Решение № 345 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Т. Славенова като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100601641 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от частния тъжител И. К. М. срещу присъда на СРС, НО, 111 с-в от 30.09.2022г. на НЧХД 15447/2021 г., с която подсъдимата М. П. Г. е призната за невиновна по обвинението, че за дните 04.06.2021; 05.06.2021; 06.06.2021; 18.06.2021; 19.06.2021; 20.06.2021; 02.07.2021; 03.07.2021;

04.07. 2021; 16.07.2021; 17.07.2021; 18.07.2021; 06.08.2021; 07.08.2021; 08.08.2021; 20.08.

2021; 21.08.2021; 22.08.2021; 03.09.2021; 04.09.2021; 05.09.2021; 17.09.2021; 18.09.2021;

19.09.2021; 01.10.2021; 02.10.2021; 03.10.2021; 15.10. 2021; 16.10. 2021;17.10. 2021;05.11.

2021; в гр. София, ж.к. **** като родител, упражняващ родителските права върху малолетното дете М.И.М., ЕГН ********** при условията на продължавано престъпление с тридесет и едно деяния , които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление и са извършени през непродължителен период от време ,при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, умишлено е осуетила изпълнението на съдебно решение №4910/19.04.2016 на СРС по гр. д. №6609/2014, 89- ти състав, с което бил определен режим на лични контакти с неговия баща И. К. М., ЕГН **********, поради което и на основание чл.304 НПК я оправдал по повдигнатото и обвинение за престъпление по чл.182,ал.2,пр.2,вр.чл.26,ал.1НК. С присъдата направените по делото разноски са възложени в тежест на частния тъжител.

1

В жалбата се твърди, че постановената присъда е неправилна и несправедлива, поради което към въззивния съд се отправя искане да я отмени и да постанови нова осъдителна присъда. В допълнението към жалбата се излагат подробни съображения като се заявява, че е налице съдебно толериране на неизпълнение на влязло в сила решение за режим на лични отношения на бащата, като първоинстанционният съд се е позовал на факти от преди деянието на подсъдимата и без тези факти да имат отношение с подадената тъжба.

Заявява се , че инкриминираният период, посочен в тъжбата, е различен от описания от СРС, като по първоинстанционното производство не е разкрита обективната истина, дадена е възможност подсъдимата три години да укрива дъщеря си от баща и, като по този начин не са охранени интересите на детето. В жалбата се цитира съдебна практика, съгласно която съдът не може да се задоволява с общи твърдения. Представят се доказателства, че на 16.04.2021г. е изтекъл срокът на Заповед за защита от домашно насилие, издадена срещу И.

М. по отношение на М. Г. и същият е подал молба до ЧСИ С.П. за насрочване изпълнение за предаване на дете за осъществяване на режим на лични отношения. Акцентира се , че въпросната заповед не е за извършено насилие над детето. Защитата заявява, че описаната заповед не е пречка майката да предава детето на бащата и в срока на заповедта. Посочено е, че в молба вх. №09479/16.04.2021 по ИД 1443/2019 по описа на ЧСИ С.П. е поискано да започне предаването на детето от м. Май 2021г. До подсъдимата е изпратена покана за доброволно изпълнение на адрес по ЕСГРАО като на посочените дати 26.042021;.02.05.

2021; 10.05. 2021; 17.05 2021; адресът е бил посещаван , подсъдимата не е открита, поради което е залепено уведомление. Указва се на задължение на подсъдимата при промяна на местоживеенето си да уведоми ЧСИ като не го е направила и умишлено се е укрила.

Защитата сочи, че този факт не е обсъден от СРС. Цитира се образувана проверка по преписка 513р89272/21по описа на 08.РУ СДВР. Прави се извод за умишлено укриване на подсъдимата за да не изпълни съдебно решение. Възразява се, че първостепенният съд кредитира само дадените от подсъдимата обяснения, вкл. че частният тъжител проявявал агресия към детето, както и показания на свидетелите, които заявяват, че детето не искало да се вижда с баща си, докато изцяло са отхвърлени показанията на св. Д. М.а и Б.Д. като изцяло лишени от конкретика. Възразява се, че е налице маловажност по чл. 9, ал. 2НК, поради опасения на майката за негативно въздействие по отношение на детето от баща му, тъй като липсват такива доказателства.

