Разпореждане № 125945 от 19.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 125945 гр. С, 19.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110112079 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 140519/04.05.2026 г. С. И. Б. - ЕГН ********** Постоянен адрес: гр. П, ***, ет. 2, ап.5, чрез адв. Е. И. Д. – САК, със съдебен адрес: гр.

С, ***, ет.3, ап.1, против „МО“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С, кв. Д, ***А, представлявано от МОК, управител, чрез адвокат Й С. Л.-П. със съдебен адрес: гр. С, ***А, партер, офис № 16.

По делото е постъпил отговор на исковата молба в законовия срок.

След извършена надлежна проверка на редовността и допустимостта на исковата молба, съдът счита, че същата е допустима, поради което и на основание което и на основание чл.140 ГПК,

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.02.2027 г. в 11.00 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца в срок до първото открито съдебно заседание да посочи банкова сметка за доброволно изпълнение, съгласно чл. 127 от ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 7669,38 евро, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на разпространени в статия от 17.02.2026 г., публикувана на уебсайта BNews.bg със заглавие „Нито един министър на Й И Р в соросоидния кабинет на “К” с Г! П пак върти схеми с МВР и З!“, клевети, а именно: „П май загуби битката да остави ГТ на поста, но сега опитва да пробута за министър негови заместник от квотата на БСП – НН С. Б.“, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 17.02.2026г. до датата на окончателното изплащане на присъдената сума.

Ищецът твърди, че на 17.02.2026 г. на уебсайта bnews.bg, с линк https://bnews.bg/nitoedin-ministar-na jotova-i-rumen-radev-v-sorosoidniya-kabinet-na-kapital-s-gyurov-peevski-vartishemi-s-mvr i-zemedelieto/, била публикувана статия „Нито един министър на Й И Р в соросоидния кабинет на “К” с Г! П пак върти схеми с МВР и З!“ Твърди, че в материала са изнесени неверни, клеветнически твърдения по мой адрес, с които се накърняват честта, 1 достойнството и доброто име, с което се ползвам сред близките си и в обществото. Цитира подробно съдържанието на статията.

Ищецът сочи, че не е съгласен със следните твърдения, които счита за клеветнически:

„П май загуби битката да остави ГТ на поста, но сега опитва да пробута за министър негови заместник от квотата на БСП – НН С. Б..“ Твърди, че изнесената информация отразява неистински, обидни и клеветнически твърдения, които не почивали върху действителни и проверени факти и обстоятелства. Твърди, че по описания начин ответникът поставял под съмнение личностните му качества и професионализъм и го свързвал със задкулисно редене на министерски постове. Счита, че чрез посочения цитат се внушава, че назначаването му за служебен министър не би било резултат от личните и професионалните му качества, а от задкулисна намеса, свързвана с лицето П. Сочи, че изнасянето на информацията по този начин създавало у обществеността невярно и уронващо за престижа му впечатление за зависимости и липса на професионализъм, което не отговаряло на истината и накърнявало доброто му име.

Ищецът сочи, че чрез употребата на думата „пробута“ се внушава, че на него му липсват професионални качества да бъде назначен за министър, а същото е резултат от задкулисни договорки. Сочи, че поради това, че общественото мнение за лицето „П“ е в двете крайности, като едни го подкрепят, други са крайно отрицателно настроени, ищецът не желае неговото име да служи за „пълнеж в нечии статии“ (цитат от исковата молба), обвързвайки го с такива зависимости. Счита, че журналистът следва да бъде наясно с отговорността, която носи при публикуването на материали, да знае, че с изнасянето на информация може да навреди на лицата, които споменава. Сочи, че не са представени никакви доказателства за негови контакти с Делян П, а написаното е произволно твърдение.

Твърди, че изпитва неприязън към хора, които биват назначавани на високи длъжности, само заради познанствата им с определено лице. Счита, че човек дори и да има въпросните познанства, следва със свои усилия да постигне целите си. Сочи, че обществото ни изпитва нетърпимост към подобни хора и ги заклеймява.

Ищецът счита, че изнесените обстоятелства са позорни и се явяват злоупотреба с правото на свобода на словото, на изказване на мнения, даване на оценки, тенденциозно е и не е в интерес на обществото, още по-малко на свободата на словото. Счита, че представянето на информация по посочения начин, не е от обществен интерес, а може да се приеме единствено като интерес на съответната медия, в частност на съответния журналист, който изнася тези данни, с цел осигуряване на по-висока гледаемост и рейтинг на медията.

Сочи, че е директно посочен, името му е точно съобщено.

Ищецът излага твърдения, че в резултат на така описаното противоправно и виновно поведение на ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се преживяване на състояния на продължителен стрес и гняв, съпроводени с влошаване на физическото здраве и психическата му стабилност, вследствие на което имал постоянно безсъние и раздразнение. Твърдяното се отразило негативно върху авторитета му и рефлектирало негативно върху социалните му контакти. Изнесените твърдения, които ищецът твърди, че са неверни и унизителни относно личността му, довели до настъпването на тежки последици за ищеца в личен план и в професионално отношение и се отразили отрицателно върху общественото мнение за него. Твърди, че посочените изрази засегнали личния и професионалния му авторитет, честта и достойнството му. Твърди, че с тях се създавало внушение, че е човек с нисък морал и неприемливо поведение, каквото обществото не толерира, а игнорира и отхвърля хората с такива качества.

