Решение № 129 от 23.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Ловеч, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ТАТЯНА МИТЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно административно наказателно дело № 20264300600485 по описа за 2026 година

С Решение № 53/09.07.2026 г. по АНД № 165 по описа на съда за 2026 г. РСТетевен е признал И. А. А., с ЕГН **********, за виновна в това, че на ************** е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в: непристойно поведение, осуетяване на извършена от полицейски органи проверка и скъсване на униформа на полицейски служител, нарушавайки общоприетия обществен ред, и изразяващи явно неуважение към обществото и органите по опазване на реда, в лицето на МВР, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 от НК във връзка с чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във връзка с чл. 78а, ал. 1 от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева /511.29 евро/.

По делото е постъпила жалба от И. А. А., чрез адв. С. П. от САК, с която моли да се отмени обжалваното решение и да бъде призната И. А. за невиновна в извършване на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК.

Излага, че от събраните по делото доказателства е установено, че подсъдимата не е виновна и следва да бъде изцяло оправдана. Сочи, че с присъдата по НОХД № 124/2025 г. на PC Тетевен И. А. е незаконосъобразно призната за виновна в извършване на квалифициран състав на престъплението Хулиганставо, затова че на 12.07.2024 г. около 11.30 часа в град Тетевен, на ул. „Романов дол“ е извършила непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред, като крещяла към полицейски служители Х.П., О.О. и П.П. „какви сте вие“, „защо ме спирате, какво съм направила“, при опит да й бъдат поставени белезници от П. започнала да крещи „какво искаш от мене, помощ, изнасилва ме“, дърпала се, ръкомахала, хванала служебния му панталон в близост до слабините и го дърпала, докато го скъсала.

1

Сочи, че с Решение № 2 от 05.01.2026 г. по ВНОХД № 522/2025 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, е отменена присъдата на PC Тетевен, като делото е върнато със задължителни указания, относно отстраняване на съществени отстраними процесуални нарушения в обстоятелствената част на решението. В обстоятелствената част на решението Окръжен съд Ловеч изрично е коментирал, че използваните от И. А. думи, които са описани в обвинителния акт, не са обидни, не целят осуетяване на полицейска проверка, не представляват грубо незачитан на закона и морала, а са упражняване на нейни граждански права - стр. 15 до стр. 19 от Решението. Окръжният съд е дал задължителни указания на районния съд относно тези думи, а именно: „какви сте вие“ е опит на И. А. да разбере кои са лицата, които я спират за проверка, като препречват автомобил пред нейния. Съгласно чл. 62, ал. 1 т. 4 от Инструкция № 8121з749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение - „проверяващият полицейски орган се представя, като произнася длъжността, фамилията, структурното звено, повода за спиране, и уведомява водача, че при проверката се осъществява аудиозапис и видеозаснемане".

Защитата налага довод, че И. А. има законово право да попита служителите „Какви сте вие“, за да изпълнят те задължението си и да се представят. Приема, че ползването на това право е законосъобразно и е свързано с действието на правовия ред, а не го нарушава.

Твърди, че „защо ме спирате, какво съм направила“ е свързано със законовото й право да разбере какъв е повода за спирането й и какво нарушение е извършила.

Защитата посочва, че чл. 58, ал. 1 от Инструкцията ясно определя какви са възможните поводи за спиране а именно има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата; 2. има неизправности на ППС или разположението на товара създава опасност за участниците в движението; 3. (изм. - ДВ, бр. 104 от 2017 г., в сила от 29.12.2017 г.) начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози; 4. съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление. Налага довод, че в случая тя била със съзнание, че не е имала нарушение и затова е и попитала. Това е нейно законно право, а не е явно нарушение и незачитане на правовия ред.

Адв. П. застъпва тезата, че в обжалваното решение Районен съд Тетевен не се е съобразил с така дадените указания от Окръжния съд и без мотиви е решил, че като е използвала тези думи И. А. е извършила престъплението хулиганство. Излага, че Районен съд Тетевен не е споменал дори в решението си защо задаването на горните въпроси на нарушава правния ред и на коя именно разпоредба от закона противоречи.

