Решение № 4130 от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4130 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 2-РИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Галя Митова Гражданско дело №

20231100109414 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от М. Ф. Ч., ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат В. В. – ВАК, срещу Г. Ч., ЛИН *********, гражданин на Република Турция, роден на ********** г., иск, с правна квалификация чл. 117 от Кодекса на международното частно право (КМЧП) – за признаване на територията на Република България на Решение № 711 от 31.10.2013 г. на Анадолски Окръжен съд – Истанбул, 7-ми брачен състав по дело № 578/2012 г., за прекратяване на брака, регистриран на 10.12.2009 г. в Юскюдар, Турция, и развод между Г.

Ч., роден на ********** г. с гражданска регистрация област Истанбул, ЛИН *********, и М.Ф.С., ЕГН **********, гражданин на Република България, и неговите граждански последици да се зачитат в Република България.

Ответникът Г. Ч. не е взел становище по допустимостта и основателността на иска.

Софийският градски съд, съгласно чл. 4 от Кодекса на международното частно право, е международно компетентен да разгледа настоящото дело.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на ищцата, приема за установено следното:

С Решение № 711 от 31.10.2013 г. на Анадолски Окръжен съд – Истанбул, 7 -ми брачен състав, по дело № 578/2012 г., е постановено прекратяване на брака и развод, съгласно чл.

166/1 от турския ГК, между ищеца Г. Ч., роден на ********** г. в Бейоглу, ЛИН *********, син на Й.И Х., с гражданска регистрация област Истанбул, община Бейоглу, Сурури, том 35, дом 105, ред 25, и ответницата М.Ф.С., родена на ********* г., гражданка на Р България, 1 име на майка й Ф.А..

Съгласно чл. 117 КМЧП решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: 1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; 3. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд; 4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; 5. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.

Съдът проверява служебно условията по чл. 117 КМЧП (чл. 120, ал. 1 КМЧП).

В случая са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните предпоставки за признаване на територията на Република България на чуждестранното съдебно решение за прекратяване на брака, с развод.

Компетентността на чуждия съд да постанови процесното решение е съвместима с българското право, доколкото липсва изключителна компетентност на българския съд или на съд на трета държава и не се касае за имуществен спор.

Върху чуждестранното решение надлежно е отразено, че то е известено на ищеца на 22.11.2013 г., на ответника – на 24.12.2014 г.; ищецът не е обжалвал в законоустановения срок от 15 дни, а ответницата след известяването й е подала молба за отказ от обжалване на 24.12.2014 г., поради което процесното решение за развод окончателно е влязло в законна сила на 24.12.2014 г. Същевременно, ответницата е била редовно известена за деня и часа на заседанието, не се е явила, не е депозирала отговор и поради това чуждестранният съд е провел заседанието си в нейно отсъствие, според процесуалните правила на закона на съда, и тези обстоятелства не са спорни по настоящото дело. Понастоящем разводът на страните не е вписан в българските регистри за гражданското състояние, видно от справката по настоящото дело от Национална база данни “Население“ за всички данни на ищцата М. Ф.

Ч., ЕГН **********. В нея е отразено, че М. Ф. Ч., български гражданин, с постоянен адрес Област – Варна, Община - Долни Чифлик, с. Венелин, е със семейно положение “омъжена“ и нейн съпруг е Г. Ч., роден на ********** г., с постоянен адрес Турция, като сключеният брак на 10.12.2009 г. в Юскюдар, Турция е бил регистриран в България с Акт за брак № 0001 от 18.03.2010 г., издаден на 28.10.2014 г. в град Долни Чифлик, Община – Долни Чифлик (по делото е представен дубликат на това удостоверение).

Ответникът Г. Ч. не е ангажирал доказателства, съобразно доказателствената тежест, за следните обстоятелства, а именно: 1) че между страните, на същото основание и за същото искане има влязло в сила решение на български съд и 2) че между страните, на 2 същото основание и за същото искане има висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване се иска.

Действието на чуждестранното съдебно решение в Република България е съвместимо с българския обществен ред, тъй като българското право предвижда института на прекратяване на брака, с развод, поради непоправимо разстройство на брака.

Като съобрази гореизложеното (с оглед указаната на страните доказателствена тежест по настоящото дело), съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По делото не се претендират разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА на територията на Република България Решение № 711 от 31.10.2013 г. на Анадолски Окръжен съд – Истанбул, 7-ми брачен състав, по дело № 578/2012 г., с което е постановено прекратяване на брака, сключен на 10.12.2009 г. в Юскюдар, Република Турция, и развод, съгласно чл. 166/1 от турския ГК, между Г. Ч., роден на ********** г. с гражданска регистрация област Истанбул, ЛИН *********, и М. Ф. Ч. (С.), ЕГН **********, гражданин на Република България.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред Апелативен съд – София, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3