Решение № 3985 от 01.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3985 гр. София, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110148112 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на ищцата И. И. А. срещу ответника дружество, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не е обвързана от Договор за заем microcredit № 9062-00206323/13.12.2024 г., сключен между страните, поради неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизит – правилно посочен годишен процент на разходите (ГПР), и за осъждане на ответника да плати на ищеца 204,52 € – платени без основание в повече от главницата по същия договор.

Ищцата твърди, че сключила с ответника Договор за заем microcredit № 9062-00206323/13.12.2024 г. при следните параметри: 1000 лева заем за връщане на 12 месечни вноски при 40,47 % годишна лихва, с посочен ГПР 48,90 %, и посочена пълна сума за плащане 1232,52 лева, като при сключване на договора ответникът поставил условие за изтегляне на кредита, което не било описано – сключване на договор за допълнителни услуги, които били: посещение вкъщи за плащане на вноски; безплатно внасяне на получената вноска по банкова сметка на кредитора; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване и право на участие в промоции, за което трябвало да се платят допълнително още 1132,20 лева. Ищцата поддържа, че това са разходи по кредита, които на първо място не са обосновани, а освен това не са включени при изчисляване на ГПР, и поради това същият е неправилно посочен в договора, което според цитирана от нея съдебна практика водело до нищожност поради липса на реквизит. Иска да се обяви нищожността и ответникът да върне 400 лева, 1 които твърди, че е платила над главницата от 1000 лева за погасяване на задълженията си по договора. Претендира разноски.

В законоустановения срок (започнал да тече на 13.11.2025 г.) не е подаден отговор от ответника – дружество.

В съдебното заседание страните не изпращат предсатвители, с писмени бележки ищецът поддържа иска, ответникът го оспорва бланкетно, възразява по разноските на адвоката на ищеца.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 11 от делото договор за заем Micrtocredit от 13.12.2024 г. ищцата е получила от ответника 1000 лева кредит със задължение да ги върне на 12 равни месечни вноски по 102,71 лева, при посочена крайна сума за връщане 1232,52 лева, като това включва и годишна лихва 40,47 %, и е посочен ГПР от 48,90 %. В текста на договора, който не е разделен по точки, някъде в средата на едно от изреченията пише, че „При упражнено право на отказ съгласно този член при закупена допълнителна услуга „Връщане в 30-дневен срок“ и/или Пакет „Комфорт“, Клиентът заплаща дължимите вноски за допълнителните услуги, съобразно тяхното ползване, като не се начислява лихва в тази връзка.“ На лист 14 от делото е представен договор за допълнителни услуги към договора за кредит, който предвижда следните „услуги“ – посещение вкъщи за плащане на вноски; безплатно внасяне на получената вноска по банкова сметка на кредитора; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване и право на участие в промоции, за което обаче се дължат още 12 вноски по 94,35 лева, или 1132,20 лева.

При посочения в договора за кредит ГПР общият разход при плащането му (като това е валидно само при погасяване изцяло и само на една вноска в края на срока, при месечни вноски разходът би бил по-малък) разходите математически не могат да надвишават 40,47 % от 1000 лева, или 404,70 лева.

Т.е. ако разходите по „допълнителния пакет“ се включат в тези по кредита, ГПР би се оказал неточен.

На лист 16 – 21 са представени неоспорени платежни нареждания от ищцата за плащане на 1200 лева на ответника.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

При преценка на действителността на договора за паричен заем, настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузата относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира 2

ДиректИ. 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в ДиректИ.та и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 –56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C[1]42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такИ., винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

В настоящия случай допълнителните разходи са изведени в отделен договор за „услуги“, свързан с този за кредит. По делото ищецът не е ангажирал доказателства за твърдението си, че сключването на този договор е било условие за отпускане на кредита. Но съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 44 от решението по дело C-714/22 Профи кредит България, такИ. свързани договори може да се смятат за единно цяло не само ако са пряко обусловени от клаузите си един на друг, а и ако това се 3 установява от контекста им. В случая съдът приема, че става въпрос за единна търговска оферта, тъй като клаузите по допълнителния пакет са предвидени като задължителни при отказ от договора за кредит в текста на последния.

Следователно е налице отпускане на договор за кредит при посочените в § 1, т. 1 ЗПКр „търговски условия“ и цената за допълнителния пакет услуги следва да се смята за част от „общия разход“ по договора за кредит, което обуславя неправилно определен ГПР.

Договорът за кредит е нищожен поради липса на реквизит – чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, поради което установителният иск следва да се уважи.

Ищцата е доказала надплащане само на сума от 200 лева по договора, които следва да се присъдят на основание чл. 23 ЗПКр, като съединеният осъдителен иск следва да се уважи до сумата на евровата им равностойност – 102,26 €, и да се отхвърли за разликата над последната до предявения размер от 204,52 €.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски имат ищцата пропорционално на уважената част от исковете (1432,52 лева от 1632,52 лева, или 87,75 % от направените разходи) и ответникът – пропорционално на отхвърлената част (12,25 %) съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. Ищцата не може да се ползва от освобождаване от разноски, защото не е знаела за колко е основателен искът , тъй като се отхвърля неин иск за плащане без основание, а тя е знаела колко е платила.

Доказаните разноски на ищцата са в размер на 144,59 лева – държавна такса, или пропорционално следва да се присъдят 126,88 лева, или 64,87 €.

Адвокатът на ищцата иска хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, като такава уговорка има на лист 24, поради което според фактическата и правна сложност на делото следва да му се определи 163 € хонорар, от които пропорционално да се присъдят 143,03 €. Наредбата на Висшия адвокатски съвет, обявена за противоречаща на правото на Европейския съюз, не може да се прилага, независимо какво казва българският законодател, поради предимството на правото на Съюза.

Ответникът не е доказал разноски и няма да му се присъждат.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. И. А. отрицателен установителен иск с правна квалификация л. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, по отношение на ФИРМА, с ЕИК: ********, и адрес:

АДРЕС че И. И. А., с ЕГН: **********, и адрес: Столична община, АДРЕС, не е обвързана от Договор за заем microcredit № 9062-00206323/13.12.2024 г., 4 сключен между страните, поради неговата нищожност поради противоречие със закона – липса на реквизит – правилно посочен годишен процент на разходите.

ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД ФИРМА, с ЕИК: ********, и адрес:

АДРЕС да плати на И. И. А., с ЕГН: **********, и адрес: Столична община, АДРЕС, сумата от 102,26 € – платена без основание над главницата по нищожен Договор за заем microcredit № 9062-00206323/13.12.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата между присъдените 102,26 € и пълния претендиран размер от 204,52 €.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ФИРМА, с ЕИК: ********, и адрес: АДРЕС да плати на И. И. А., с ЕГН: **********, и адрес: Столична община, АДРЕС, сумата от 64,87 € – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв ФИРМА, с ЕИК: ********, и адрес: АДРЕС да плати на адв. Д. Д. Г., с код по БУЛСТАТ: *********, и адрес на кантората: АДРЕС сумата от 143,03 € – възнаграждение за безплатно представена правна помощ.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5