В проведено разпоредително заседание на 27.03.2023 г. въззивният съд прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага разпит на свидетели, нито събирането на нови писмени доказателства.

В съдебно заседание се явяват частния тъжител И. М. и повереникът му адв. А. И..

За подсъдимия се явява адв. С. Ц. САК. Подс. М. Г. не се явява. В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. И. – моли съдът да уважи жалбата по изложените в нея съображения като допусне доказателствени искания: разпит на детето М.И.М., разпит на инсп. П. от 08 РУ СВДР, разпит на помощник съдия- изпълнители Е.П. и С.Г., представя писмени доказателства. В заключение моли въззивният съд да признае подсъдимата за 2 виновна за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК с всички произтичащи от това последици, вкл. заплащане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Защитникът на подсъдимата адв. Ц. оспорва жалбата и допълнението към нея, като счита, че първоинстанционният съд е направил подробен прочит на доказателствената съвкупност и е достигнал до правилни правни изводи. Възразява срещу приемането на доказателствата с аргумент, че са ирелевантни, тъй като са извън инкриминирания период; по отнош на ДЗ на полицейския служител- заявява, че съдът в мотивите си е изложил съображения, че в ДЗ не се съдържа информация на коя дата е посещаван адресът и нито по какъв начин полицейският служител се е опитал да установи адреса на подзащитната му.

Заявява, че разпитът на детето не би допринесъл за разкриване на обективната истина.

Заявява, че по отнош на ЧСИ П.ски – действията му са извън инкриминирания период.

Възразява и срещу разпита на св. С.П.. Заявява, че се сочи адрес от тъжителя, за който същият знае, че не се обитава от обвиняемата,че в тъжбата са посочени значителен брой деяния, но съдебната практика изисква за всеки от дните , посочени в тъжбата да се установи с какви действия или бездействия на всяка от посочените дати подсъдимата не е изпълнявала и ли е осуетявала изпълнение на съдебно решение. Заявява, че по делото при СИ тъжителят е дал адрес, за който знае, че е напуснат от подсъдимата, тъй като е продаден от тъжителя.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие счл.314 провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима, но по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е анализирал събраните по делото доказателства, като е посочил и онези, които са неотносими към предмета на делото като подробно и изчерпателно се е аргументирал защо е приел, че част от доказателствата са неотносими.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимата М. П. М.а, българска гражданка, с ЕГН**********, родена в гр.Дупница, неомъжена, неработеща, живуща гр. София, бул. „Ситняково“ **** и настоящ адрес гр.

София, жк ****;

Частният тъжител И. К. М. и подсъдимата М. П. Г. били сключили граждански брак на 23.05.2009г., от който имали дъщеря М.И.М.,

ЕГН:**********. С Решение

№4910/19.04.2016г., постановено по гр.д.№ 6609/2014г., СРС прекратил с развод сключения между страните граждански брак като съдът предоставил упражняването на родителските 3 права за детето на майката М. Г. и постановил детето да живее при нея. Бил определен режим на лични отношения между бащата и детето всяка първа и трета седмица от месеца, в петък, събота и неделя от 18:00ч. в петък до 18:00ч.в неделя с преспиване. Бащата имал право да взима и вижда детето всяка четна година за Коледните празници от 18:00ч. в петък до 18:00ч.на 23 декември до 14:00ч. на 26 декември, а всяка нечетна година за Новогодишните празници от 18:00ч. на 30 декември до 14:00ч. на 02 януари следващата година. Всяка четна година от 18:00ч. на Разпети петък до 14:00ч. на Светлия понеделник, както и пет дни през зимата и пет дни през пролетта и тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката. С решението жилището на И. К. М., негова лична собственост, придобита преди брака, находящо се в гр.София, ж.к.,,Христо Смирненски", ул.****, било предоставено за ползване на майката М. П. Г. до навършване на пълнолетие на детето. Решението вляло в законна сила на 19.05.2016г. По отношение на семейното жилище-лична собственост на частния тъжител И. М., било образувано изпълнително дело № 20198510401252 по описа на ЧСИ, като били предприети действия спрямо жилището, в което подсъдимата следвало да отглежда малолетното им дете.

