Решение № 204 от 31.07.2026, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Сливен, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Антония Кр. Ненчева в присъствието на прокурора Х. Д. Х. като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20262200100094 по описа за 2026 година

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок по чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на наказателно производство в неговата досъдебна фаза, с правно основание чл. 2б ал.1, вр. с ал.3 ЗОДОВ и цена – 300 000 евро.

В исковата молба ищецът твърди, че ДП № 431 ЗМ-799/2016г на Първо РУ на МВРБургас, пр.пр. № 2591/2016г на РП-Бургас, е образувано с постановление на прокурора от 29.07.2016г, но започнало още на 19.04.2016г, когато от него били снети писмени обяснения за инцидента.

Към този момент изтърпявал наказание 3 месеца лишаване от свобода в затвораБургас за деяние, свързано с шофьорска книжка.

Твърди, че в периода 2016г- 2019г били разпитани различни свидетели, но никой от тях не бил пряк очевидец на случилото се. Единствените очевидци били С.П.И. и С.Р.

Твърди, че С.П.И. бил принуждаван от ИСДВР З. да пише срещу него, а показанията на С.Р. изчезнали безследно. Изготвени били и две СМЕ още през 2017г и 2018г. Когато през 2019г, брат му М. Б. заминал да живее в чужбина, тогава органите на реда го потърсили отново.

Твърди, че на 03.05.2019г, в 1-во РПУ-Бургас, бил привлечен в качеството на обвиняем в извършено престъпление по чл. 131а, вр. чл. 129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с ч. 29 ал.1 б.“а“ и „б“, вр. с чл. 20 ал.2 от НК, за участие в инцидент от 19.04.2016г.Тогава обяснил, че не е участвал в извършване на престъплението и поискал очна ставка с брат си, като посочил и неговия точен адрес, но въпреки това, прокуратурата не предприела действия да го открие на адреса 1 и се възползвала от неустановяването му като предтекст да забави делото с години.

На 03.07.2019г, ДП било спряно на основание чл. 244 ал.1 т.1 НПК, след което последвали множество спирания и възобновявания, като наложената му мярка за неотклонение била „подписка“, която отпаднала по силата на закона, без да е упражнен реален и ефективен контрол за тези спирания и тяхната продължителност, какъвто изисквала разпоредбата на чл. 244 ал.2 НПК. Това довело до недопустимата ситуация да е обвиняем от 2019г до настоящия момент, без ДП да е приключило с обвинителен акт или прекратяване.

Стигнало се до поддържане на обвинение извън разумните граници и в противоречие с целта на НК. Вместо да приключи ДП, прокуратурата допуснала нови забавяния, оправдавайки се с търсенето на друго лице- М. Б., чийто адрес им съобщил още през 2019г.

Твърди че на 13.07.2022г, шест години след началото на разследването, материалите срещу М. Б. били отделени в друго производство, а през 2023-2024г бил направен опит за издаване на ЕЗА срещу ищеца, което искане било отхвърлено от БОС, а всички това го сринало психически и го карало да се чувства без вина виновен.

Вече 9 години и 10 месеца, досъдебното производство било висящо, като материалните му били предявени на 16.10.2025г, но нито бил внесен обвинителен акт в съда, нито прекратено производството.

Въпреки подадените от него над 100 жалби до различни институции в страната, през 2019, 2020г и 2021г прокуратурата допуснала хаотични спирания и възобновявания на досъдебното производство.

Твърди, че през 2020г заминал да работи и учи в А., но винаги бил на разположение на органите по разследваното чрез имейл и адвокат. През целия този период пребивавал трайно на територията на Обединеното кралство, където учел и работел. Не се криел от органите по разследването, комуникирал с институциите чрез ел.поща, телефон и адвокати.

Въпреки това, бил третиран като беглец и престъпник, а етикетът „рецидивист“се поддържал от прокуратурата въпреки настъпилата реабилитация.