По никакъв начин от решението на става ясно коя именно разпоредба на закона и на кой закон И. А. нарушава като задава въпроси на органите на полицията. Защитата приема, че И. А. е обвинена за това, че задава въпроси, а не че е обидила по някакъв начин органите на полицията. Посочва, че дори разпитаните полицаи не сочат нито една обидна дума, използвана от подсъдимата, няма твърдение за такава и в обвинителния акт. Счита, че със задължителните указания, които Окръжния съд дава, безспорно установява, че думите на И. А. „какви сте вие“; „защо ме спирате“, „какво съм направила“ не са проява на противоправно поведение, демонстриращо незачитане на обществения правов ред, а са упражняване на законни граждански права, признати от законовия ред. Приема, че Районен съд Тетевен не е съобразил тези задължителни указания, по която причина и решението му е незаконосъобразно.

Конкретизира изяснената по делото фактическа обстановка, а именно, че на 2

12.07.2024 г., около 10 ч., подсъдимата И. А. тръгнала с автомобила си от пред сградата на PC Тетевен, на ул. Христо Ботев 11, в посока ул. Романов дол. В автомобила й били още братята й А. и М., майка й Г. и приятелят й С.С.. Причината за пътуването било да закарат майка й Г. до дома на сестра й. Пристигнали на ул.

Романов дол, Г. слязла от автомобила и И. тръгнала да се връща. На ул. Романов дол нито И., нито някой от спътниците се карал с някой или влизал конфликти.

Междувременно А.А. се бил обадил на личния телефон на полицай Н.А., за да му каже, че И. била отишла да се саморазправя с децата му. Н.А. се обадил на патрулния автомобил да отиде на ул. Романов дол, за да провери дали има някакъв конфликт.

Защитата посочва, че не е имало никакво обаждане на тел. 112 от пострадал, а някой просто се бил обадил на частния телефон на полицай, за да изкаже подозрения за някакъв бъдещ конфликт. Адв. П. излага тезата, че И. А. не е участвала в конфликт, нито в някакво престъпление и до момента на спиране дори не подозира, че някой е подал сигнал срещу нея. Към автомобила тръгват трима мъже с полицейски униформи.

Двама застават от страната на А.. А. откопчава колана и отваря вратата на автомобила си. Тя е учудена по каква причина Лада, модел „нива" препречва пътя около 20 метра по надолу по ул. „Романов дол", принуждавайки я да спре, както и по каква причина от автомобила излизат трима мъже с полицейски униформи, които се държат агресивно към нея. Сочи, че безспорно до този момент тя нито е извършила нарушение на ЗДвП, нито е с неизправен автомобил, нито е извършила престъпление. По тази причина тя пита мъжете, които отиват към нея „Какви сте вие", за да й се представят. Както и „Защо ме спирате, какво съм направила". Тези въпроси не са обидни, а са правомерно упражняване на права на спряното лице да разбере кой я спира, на каква длъжност е, както и какъв е повода спирането й. Счита, че фактическата обстановка до този момент е безспорно доказана от показанията на всички свидетели, които са безпротиворечиви до момента на отварянето на шофьорската врата.

Адв. П. излага, че са налице две групи свидетели - от една страна са тримата полицейски служители, а от друга са спътниците на И., а именно братята й и С. С..

Твърди, че според полицай П., когато пристигнали на ул. Романов дол, те видели лек автомобил марка „БМВ“. Решили да го спрат, като „колегата пуснал звуков и светлинен сигнал“, а П. излязъл и с жест на ръката показал къде да спре. Съгласно чл.

61, ал. 1 от Инструкцията „Знаците и сигналите за спиране на водачите на превозни средства се подават от полицейския орган своевременно, ясно и разбираемо със стоппалка, чрез хоризонталното й поставяне успоредно на линията на фаровете на спираното превозно средство или с вертикално изправена дясна ръка, като с лявата ръка се посочва мястото за спиране на превозните средства“. Защитата приема, че от тези показания се установява, че И. не е спряна по надлежния ред. П. не е използвал стоп палка, нито е дал с ръцете си задължителните знаци за спиране, И. спира и П. отива до вратата на И.. Сочи, че от показанията не е ясно как се е представил и дали е дал цялата информация. Сочи, че по тази причина И. казва „какви сте вие“ и защо ме спирате. Твърди, че това е нейно правомерно действие, защото тя има право да научи кой и защо я спира.

