 г. по описа на СРС, 172 с-в, която не е влязла в законна сила.

Излага доводи относно наличието на облигационни отношения с длъжника по заповедта, доколкото има последният имал качеството потребител на предоставени от дружеството мобилни услуги. Твърди, че на 10.11.2019 г. ответницата сключила с „Й.

Б.“ ЕАД, с предходно наименование „Т. Б.“ ЕАД, договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер: ********, при избран абонаментен план „Тотал“, с уговорен двугодишен срок на действие. На 14.06.2018 г. сключил с ответницата договор за лизинг, по силата на който предоставил на лизингополучателя мобилно устройство – „Huawei”, модел „Y6 2019 Dual Blue”, за период от 23 месеца, срещу заплащането на месечна лизингова вноска в размер на 4,09 лв. и уговорена възможност за абоната да придобие собствеността върху лизинговата вещ след изтичане на 23-месечния срок на договора и заплащане на допълнителна сума от 4,09 лв. Съгласно договора, стандартната цена на предоставеното за ползване устройство възлизала на 419,90 лв., а общата лизингова цена, съобразно избрания от потребителя план „Тотал“ възлизала на 123,16 лв. Потребителят сключил с дружеството и договор за застраховка от 10.11.2019 г., с уговорена застрахователна премия в размер на 5,49 лв.

На 22.01.2021 г. дружеството сключило с ответницата договор за мобилни услуги за ползване на мобилен номер: *********, с избран абонаментен план „Тотал+“, със срок на действие за 24 месеца, като на същата дата бил сключен и договор за лизинг, с предмет – мобилно устройство „Alcatel 3X 2020 Green+TCL 43 Android TV”, за период от 23 месеца, при уговорена лизингова вноска в размер на 15,89 лв. на месец и 1 възможност за придобиване на собствеността върху лизинговата вещ. Стандартната цена на устройството без абонамент възлизала на 969,90 лв., а предоставената преференциална цена, предвид ползваната мобилна услуга по план „Тотал+“, възлизала на 706,36 лв. Ищецът твърди, че съгласно приложимите към договорите общи условия на дружеството, заплащането на предоставените от мобилния оператор услуги се извършвало въз основа на издавани ежемесечно фактури на името на потребителя, при предварително уведомяване на абоната за датата, на която ще бъде издадена фактура за потреблението. В периода от 15.02.2021 г. до 14.05.2021 г. дружеството издало на потребителя фактура № **********/15.03.2021 г. за отчетен период 15.02.2021 г. – 14.03.2021 г., на стойност от 160,19 лв., платима в срок до 30.03.2021 г.; фактура № 7318661763/15.04.2021 г. за отчетен период 15.03.2021 г. – 14.04.2021 г., на стойност от 77,44 лв., платима в срок до 30.04.2021 г.; фактура № 7320125427/15.05.2021 г. за отчетен период 15.04.2021 г. – 14.05.2021 г., на стойност от 11,61 лв., платима в срок до 30.05.2021 г. Ищецът сочи, че абонатът не изпълнил задължението си да заплати задълженията по издадените фактури, в общ размер на 249,24 лв. В тази връзка, съгласно чл. 11 от договора вр. чл. 75 вр. чл. 19б от ОУ, били налице основания за еднократно прекратяване на процесните договори от страна на дружество, съответно за издаване на крайна фактура с № 7321440651/15.06.2021 г.

Неизпълнението на договорните задължения от страна на потребителя обусловило правото на дружеството да начисли неустойка за предсрочно прекратяване на процесните правоотношения, изчислена съобразно трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси. Ищецът претендира заплащането на неустойки в общ размер на 461,18 лв., формиран, както следва: 114,58 лв., изчислени съобразно три на брой месечни абонаментни такси за мобилен номер *********, на стойност 87,48 лв., като разликата до пълния размер на търсената неустойка представлявала стойност на предоставените на абоната отстъпки за оставащия срок на договора; 188,03 лв. – неустойка, представляваща разликата между предоставената стандартна и преференциална цена на предоставената лизингова вещ, съответстваща на оставащия срок на договора; 158,57 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилна услуга за мобилен номер ********, от която 79,98 лв. – сбор от три на брой месечни абонаментни такси, при разлика до пълния размер на търсеното вземане, представляваща част от предоставените на абоната отстъпки за оставащия срок на договора; 63,34 лв. – неустойка, представляваща разлика между стандартната и преференциалната цена на предоставено мобилно устройство. Според т. 12, ал. 1 от приложимите към договорите за лизинг ОУ, при прекратяване на договора за мобилни услуги, дължимите лизингови вноски за предоставени на абоната мобилни устройства стават предсрочно изискуеми. В тази връзка, ответницата следвало да заплати на дружеството следните суми: 20,45 лв. – сбор от дължимите за периода от месец 06.2021 г. до месец 10.2021 г. лизингови вноски за мобилно устройство „Huawei”, модел „Y6 2019 Dual Blue”, плюс една допълнителна вноска за изкупуване на устройството; 317,80 лв. – сбор от дължимите за периода от месец 06.2021 г. до месец 01.2023 г. лизингови вноски за мобилно устройство „Alcatel 3X 2020 Green+TCL 43 Android TV”, плюс една допълнителна вноска за изкупуване. По изложените съображения, ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на дружеството сумите, както следва: 249,24 лв. – сбор от дължимите месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 15.02.2021 г. до 14.05.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дълга; 338,25 лв. – сбор от дължимите лизингови вноски по процесните договори за лизинг, ведно със законната лихва за 2 забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дълга; 461,18 лв. – сбор от дължимите неустойки за предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. В., е подала отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца по сключен договор за лизинг от 14.06.2018 г., по силата на който й било предоставено мобилно устройство „Huawei Y6 2019 Dual Blue”. Оспорва твърдението на ищеца, че вземанията по процесните фактури за периода от 15.02.2021 г. до 15.04.2021 г. не са заплатени, както и направените изчисления по претендираните неустойки. Оспорва липсата на плащане на дължимите лизингови вноски за твърдените мобилни устройства. В тази връзка, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.