Счита, че снемането на писмени сведения от него на 19.04.2016г, в затвора Бургас, представлява началния момент на обвинението, а целия период на забавяне на ДП бил над 9 години и 8 месеца, което надхвърляло разумния срок .

Съгласно константната практика на ЕСПС, разумността на времетраенето на производството се оценявала кумулативно въз основа на четири критерия: правна и фактическа сложност на делото, поведението на жалбоподателя/ ищеца/ и това на органите по разследването.

Допълва, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, а доказателствата били събрани още в началния етап на разследването. Не били налице елементи на трансгранична престъпност, въпреки че местоживеенето на обвиняемия било в чужбина, което не било пречка за задочно производство или видеоконферентна връзка, нямало и множество обвиняеми, нито сложни експертизи, поради което продължителност от почти 10 години била несъразмерна с фактическата сложност на делото.

2

Счита, че не е станал причина за забавянето на производството. Напротив, проявил изключителна активност за по-бързото приключване на делото, като посочил адреса си в гр.С. още през 2019г, но прокуратурата не предприела действия по неговото откриване.

Не се възползвал от стратегията по изтичане на давностните срокове, а подал над 100 жалби и молби до различни инстанции. Предоставил ел.поща, актуален адрес в чужбина и упълномощил адвокати, с което опровергавал тезата, че възпрепятства процеса.

Съгласно ЕСПЧ, когато обвиняемият активно търсел ускоряване на производството, отговорността на държавата за забавянето се утежнявала.

Продължилото вече 10-та година ДП не само го правело вечния обвиняем, но и било нарушение на разпоредбата на чл. 22 ал.1 НПК , която задължавала съда и прокуратурата да разглеждат делата в разумен срок. Продължителност от 10 години на процесното ДП била правен абсурд и не намирала оправдание нито в националния закон, нито в практиката на ЕСПЧ. НПК предвиждал инструктивен 2-месечен срок за разследване, който можел да се удължава при правна и фактическа сложност, но в настоящия случай това удължаване било административен произвол, отказ от правосъдие и репресия срещу него.

Касаело се до битов инцидент, а не до сложна организирана престъпна дейност, с установени участници в него и разпитани свидетели още през 2016 г. Органите по разследването имали възможност да издирят М. Б. и ако счетат за необходимо, да му повдигнат обвинение, което не сторили в рамките на три години, от 2016г до 2019г, въпреки че той излежавал присъда в затвора- Бургас от края на 2018г, тоест 2 години след инцидента. Към този момент бил в затвора и не се е укривал.

Воденото срещу него ДП засягало честта и достойнството му, блокирало възможността да се завърне в родината си, да се грижи за имуществото си и за болния си от детска церебрална парализа син, да завърши образованието си спокойно, а продължителния стрес рефлектирал върху физическото му състояние, като имал онкологично заболяване, припадъци и повръщане. Преживял силен психо-емоционален стрес, загуба на самочувствие, притеснение, унижение, чувство за безпомощност, невъзможност да планира бъдещето си, а стресът бил фактор , потискащ имунната му система и способстващ развитието на онкологични заболявания.

Твърди, че прокуратурата чрез своето бездействие и репресивни актове допринесла за влошаване на здравословното му състояние, намалявайки шансовете му за пълноценен живот и развитие в А..

Страхът да се завърне в Б. и да бъде арестуван произволно, го откъснал от корените му, семейството и имотите. Невъзможността да работи като самонаето лице в А. поради ангажираност с над 100 жалби и влошено здраве, довела до загуба на финансов ресурс като потенциален доход. Водел ежедневна борба за оцеляване, изпаднал в невъзможност да си плаща наема и пълна безпомощност. Превърнал се в длъжник в чужда държава, въпреки желанието му да работи и учи. Взел студентски заем за обучение в университет в А., който не можел да завърши поради стреса, а мисълта, че ще остане без диплома и с дългове, водела 3 до постоянна тревожност и безсъние.