Защитата излага, че от показанията на полицаите не става ясно дали са обяснили на И. какъв е повода за спирането й, нито дали са се представили по ред на Инструкцията - чл. 62, ал. 1, т. 4, като приема, че вероятно по тази причина И. се забавя с представяне на документите си. Излага, че тя и тримата спътници слизат от автомобила. Според показанията на полицаите спътниците на И. вадят мобилните си телефони и започват да снимат клип на ставащото. Клиповете обаче липсват. Според 3

М. А. и С. С. в РПУ Тетевен им е нанесен побой, като съгласно техните показания са ги били докато са изтрили клиповете. Твърди, че полицейските служители са ги принудили да дадат паролите на мобилните си телефони и са проверявали дали клиповете са изтрити. Защитата приема, че е вероятно е да казват истината, защото не могат да предоставят клиповете, а съгласно показанията на полицаите, те са видели как М. А. и С. С. са снимали. Защитата застъпва тезата, че няма никаква логика М. А. и С. С. да снимат как И. извършва престъпление. По-логично е да заснемат евентуално не съвсем правомерно поведение от страна на полицията, вероятни по-груби действия.

Според полицай Х.П. същия казал на И., че щом не се легитимира с документи ще бъде задържана. И. решава да даде документите, като вижда че ще бъде задържана. В този момент Х.П. я хваща за едната ръка и я извива зад гърба, за да й сложи белезници. Тогава И. се уплашва и крещи „Какво искаш от мене. Помощ“. Защитата приема, че това е нормална реакция, тъй като не знае защо ще я задържат, като не е извършила престъпление. Сочи, че започва да се тегли и да се избутва с ръка от Х.П. и хваща се инстинктивно за панталоните му. Според П. почва да се опитва да се освободи, и като се отбутва му се късат панталоните. Излага, че П. изрично казва, че според него И. не е искала да го нарани, а е искала да се освободи. Налага аргумент, че това изрично изключва умисъла, тъй като подсъдимата не е целяла да го нарани или да разкъса униформата му, а се е опитвала да се освободи, защото е била със съзнание, че не е извършила престъпление и не следва да бъде задържана. Сочи, че хулиганството е умишлено престъпление и деецът с пълно съзнание е следвало да цели именно скъсването на униформата като действие, което показва, че не зачита установения правов ред. Сочи, че в случая И. е искала само да се освободи от арест, който според нея е без основание - тя не е извършила престъпления преди започване на импровизираната полицейска проверка. Излага, че П. е дала показания, че е бил облечен с тънки летни панталони, които лесно се късат.

Защитата излага, че според втората група свидетели, а именно спътниците на И., събитията случили се след спирането им от полицията не са протекли по начина, описан от полицаите. Според М., А. и С. след като автомобилът им бил спрян от И. към тях се приближили полицаите. Те минали от страната на И. и без да й се представят и да кажат за какво я спират, започнали да й викат да слезе от автомобила, наредили и на тях да слязат. Тогава И. ги питала „Какви сте вие и какво съм направила“. Полицаите й поискали документите. В началото тя отказала да ги даде, после решила да ги даде и посегнала да ги извади от жабката на автомобила. Твърди, че в този момент полицаите я хванали и започнали да я дърпат, за да я свалят от автомобила. При дърпането и свалили презрамка на потника, при което се видяла гърдата й. Държали се изключително грубо с нея, „както и с животно не се държи“ (според свидетеля и С. С.). И тримата свидетели са категорични, че никой от полицаите не се е представял, нито им е казвал защо ги спира. Тогава мъжете излезли и започнали да снимат, според тях, грубото отношение на полицаите. Полицаите има заповядали да спрат да снимат. Те не изпълнили разпореждането и продължили. При това полицай П. ритнал с крак телефона на А. А. (според показанията на А. А.), при което апаратът бил избит от ръката му и излетял в близкия двор. Според А. А. и М. А. при нанасянето на този ритник от П., същият вдигнал високо крака си, което довело до скъсване на панталона му между краката. В това време към мястото вървяла майката на И. - Г. М. М., която също снимала с телефона си. Фактът на заснемане на инцидента е безспорен, защото се потвърждава и от показанията на полицаите. М. А. и С. С. казват, че не могат да предоставят клиповете, защото след арестуването им били бити в полицията докато не го изтрият от всякъде. Според М. А. майка му била принудена 4 от полицай Н.А. да изтрие заснетия клип. Защитата приема, че е следвало да се проверят клиповете и да се назначи съответната съдебна експертиза.