Решение № 1194 от 12.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1194 гр. Варна, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20263110202823 по описа за 2026 година

Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Г. И. М. от гр.Варна , против НП № 26-0819-000535/06.04.2026г. на Началник група в ОД МВР Варна, Сектор ПП Варна, с което на Г. И. М. от гр.Варна, ЕГН********** е наложена ГЛОБА в размер на 255.65 евро/500.01лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът оспорва констатациите в АУАН и НП. Твърди, че не следва да носи административно наказателна отговорност поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание въззивникът нередовно призован, не се явява лично, не се представилява, депозирана молба чрез адв. А.Д. от АК Варна, в която поддържа жалбата и по същество иска отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е доказано, че доверителят му е знаел, че управлявания от него автомобил е бил служебно дерегиистриран. Направени са искания за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. Изразява становище по жалбата в депозирани писмени бележки от страна на гл.ю.к. К.Л.А., в които се оспорва жалбата, прави се искане за потвърждаване на НП и се ииска присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна 1 страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в ОД МВР – Варна, Сектор ПП Варна.

След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.03.2026г. около 00.23часа в гр.Варна на бул.Христо Ботев, по Аспарухов мост в посока центъра на града служители на Сектор ПП Варна при ОД МВР Варна спрели за извършване на проверка лек автомобил „****“ с рег.№****. В хода на проверката е установено, че водач на автомобила е бил въззивника Г. М.. Констатирано било, че автомобилът управляван от въззивника е негова собстевност. Автомобилът бил със служебно прекратена регистрация, поради липсата на сключена валидна задължителна застраховка „ГО“.

За така описаното е било разпоредено извършването на предварителна проверка от страна на органите на РП Варна, за установяване наличието или липсата на извършено престъпление от общ характер от страна на въззивника М.. С Постановление за Отказ за образуване на ДП е била прекратена наказателната проверка, като прокурора е приел че липсва извършено престъпление от общ характер и е изпратил производството по компетентност на ОД МВР Варна за преценка и ангажиране административно наказателната отговорност на въззивника. В постановлението за отказ за образуване на наказателно производство е изпратено на КАТ ПП Варна за сведение, като не са били давани указания за ангажиране административно наказателната отговорност на въззивника.

АУАН не е бил съставян.

На 06.04.2026г. е било издадено и процесното НП № 26-0819-000535, като АНО не е възприел описаната в постановлението на РП Варна фактическа обстановка и е ангажирал отговорността на въззивника не по реда на КЗ, за това, че е управлявал МПС без наличието на валидно сключена задължителна застраховка „ГО“, а е преценил, че следва да ангажира отговорността на въззи4вника по реда на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

АНО при издаване на процесното НП е допуснал съществено процесуално нарушение, като в процесното НП липсва посочване на конкретна дата от която АНО приема, че е била служебно прекратена регистрацията на процесния автомобил. АНО е действал в условията на оперативна самостоятелност и сам е преценил, за какво по вид нарушение да ангажира отговорността на въззивника. Съдът обаче намира, че и правната преценка на АНО е неправилна.

По делото не се съдържат каквито и да било доказателства, че въззивника е бил уведомен, за това, че управлявания от него автомобил е бил със служебно прекратена регистрация към момента на проверката. По делото не се спори, че автомобила е имал регистрационни табели и те са били поставени на него, т.е. никой не е извършил действия за сваляне на регистрационните табели на МПС и същия е имал белезите на регистриран автомобил.

2

Съдът споделя твърдениято на процесуалния представител на въззивника, че същия от субективна страна не е осъществил състава на описаното нарушение по чл. 140 ал.1 пр.1 от ЗДвП. Действително, и прокурорът в своето Постановление е изложил такива мотиви, но те се отнасят за наличието или липсата на извършено престъпление от общ характер.

В случая съдът намира, че въззивника е бил длъжен да знае задълженията си да управлява автомобил, за който има сключена валидна задължителна застраховка “ГО“, но за такова по вид нарушение не е ангажирана неговата отговорност. В тази насока съдът намира за нужно да отбележи, че въззивника е правоспособен водач на МПС, и за да получи СУМПС, безспорно е положил изпит, на който е доказал познаване нормите на ЗДвП и ППЗДвП. Въззивникът е имал възможност да провери и установи чрез пряко наблюдение на стикера залепен на предното стъкло на автомобила, валидността на застраховката „ГО“ на автомобила.

При издаването на процесното НП, АНО е преценил, че следва да ангажира отговорността на водача, за това, че е управлявал автомобил с прекратена регистрация, факт, който не е имало как да стане известен на въззивника.

Предвид изложеното и съдът постанови решението си, с което отмени изцяло атакуваното НП, като прие, че нарушението, за което е наказан въззивника не е доказано по безспорен и категоричен начин. Недопустимо е да се извеждат изводи, че въззивника, предвид познаването на закона е следвало да знае, че управлявания от него автомобил е служебно дерегистриран. На въззивника не може да е известно дали автомобилът е служебно дерегистриран и от кога е сторено това.

Съдът намира, че предвид изхода на делото следва да се присъдят на въззивника направените по делото разноски в размер на 300.00евро – направени за адвокатско възнаграждение.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

„

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0819-000535/06.04.2026г. на Началник група в ОД МВР Варна, Сектор ПП Варна, с което на Г. И. М. от гр.Варна, ЕГН********** е наложена ГЛОБА в размер на 255.65 евро/500.01лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

3

ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на Г. И. М. от гр.Варна, ЕГН********** сумата от 300.00евро – разноски по делото –възнаграждение на процесуален представител.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4