Решение № 1619 от 27.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1619 гр. Плевен, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. Д.А като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20234430104056 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по искова молба от К. В. Ц., ЕГН **********, в качеството на *** и ***, *** в качеството му на ***, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД. Съдът е сезиран с искане да прогласи за недействителен *** , сключен между К. В. Ц., ЕГН **********, в качеството и на *** и ***, *** в качеството му на *** на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД. При условие, че се отхвърли искът с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД (първият иск за прогласяване на нищожността на целия договор), да се прогласи за недействителна клаузата на чл. 11, ал.1 от ***, сключен между К. В. Ц., ЕГН **********, в качеството й на *** и ***, *** в качеството му на ***, на основание чл. 26, ал.1, предложение първо и второ във вр. с чл. 26, ал.4 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва искът. В отговора се посочва следното:

Неоснователни са претенциите на ищеца за обявяване недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД и на клаузата по чл. 11 от договора, уговаряща неустойка. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. На основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД , нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Валидността на договора за кредит на първо място произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. По отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени изискванията чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде повисок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, 1 определена с Постановление на МС на РБ." При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора, а именно 19.04.2023 г. от 62,35%, и ГПР определен в процесния договор в размер на 56,72%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С клаузата за неустойка не се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорената неустойка е действителна. Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че *** не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в чл. 5 условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: ответното дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а *** се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на ищеца, който е попълнила искане за сключване на договор за кредит, получила е подробна информация за желания от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имала пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. *** е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 7 от Договора и чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Именно с тази клауза се уговаря равновесието между страните и се защитават в пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая К. В. Ц. не се е възползвала от нито една от договорно и законоустановените си права. Всъщност процесуалното поведение на ищеца, става ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от ***я си, като впоследствие заведе неоснователни искове за недействителност на договора и неустоечната клауза и по този начин да върне само главницата по кредита. Очевидно е, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави и неравноправност по смисъла на ЗЗП, поради изброените по -горе причини и възможността *** да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването и респективно върху цялостното и отпадане. Неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора.

Не е налице неравноправност по ЗЗП. Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените, не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити са посочени разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит. В Погасителния план към договора са изчерпателно посочени компонентите на всяка една възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай че такова не бъде дадено. В самия договор са посочени условията за предоставяне на обезпечение и сроковете за това. И лихвата и неустойката за фиксирани и ясно описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава. Стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер чрез цифрова стойност, не в процент, предпоставките при които се дължи са точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане - срок и размер на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на договора.

Така потребителят е бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца 2 предварително - да върне главницата и лихвата, да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер. Ето защо, всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане на предоставения кредит са неоснователни, предвид фактът, че клаузите на договора са съставена на ясен и разбираем език по смисъла на чл. 147 ЗЗП. Значението и последиците от обвързването с тях са недвусмислено посочени в договора, който съдържа и погасителен план на вноските за целия период на кредита. Изложеното изключва възможността К. В. Ц. да не е била предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. Процесните клаузи напълно отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС, както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице действителност на клаузата, уговорена с потребител, а именно: да бъде индивидуално договорена и съставена по прозрачен начин.

Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо задължение не само договорните клаузи да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е прозрачно изложен точният механизъм за отпускане и издължаване на заемната сума, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Неоснователни са и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя. Нещо повече, ЗПК предвижда единствено административнонаказателна отговорност за ***, който не е извършил такава проверка на кредитополучателите си. Последица от липсата й не може да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка. Цитираният наднационален акт е транспониран в българското законодателство в посочения смисъл. Дори и в самата Директива нищожността на клауза като процесната не е изведена като последица, която националното законодателство следва да предвиди в случаите, в които кредитодателите не извършват проверка на кредитоспособността на клиентите си.

На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че между страните са налице общо 18 договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, сключени в периода 2021 г. - 2023 г. Наличието на 18 договора за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца в следния смисъл:

По отношение на твърденията за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и че клаузите накърняват добрите нрави.

Вместо да упражни някое от договорно и законоустановените си права още при сключване на първия договор с ответното дружество - да прекрати договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или за замяната му с друг вид, К. В. Ц. по своя инициатива е сключила още 17 договора с уговорка за плащане на неустойка, респективно при идентични условия. Очевидно е, че при сключването на всеки следващ договор потребителят е бил наясно с условията за предоставяне на обезпечение и за плащането на неустойка, в случай че обезпечение не бъде осигурено (особено при процесния), но въпреки това е изтеглил заемните суми и се е ползвал от тях. К. В. Ц. е сключила договорите с единствената цел да се обогати за сметка на ответника, като ползва кредитите, а след това заведе искове за недействителност. Това е в пряко противоречие с добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Ако целта не беше такава, то потребителят щеше да се откаже още от първия договор или просто не би сключил 18 при същите условия, в който случай щеше да върне само чистата стойност на кредита на кредитора си.