Определение № 147 от 30.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. София, 24.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Красимир Машев като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Касационно търговско дело № 20238002900468 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Производството е по повод на касационна жалба от „Аглика трейд“ООД против решение № 155/03.11.2022 г. по в.т.д. № 96/2021 г. на Апелативен съдВелико Търново, с което е потвърдено решение № 468/23.09.2020 г. по т.д. № 28/2017 г. на ОС-Велико Тръново, поправено с решение от 24.02.2021г. по с.д., в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Нанту Йимян текстайл Ко.“ Лтд., дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Китайската народна република, с рег.№ 320611000201611040099 следните суми: главница 83 968.67 щатски долара на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки („Виенска конвенция“), която представлява дължима покупна цена за доставка на непресукана прежда, кардиран памук, съгласно Фактура № YMO-235 G от 24 февруари 2011 г., издадена от „Н анту Йимян текстайл Ко.“ Лтд. на „Аглика Трейд“ ООД; сумата 48 455.67 щатски долара, представляваща обезщетение за забава върху главницата, посочена по-горе, начислена за периода 1.07.2011 г. до предявяване на иска – 25.02.2017 г ., да заплати лихва за забава върху главницата, считано от 25.02.2017 г. до окончателното изплащане, като при изчисленията се прилагат нормите на китайското законодателство относно 1 определяне размера на обезщетението за забава.

В касационната жалба се поддържа становище, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията „Нанту Йимян текстайл Ко.“ Лтд. в писмения отговор оспорва наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по същество касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените искове са с правн о основание чл. 53, във връзка с чл. 62 (претенция за заплащане на цената на стоката) и чл. 78 (претенция за заплащане на лихва за забава върху цената на стоката) от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки (Конвенцията), в сила за Република България от 1.08.1991 г., ратифицирана от Китайската народна република на 11.12.1986 г. Посочил е, че отношенията между страните, чиито места на стопанска дейност са в различни договарящи държави, са породени от договор за продажба на стоки (чл. 1, § 1, буква „а“ от Конвенцията). Не са налице хипотезите, регламентирани в чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията. Представителите на страните не са изключили изрично или мълчаливо приложението на Конвенцията. В чл. 7, § 2 от Конвенцията е визирано, че въпроси, засягащи материя, за която тази конвенция се отнася, които не са изрично уредени от нея, следва да бъдат уредени съобразно общите принципи, на които тя е основана, а при липса на такива принципи – в съответствие с приложимия закон, посочен от правилата на международното частно право. ВтАС е счел, че страните не са избрали приложимо право при сключване на договора. Следователно се прилага правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка (чл. 94 от Кодекса на международното частно право). Предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната, която трябва да изпълни 2 характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора (чл. 94, ал. 2 от КМЧП). При договора за продажба характерна е непаричната престация (тази на продавача – ответник по касационната жалба), поради което в случая приложимото материално право за неуредените въпроси в Конвенцията е правото на Китайската народна република.

Въззивната инстанция е изложила съображения, че между страните е безспорно и от писмените доказателства се установява, че китайското дружество се е задължило да достави на „Аглика трейд“ ООД 34 000 к г прежда без усукване, кардиран памук 14S+PVA80S 90 градуса, при единична цена 5.74 щ.д. за кг, на обща стойност 195 160 щ .д.; допустимото отклонение е до +/- 10% в стойността и количеството. Уговорено е било стоката да се натовари на пристанище в гр. Шанхай, Китайска народна република и да се разтовари на пристанище в гр. Варна, Република България при клауза CFR (Cost and Freight – стойност и навло). Относно времето за изпълнение на задължението съдът е обсъдил проформа фактурата с посочени срокове на доставка 15.12.2010 г. и 30.12.2010 г. и документарния акредитив с отразяване, че първата пратка следва да се изпрати не по-късно от 31.12.2010 г., а втората пратка – не по-късно от 30.01.2011 г. Приел е, че стоката е била натоварена на борда на кораб в пристанището в гр. Шанхай, Китайска народна република на 25.02.2011 г., навлото е било предплатено (препис от Коносамент № WELS15005, издаден от World Express Logistics Inc.).

Относно момента на получаване на стоката апелативният съд е посочил, че на 11.05.2011г. е било отказано плащане з а 90 363.67 щ.д. по акредитива поради забавено изпращане на стоката, изтекъл акредитив, непредставен документ за застраховка; вследствие установените несъответствия заявителят „Аглика трейд“ ООД е изразил съгласие да приеме документите и извърши плащане единствено при намаляване на сумата с 2 500 щатски долара – обезщетение за забавеното изпращане, като дължимата сума е 83 967.67 щ.д.

В SWIFT съобщение от 12.05.2011 г. до „Банка ДСК“ ЕАД е било отразено, че бенефициентът „Нанту Йимян текстайл Ко.“ Лтд. е приел намаляването на сумата и новата сума за плащане е 83 968.67 щ .д. В тази връзка съдът е обсъдил и заключението на ССЕ, че касаторът е отразил в счетоводните си регистри доставките от съконтрахента си, вкл. и по процесната фактура, като не е било отразено плащане по нея. Предадени са били и разпоредителните 3 документи за стоката на 13.06.2011г., поради което въззивната инстанция е заключила, че продавачът е изпълнил задължението си за предаване на стоката. Уговорената крайна цена за доставената стока, при отчитане на забавата на продавача, е била в размер на 83 968,67 щ.д. ВтАС е посочил, че първоинстанционният съд е приел, че падежът на задължението за плащане на цената е 30.06.2011г. и относно това заключение не са били въведени с въззивната жалба конкретни оплаквания.