С молба от 24.03.2026г, уведомява, че на 17.03.2026г РП-Бургас внесла в съда обвинителен акт срещу него по същото ДП, по което е образувано НОХД № 968/2026г по описа на РС-Бургас, по което било насрочено разпоредително заседание на 18.05.2026г.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което бъде осъдена ПРБ да му заплати сумата 300 000 евро- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неприключило в разумен срок ДП № № 431 ЗМ-799/2016г по описа на Първо РУ на МВР-Бургас, пр.пр. № 2591/2016г по описа на РП-Бургас , видно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Не били доказани претърпени неимуществени вреди във връзка с воденото ДП, нито за наличие на причинна връзка между претендираните вреди и твърдените увреждания, а представените доказателства не обосновавали извод за наличие на причинна връзка между твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищеца и развитието на ДП с вх.№ 4800/2026 г. на РП-Бургас.

Същевременно, поведението на ищеца в обществото било свързано с многобройни поводи за наличие на стрес и увреждане на неговото здраве. Същият бил осъждан многократно, изтърпявал е наказания „лишаване от свобода“ за немалки периоди от време, а именно: НОХД № 180/2010г на РС- Сливница - 1 година; НОХД № 203/2012 г. на ОССливен - 3 години и 4 месеца; НОХД № 371/2014 г. на PC-Несебър - 3 години; НОХД № 428/2016 г. на РС-Сливен - 3 месеца; НОХД № 234/2017 г. на ОС-Сливен - 1 година.

Наказанието „лишаване от свобода“ ищецът изтърпявал и в периода след посочената в исковата молба дата - 19.04.2016 г., а именно по НОХД № № 234/2017 г. на ОС-Сливен - 1 година, при първоначален строг режим.

За времето след 19.04.2016 г. спрямо ищеца били водени и други досъдебни производства, освен процесното, а именно: ДП № 304-3M-1390/2015 г. на РУ МВР-Несебър, вх.№ ТОН-2239/2015 г. на РП-Бургас, към което са присъединени след обединяване и материалите по друго ДП (№ 304-3M- 1669/2015 г. на РУ МВР-Несебър)., т.е. по ДП № 3043M-1390/2015 г. на РУ МВР-Несебър разследването е водено за престъпление по чл.216, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, по повод две отделни деяния.

Твърди се, че в периода след 19.04.2016 г., ищецът участвал в конфликти с други лица, при които му е нанасян побой, по повод на който е подавал заявление в РУ МВР-Сливен заведено със ЗМ № 213/2018 г. по преписка вх.№ 525 / 2018 г. на РП- Сливен. Във връзка със същия случай, от страна на ищеца били заявявани твърдения за наличие на поведение, което самият той определял като обявяване на награда за смъртта му и даване на поръчка за неговото убийство.

След датата 19.04.2016г, сочена като начало на срока по см. на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, по отношение на ищеца се проявявали множество други причини, които било ноторно 4 известно, че предизвикват „стрес“, освен процесното ДП. Липсата на доказателства за наличие на причинна връзка между воденето на производство по ДП вх.№ 4800/2016 г. на РП-Бургас и твърдените увреждания, породили претендираните неимуществени вреди, определяла иска като недоказан по основание, а още повече по размер.

Твърди се , че липсват доказателства, че неговото име, авторитет са увредени в резултат на процесното ДП, а квалификацията на деянието, за което е привлечен като обвиняем е за престъпление, извършено при опасен рецидив, поради наличието на многобройните му осъждания преди това.

Твърди, че поведението на ищеца било една от причините за неприключване на ДП в разумен срок. Воденото срещу него ДП било извършено в съучастие с брат му М. Б..

При предявяване на постановлението за привличане като обвиняем, ищецът отказал да дава обяснения, но поискал очна ставка с брат си. Към него момент брат му вече бил напуснал страната и се установил трайно в чужбина/А./. Това обстоятелство било добре известно на ищеца, който е живеел на един и същ адрес с брат си. Въпреки това, настоявал, че адреса на брат му е в гр.С.. Подобно поведение от страна на ищеца не противоречало на разпоредби на НПК, но очевидно довело до затрудняване на разследването.