Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 19.01.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3670/2023
Вид
Решение № 62
Подписан
19.01.2024
В сила
07.02.2024
Състав
Теодора Шишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.5, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.5, ал.4 · Кодекс за социално осигуряване

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Варна, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110203670 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по жалба на „Г.В.” ЕООД, със съдебен адрес в гр.

Варна, ул. „Петко Стайнов” № 1, ет.3 против Наказателно постановление № 718138716103/11.08.2023г., издадено от Заместник директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на дружеството жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл.

4, ал.1, т.1, б. „а“ Наредба Н – 13 от 17.12.2019 г., вр. чл.5, ал.4 КСО.

Дружеството-жалбоподател оспорва така издаденото НП, като сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като не е било съобразено обстоятелството, че неподаването в срок на процесната декларация се дължала на обстоятелството, че счетоводителя обслужващ дружеството е имал здравословен проблем, който е бил в основата на инцидентното забавяне и което прави нарушение извършено безвиновно.

В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът, редовно призован не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна юрисконсулт Флорева моли за потвърждаване на наказателното постановление, като моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Н а 07.07.202 3 година служители на ТД на НАП - Варна извършили проверка на подадени декларации образец 1 „Данни за осигуреното лице“ за 05/2023г. се установи, че 1

„ГОРБАЧ-В" ЕООД с ЕИК 202117381 в качеството си на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО не е изпълнило задължението си да подаде декларации обр.1 за месец 05/2023г. за наетите по трудови правоотношения лица, а именно В.В., с ЕГН ********** и Д.Д., с ЕГН ********** по смисъла на Наредба Н-13 / 17.12.2019г на МФ в законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните, а именно до 26.06.2023г.

Декларациите за наетите лица за месец 05/2023г. са били подадени на 07.07.2023г. с протокол с вх.№ 03000233330791/07.07.2023г.

Във връзка с изложените обстоятелства на 17.07.2023г. бил издаден АУАН № F 716103.

Актът бил връчен на представител на дружеството, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН били депозирани възражения с приложения видно от които тъстът на лицето –пълномощник Лъчезар Кеманов е починал.

На 11.08.2023 г. било съставено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като било отразено, че е съобразено обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

Същото било връчено на представител на жалбоподателя на 16.08.2023г.

На 25.08.2023г. била подадена, жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установи от събраните писмени доказателства, съдържащи се в административно - наказателната преписка, както и от разпита на допуснатия по делото свидетел И. Живков Савов- актосъставител.

Следва да се има предвид, че дружеството жалбоподател нито в жалбата, нито в съдебно заседание оспорва по същество приетите от съда фактически положения, а единствено субективните основания за налагане на санкция.

При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В рамките на извършената служебна проверка и въпреки наведените от жалбоподателя доводи в обратния смисъл, съдът не установи в хода на проведеното административно наказателното производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност (видно от приложената по административно-наказателната преписка заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., издадена от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите), същият съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН и е бил надлежно съставен и връчен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. В АУАН са посочени изрично и ясно мястото и датата на извършване на твърдяното нарушение, същото е било описано подробно, като са отразени и всички обстоятелства, свързани с осъществяването му.

Досежно причините на които се е дължало констатираното забавяне в подаването на декларацията, доколкото в случая се касае за формално нарушение, то неизследването им от 2

АНО не води до порок на издаденото НП.

Посочени са конкретните нарушени законови разпоредби, така че на дружеството жалбоподател да бъде гарантирана възможността да разбере в какво е обвинено и да упражни адекватно правото си на защита срещу акта.

Наказателното постановление на свой ред е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на представляващия го по закон да разбере в какво се изразява допуснатото административното нарушение, поради което съдът намира, че не е накърнено правото му на защита.

За съда е вън от съмнение, че в случая декларацията е била подадена в срок с около 10 дни по-дълъг от този указан в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1, Б.А от Наредба Н-13/17.12.2019 във връзка с чл.5, ал.4 от КСО, а именно 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните, а именно до 26.06.2023г.

По преписката несъмнено присъстват данни за причини от личен характер , свързани с г-н Кеманов, но това обстоятелството по никакъв начин не води до извод за отпадане на отговорността на дружеството за извършеното нарушение, която на първо място е обективна (доколкото е такава на ЮЛ), а на следващо невъзможността за работа на един служител на дружеството не означава, че същото не следва да спазва законоустановените изисквания.

Съдът намира за уместно още веднъж да посочи, че тъй като нарушението е вменено на търговец, отговорността е обективна и безвиновна, поради което съдът намира за ирелевантно обстоятелството на какво се е дължало неотразяването на наличната сума.

Що се отнася до размера на наложеното наказание предвид обстоятелството, че същото се явява първо по ред за дружеството (доколкото няма данни по преписката да има извършвани други такива), съдът намира, че санкцията е правилно е била определена в минимален размер от 500 лева.

В случая съдът намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като на първо място разглежданото нарушение по нищо не се отличава от другите такива от съответния вид.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на поискалата страна – ТД на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 80 лева (доколкото делото не се отличава с правна и фактическа сложност).

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖ ДАВА Наказателно постановление № 718138-716103/11.08.2023г., издадено от Заместник директора на Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на „Г.В.” ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер 3 на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал.1, т.1, б. „а“ Наредба Н – 13 от 17.12.2019 г., вр. чл.5, ал.4 КСО.

ОСЪЖДА „Г.В.” ЕООД да заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 80 лева, сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4