Подсъдимата била уведомена от ЧСИ, че на 01.08. 2019г. щял да бъде предприет опис и продажба на имота. Подсъдимата депозирала възражение пред ЧСИ от 29.07.2019г., в което го уведомила, че по силата на съдебно решение, същата имала право на ползване на имота.

Също така сезирала и Агенцията за закрила на детето, описвайки възникналия случай по изпълнителното производство. Агенцията сезирала Камарата на Частните съдебни изпълнители, които с отговорили, че съдебното решение, постановило ползването на жилището, не е било вписано в Имотния регистър, като спрямо същото на31.10.2018г частният тъжител И. К. М. учредил право на ползване по отношение на семейното жилище за срок от пет години на лицето Т.Р.. Тъй като решението не било вписано и правата на страните по него не можели да бъдат противопоставени на тези на взискателя. На 11.07.2019г. върху имота била наложена възбрана като в Имотния регистър не е вписани името на лицето, в чиято полза е наложена възбраната . По делото е приложено съобщение за насрочен опис на недвижимите имот- семейно жилище от 26.07.2019, с което подсъдимата М. П. Г. била уведомена от ЧСИ, че взискателката Д.Б.П. пристъплва към принудително изпълнение по отношение на имота.

В същото време в резултат на агресивни действия на частния тъжител по отношение на подсъдимата М. П. Г. било образувано гражданско дело по ЗЗДН, като със Заповед за незабавна защита от 30.09.2019г. ,издадена по гр.д.№ 55310/2019г.по описа на СРС, съдът задължил частният тъжител да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо подсъдимата и тяхната дъщеря, както и да не ги доближава тях и тяхното жилище в гр.

София, ж.к.,,Слатина“, ул.**** на разстояние по - малко от 300метра. С Решение № 73603/16.04.2020г. СРС издал заповед, въз основа на която задължил тъжителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо подсъдимата и тяхната дъщеря, както и да приближава подсъдимата на разстояние по - малко от 100 метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита. На И. К. М. била наложена и глоба.

4

Подсъдимата М. П. Г. и дъщеря и били принудени да напуснат семейното жилище като се преместили на адрес :гр.София, бул.,,****, а впоследствие в гр. София, кв.,,****. Частният тъжител не успял да намери подсъдимата и дъщеря им на известния му адрес,/ на който била и неговата адресна регистрация/ и депозирал сигнал до СРП за извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК. С Постановление от 17.08.2021г. прокурор при СРП възложил на СДВР проверка по пр.пр.№ 30294/2021г. В хода на проверката инспектор при 08 РУ СДВР изготвил докладна записка от 13.10.2021г. , в която отразил, че е търсил подсъдимата на адрес гр.София, бул.,,****, както и на адрес по месторабота- бул. ****. На първия адрес полицейският служител не открил подсъдимата, а от втория му съобщили, че подсъдимата е в болничен, тъй като е в последна фаза на бременност. Полицейският служител отразил в докладната, че според него М. П. М.а се укрива и не изпълнява съдебното решение на СРС във връзка с упражняването на родителските права. В докладната записка полицейският служител не отразил кога е посещавал двата адреса в гр. София, нито посочил кога и по какъв начин се е опитал да установи нейното местонахождение. С Постановление от 01.11.2021г. на СРП било отказано образуването на досъдебно производство. Тъжителят предприел действия чрез ЧСИ и след като се снабдил с изпълнителен лист депозирал молба, по която било образувано изпълнително дело. В молбата посочил като известен адрес на длъжника гр. София, ж.к.