Определение № 27123 от 02.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27123 гр. София, 02.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110131567 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Ц. Ц. срещу ................, а също така срещу ................... с искане за разглеждане на подадени от ищеца жалби, предадени в двете ответни институции, в което същият е направил искане за самосезирането им. Изложени са твърдения, че ищецът е внесъл в ................ жалба с вх. № 989700-2545/21.04.2023 г. с искане за обяснение за предходна жалба с вх. № 23841/2022 г. относно стореното от второ РПУ. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът отправя искане за разглеждане на жалбата му в ..............., както и защо последната има три дати. В допълнително депозирана по делото молба от 12.06.2023 г. ищецът посочва, че искането му е жалбите да бъдат разследвани като доказателства за незаконна дейност срещу него. Заявява, че отказва да се извини на посочено лице. В молба -допълнение от 21.06.2023 г., насочена срещу ................... ищецът излага, че от съда се иска да се самосезира и да се накажат виновните, с искане за компенсация.

При извършената по реда на чл. 129 ГПК служебна проверка относно редовността на исковата молба, съдът е констатирал, че последната не отговаря на изискванията за редовност, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, с разпореждане от 30.06.2023 г., е указал на ищеца в едноседмичен срок, с писмена молба, да: уточни ответниците по делото и конкретно дали наред с ............... – гр. София ответник е и ................ или ............ – гр.

София; да посочи конкретно и ясно какво конкретно е искането му за защита/съдействие, с което сезира съда; да опише по-конкретно жалба с вх. № 489700-2545/21.04.2023 г. и жалба с вх. № 1218/2023 г. – какви по съдържанието си са тези жалби, до кого са били адресирани, налице ли е произнасяне по тези жалби и в какъв смисъл е същото; твърди ли ищецът тези жалби да са пряко свързани с негови конкретни права и по какъв начин. В разпореждането съдът е посочил, че при изпълнение на тези указания и след очертаване предмета на искането ще се произнесе и относно дължимата държавна такса по делото.

Препис от разпореждането е връчен лично на ищеца на 14.07.2023 г., видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването му – л. 30 от делото, като в указания му срок, изтекъл на 21.07.2023 г., а и към настоящия момент, не е подадена молба в изпълнение на указанията. Следва да се отбележи, че депозираните по делото писмени молби от ищеца от 18.07.2023 г., от 21.07.2023 г. и от 24.07.2023 г. не са във връзка с дадените указания за отстраняване на допуснатите нередовности в исковата молба, тъй като в последните се съдържат твърдения за липсата на произнасяне по делото, отказ от 1 комуникация и искане за такова произнасяне.

Съдът, анализирайки изложените в исковата молба и в допълнителните молби от 12.06.2023 г. и от 21.06.2023 г. твърдения, намира, че към настоящия момент исковата молба е нередовна – налице е неяснота защита на какво конкретно право претендира ищеца – по вид и основание, от което произтича, под каква форма да бъде осъществена същата, причината поради която счита, че това право е засегнато именно от ответната страна, относно надлежните ответници по делото. Остава неизяснено дали посочените от него жалби с вх. № 489700-2545/21.04.2023 г. и с вх. № 1218/2023 г. са пряко свързани с негови конкретни права и по какъв начин, съответно какви по съдържанието си са тези жалби, до кого са били адресирани, налице ли е произнасяне по тези жалби и в какъв смисъл е същото.

Същевременно, въпреки дадените указания ищецът не отстрани така допуснатите нередовности.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК задължителна част от съдържанието на исковата молба са ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска – като искане за защита/съдействие, както и в какво конкретно се състои искането. За редовността на исковата молба и за допустимостта на предявените със същата искания съдът следи служебно, но само въз основа на изложените от ищцовата страна твърдения. Последните очертават предмета на търсената защита от ищеца, а оттук и предмета на доказване по делото и на произнасяне от съда с крайния съдебен акт – арг. чл.

236, ал. 1, т. 5 ГПК.

В процесния случай липсата на яснота относно обстоятелствата, от които ищецът претендира да произтичат правата му, относно самите права и относно отправеното към съда искане, въпреки дадените указания за това, обуславя връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, за които неблагоприятни правни последици ищецът е бил предупреден с разпореждането от 30.06.2023 г.

В допълнение следва да се отбележи, че заявеното от ищеца, в обстоятелствената част на исковата молба, искане за разглеждане на подадени от него жалби в други държавни органи, респ. за „самосезиране“ на съда, се явява недопустима форма за защита в гражданския процес съгласно чл. 130, вр. чл. 124 ГПК. В последната разпоредба изрично са посочени възможните процесуални средства за защита по реда на ГПК, а именно: иск за възстановяване на право, когато то е нарушено или за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това чл. 124, ал. 1; иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението – чл. 124, ал. 2 ГПК, иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения - само в предвидените в закон случаи – чл. 124, ал. 3; иск за установяване истинността или неистинността на един документ и иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение - само в случаите, предвидени в закон – чл. 124, ал. 4 ГПК, съответно иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение – в посочените случаи по чл. 124, ал. 5 ГПК.

Искането на ищеца за разглеждане на жалби, адресирани до други органи и институции, не е сред изброените средства за защита по реда на ГПК, което е самостоятелно основание за връщане на исковата молба.

Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ВРЪЩ А искова молба с вх. 162042/08.06.2023 г., допълнена с молба с вх. № 164813/12.06.2023 г. и с молба с вх. № 176840/21.06.2023 г., подадени от В. Ц. Ц. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 31567/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3