Сочи, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни ценности - каквито са доброто име и правата на гражданите. ЕСЗПЧ е приел, че държавата има позитивно задължение да зачита личния живот като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, а преценката следва да се прави с оглед баланса между чл. 8 и чл. 10 от ЕКПЧ. По същество обвинението в настоящото производство представлява позоваване от страна на ищеца на ограничението на свободата на изразяване на мнение и ненакърняване на доброто име на другиго, предвидено в т.2, 2 чл.10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, в сила за България от 1992 г., доколкото с исковата молба се претендира налагане на предвидената в закона санкция на ответника за защита репутацията и правата на пострадалия, накърнени от ответника при упражняване на свободата на изразяване на мнение.

Позовава се на чл. 10 КЗПЧОС по отношение на „Свободата на изразяването на мнение”, където е застъпено следното становище: т.1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. т.2. Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите. Ако се установи, че в определена част твърденията са обидни и/или клеветнически, то не може същите да попаднат под закрилата на чл. 10 от ЕКПЧ, като в този случай следва да се даде приоритет на защитата на личната сфера на ищеца за сметка на чл. 10 от ЕКПЧ.

Ищецът се позовава и на практиката на Европейският съд по правата на човека. Сочи, че ЕСПЧ е категоричен, че в обхвата начл. 8 от Конвенцията се включва и репутацията и честта на едно лице (Pfeifer v. Austria). В делото С и други срещу Ф съдът тълкува чл. 8 от ЕКПЧ, като приема, че репутацията на едно лице е защитена от разпоредбата като част от правото на личен и семеен живот и трябва да бъде балансирана спрямо свободата на изразяване на мнение. С решение №7/1996г. по к. д. №1/96г. К. съд на РБ е потвърдил основополагащото значение на чл. 10 КЗПЧОС и практиката по неговото приложение на Европейският съд по правата на човека и при тълкуването на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 Конституцията на РБ, регламентиращи правото на изразяване на мнение, свободата на печата и другите средства за масова информация и правото да се получава и разпространява информация. В чл. 39, ал. 1 от КРБ изрично е закрепено правото свободно да се изразява и разпространява мнение, като в Решение №7 от 04.06.1996 г. по к.д. №1/96 на Конституционния съд безспорно е указано, че „правото обхваща и възможността (свободата) мнението да се разпространява чрез различии средства, вкл. чрез печат, радио, телевизия и др“. Едно изявление е противоправно само доколкото накърнява доброто имена адресата му в обществото и доколкото това изявление не е вярно. Това е така, тъй като съгласно чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Обективният критерий за ограничаване на това основно право на гражданите е въведен в ал.

2 на посочения текст, а именно – това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Безспорно правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в държавата като субективно право от категорията на абсолютните права (по арг. и от чл. 32, ал.1от Конституцията).

Ищецът сочи, че съгласно Решение № 7 от 1996 г. на Конституционния съд „накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 /от Конституцията на РБ/, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 /Конституцията на РБ/, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено. Наред с правото на личен живот (изр. 1 на същата разпоредба), тайната на кореспонденцията и неприкосновеността на жилището все конституционно защитени права, става дума за един комплекс от интереси, които формират обособената интимна сфера на човека, за навлизането в която трябва да съществува преграда, съобразена с морала и манталитета на разумно мислещите хора.“ Считам, че процесните клеветнически твърдения надхвърлят рамките на добрия тон и конституционно гарантираното и защитено право на свободно изразяване на мнение от 3 страна на ответника. В конкретния случай свободата на изразяване влиза в противоречие с правата на ищеца като ги засяга пряко и дълбоко и накърнява човешките му ценности и достойнство. В чл. 57, ал. 2 от Конституцията се съдържа едно общо положение за всички права (включително и за разглежданите), което не допуска злоупотреба с тях или упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на други личности.

Сочи, че основанията за ограничения на правото на мнение и свободата на словото са визирани в Решение №7 от 4 април 1996 г.по конституционно дело №1 от 1996 г.

(обнародвано - ДВ, бр. 55 от 1996 г.) на Конституционният съд. Едно от тези основания за ограничения, които самите разпоредби на чл. 39-41 съдържат, е именно защита на репутацията и правата на другите граждани (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал.

2). Сочи, че в случая е налице конкуренция между права, които са уредени на конституционно ниво предвид базисния им за обществения живот характер. За съществуването на баланс между тези фундаментални права, т.е. на граници, в които могат да бъдат упражнявани, законодателят е създал ограничения при упражняването на т.нар.

Разпечатката съдържа 31 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/574a2a52-d7e8-41b9-811e-6697171146e1