Основателността на предявените искове е обусловена от доказването от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, че са налице валидни облигационни отношения по сключени с ответницата договори за електронни съобщителни услуги и договори за лизинг, изправност на ищеца по договорите, а именно, че е предоставил на потребителя предмета на договорите за лизинг, съответно, че е изпълнил надлежно задълженията си по договорите за предоставяне на мобилни услуги, изискуемост на процесните вземания и техния размер, уговорена валидна клауза за неустойка, настъпване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на неустойка, както и размера на претендираните акцесорни вземания.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила процесните вземания.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за мобилни услуги от 10.11.2019 г., сключен между „Т. Б.“ ЕАД и Б. Н. П., с предпочетен номер: ********, с избран абонаментен план „Тотал+“ и уговорена абонаментна такса от 27,99 лв. на месец за срока на договора – 24 месеца, както и декларация-съгласие от 10.11.2019 г., в която ответницата е удостоверила получаването на екземпляр от Общите условия (ОУ) на дружеството. Представени са и Договор за мобилни услуги от 22.01.2021 г. , с предпочетен номер: *********, с избран абонаментен план „Тотал+“ и уговорена абонаментна такса от 23,99 лв. на месец за срока на договора – 24 месеца; Договор за лизинг от 10.11.2019 г., сключен между страните, съгласно който лизингодателят се задължава при условията на договора и ОУ, неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване следното устройство -„Huawei Y6 2019 Dual Blue” , с телефонен номер: ********, с обща лизингова цена от 119,07 лв., разсрочена за изплащане с 23 на брой месечни лизингови вноски. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава предаването на лизинговата вещ от лизингодателя. По делото е представен като писмено доказателство Договор за лизинг от 22.01.2021 г., съгласно който лизингодателят се задължава при условията на договора и ОУ, неразделна част от него, да предостави на лизингополучателя за временно и възмездно ползване следното устройство - „Alcatel 3X 2020 Green+TCL 43 Android TV”, с телефонен 3 номер: *********, с обща лизингова цена от 690,47 лв., разсрочена за изплащане с 23 на брой месечни лизингови вноски. Като писмено доказателство е приета и сключена между страните застрахователна полица № 10054515 по застраховка на устройство „Смартфон протект“, с предмет: мобилно устройство „Huawei Y6 2019 Dual Blue”, при уговорена общо дължима месечна застрахователна премия на стойност от 5,49 лв. и застрахователен период – месечен, подлежащ на подновяване, срещу заплащане на месечна застрахователна премия. Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с подписването му лизингополучателят декларира и потвърждава предаването на лизинговата вещ от лизингодателя.

Следва да бъде съобразено, че представените по делото договори за мобилни услуги и договори за лизинг носят подписа на ответницата Б. Н. П., като в производството не е оспорена автентичността на посочените документи. Договорите за предоставяне на мобилни услуги са консенсуални – сключват се с постигане на съгласие на страните. Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва страните с обективирани в него изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК. Представените от ищеца договори съдържат необходимото съдържание за договора – посочен е вид на услугата, която мобилният оператор предоставя, размер на месечната такса и срок на договора.

По правната си същност договорът за предоставяне на мобилни услуги представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор по силата на който за мобилният оператор се пораждат следните облигационни задължения: 1) да предостави „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на § 1, т. 17 ДРЗЕС – т.е. услуга включваща пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване; 2) да изпълни точно – в количествен, качествен и темпорален аспект с грижата на добрия търговец (арг. чл. 302 ТЗ), така че да осигури безпрепятствена възможност на насрещната страна да ползва реално от предоставената услуга. А за насрещната страна по договора се поражда задължението да заплати ползваното количество електронни съобщителни услуги – за мобилна телефония, мобилни съобщения и мобилен интернет.

Разпечатката съдържа 19 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/574cdb53-3dad-4181-a7f5-a49437877fc8