Подробно е било обсъдено възражението на касатора за изтекла погасителна давност и свързаните с него въпроси относно писмотосъобщение, изпратено по имейл на 12.03.2013г. Бил е направен извод, че в преклузивните за това срокове касаторът не е оспорил изрично факта на получаване на имейла, приложеното писмо, както и тяхното авторство, респ. липсата на надлежна представителна власт на подписалия го пълномощник на страната. Според въззивния съд оспорванията е следвало да бъдат конкретни, а не общи. Допълнително е изложил аргументи, че евентуалната липса на представителна власт рефлектира в правната сфера на ненадлежно представляваната страна и това не е касаторът, а насрещната страна в спора и тя не се е позовала на този порок. С прилагането на коментираните документи към исковата молба представителната власт е била и потвърдена от представлявания. Относно факта на получаване от касатора на имейла ВтАС се е позовал на заключението на вещото лице за съществуване към релевантната дата 12.03.2013г. на посочения имейл адрес, на който се е извършвала кореспонденцията между страните за периода 10.03.2013г.15.03.2015г.

Въззивната инстанция е преценила коментираното писмо като покана за плащане на главницата. Посочила е, че в чл. 129 от Облигационното право на Китайската народна република (приложимо за давностния срок) се определят давностният срок и началният момент на влизане в сила на договорите за международна продажба на стоки. С поред същата разпоредба срокът за завеждане на дело или за подаване на молба за арбитраж във връзка с международен договор за продажба на стоки или договор за внос и износ на технологии е четири години, считано от датата, на която страната е знаела или е трябвало да знае, че правата й са нарушени. В чл. 140 от Общите принципи на Гражданското право на Китайската народна република е 4 визирано, че погасителната давност се прекъсва при предявяване на иск, при покана за изпълнение от една от страните или при съгласие от една от страните за изпълнение на задължението. Нова давност започва да тече, считано от момента на прекъсването. Съобразила е, че в чл. 10, § 2 от Разпоредбите на Върховния народен съд по отношение на някои въпроси, свързани с прилагането на системата за ограничаване на исковете по граждански дела, се сочи, че при някое от следните обстоятелства то се признава за предявяване на искане/покана за изпълнение, както е посочено в чл. 140 от Общите принципи на Гражданското право, което води до прекъсване на давността: една от страните поиска изпълнение чрез писмо по пощата или по електронна поща, и писмото или имейлът пристигнат или следва да са пристигнали при другата страна. В тази връзка ВтАС е разгледал писмото-покана от 12.03.2013г. като искане за изпълнение на задължението на „Аглика трейд“ ООД за заплащане на цената на стоката със съобщение, изпратено по електронна поща, с приложена към него покана на обичайните адреси за електронна кореспонденция, ползвани „Аглика трейд“ ООД през релевантния период, включително на този на управителя на „Аглика трейд“ ООД. Презумпцията за получаване на електронното съобщение от „Аглика трейд“ ООД („или следва да са пристигнали при другата страна“) не е била опровергана според решаващия състав от доказателствата по делото. Поради което и е заключил, че на 12.03.2013 г. погасителната давност е била прекъсната и е започнала да тече нова давност, която не е изтекла към 1.03.2017 г. – датата на депозиране чрез пощенски оператор на исковата молба. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че възражението на „Аглика трейд“ ООД за погасяване по давност на претенциите на ищеца е неоснователно и недоказано.

По възражението за лошо и неточно изпълнение на договорните задължения въззивният съд е намерил, че двете доставки са били осъществени към 10.05.2011г., като втората доставка е била натоварена на кораб в Шанхай на 25.02.2011г. - двадесет и шест дни закъснение от уговорения срок. Това закъснение е било прието и от двете страни, поради което и те са се съгласили с намаляването на цената от 90 363,67 щ.д. на 83 968,67 щ.д., като разликата представлява обезщетение за забавата.

Констатирал е, че в счетоводството на „Аглика трейд“ ООД са били отчетени разходи, свързани с извършен превоз на прежда на процесния доставчик в 5 размер на 3 103.65 лева, осъществени за времето от 10.06.2011 г. до 14.06.2011 г. осчетоводени на 29.06.2011 г . Заключил е, че стоката от „втората“ доставка е престояла на пристанището в гр. Варна около месец.

Преценил е заключението на вещото лице д-р инж. Добрин Генов, че в случая няма данни от лабораторни изследвания за конкретните причини за отклонения в качеството на преждата. Позовал се е на експертното заключение, че неправилното транспортиране води до повреди в опаковъчните единици, които в някои случаи създават допълнителни технологични усложнения – най-често има претрити участъци, които при развиване на всеки слой от намотката придърпват (вследствие на слепването на слоевете) или просто се късат. Преценката за това се прави органолептично и на място – в конкретни производствени условия.