Решение № 5379 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5379 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана В. Недева при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Гражданско дело № 20241110172266 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищеца ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, с която се иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1710,02 лв., представляваща дължим остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски във връзка с Щета № ***, образувана пред застрахователното дружество - ищец, ведно със законна лихва за период от 05.12.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 36,26 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.10.2024 г. до 05.12.2024 г.

Ищецът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК 000694286, твърди, че на *** г. в гр. София, при движение по бул. „Мария Луиза“, водачът на лек автомобил марка и модел „Мерцедес 220С“, рег. № ***, предприема маневра по изпреварване, в резултат на което удря намиращия се успоредно вдясно от него лек автомобил марка и модел „Киа Сийд“, рег. № ***, като от удара настъпили материални вреди за последното МПС. Към датата на ПТП за увредения лек автомобил при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско“ на МПС, обективирана в Застрахователна полица № ***. За процесното ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол. Към датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил марка и модел „Мерцедес 220С“, рег. № ***, била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди по увредения лек автомобил при ищеца е била заведена Щета № ***, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3400,04 лв. на 1 сервиза, отремонтирал вредите, с преводно нареждане от 31.05.2024 г. Поддържа, че във връзка с извършените огледи и за определяне размера на обезщетението по застрахователната преписка, са били направени обичайни ликвидационни разноски в размер на 25 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в размер на 3425,04 лв. с покана до ответника, като последният удовлетворил наполовина същата. Останала дължима сумата в размер на 1710,02 лв. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноските.

Ищецът е представил писмени доказателства, а по негово искане по делото е изслушана и съдебно-автотехническа експертиза във връзка с поставените въпроси относно механизма на ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно- следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и за определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. По искане на ищеца съдът е допуснал и събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на сочения свидетел - Г. Е. Н., ЕГН **********, за установяване на обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, подава отговор на исковата молба, чрез юриск. И.А., с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва твърдените дата и място на ПТП и наличието на облигационно отношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение МПС „Мерцедес 220С“, рег. № ***. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва изключителната вина на водача на МПС „Мерцедес 220С“, рег. № ***. Оспорва размера на обезщетението, като намира претендирания от ищеца такъв от 3425,04 лв. за прекомерно завишен. Счита изплатеното от ищеца обезщетение за неотговарящо на действителната стойност на вредите. Поддържа, че с изплащане на регресно обезщетение в размер на 1715,02 лв. е погасил изцяло регресната претенция, доколкото тази сума отговаряла на реално причинените щети на застрахования при ищеца лек автомобил. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски. Ответникът е поставил допълнителни задачи към вещото лице по исканата от ищеца съдебно-автотехническа експертиза, както и е поискал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на сочения от него свидетел, при режим на призоваване - Н. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес ***, тел. ***, за установяване на обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на ищеца, че следва да установи, валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на 2

ПТП, размерът и видът на щетите; както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на противното/.

На ответника, съответно е възложил да докаже че е погасил дълга, както и въведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, вкл. като обори презумпцията за вина на водача лек автомобил „Мерцедес 220С“, рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, евентуално да докаже твърдяното съпричиняване.

С доклада, приет за окончателен без възражения от страните, съдът също е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване, че на *** г. в гр. София, на бул. Мария Луиза“ е настъпило ПТП между л.а. марка и модел „Мерцедес 220С“, рег. № ***, с водач Н. Ц. и лек автомобил, марка и модел „Киа Сийд“, рег. № ***, с водач Г. Н.. Към същата дата за МПС „Киа Сийд“, рег. № *** при ищцовото дружество е имало сключена валидна към датата на ПТП имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в Застрахователна полица № ***, а по образуваната пред ищеца Щета № ***, ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 3400,04 лв. в полза на собственика на увреденото МПС. Към датата на ПТП за МПС „Мерцедес 220С“, рег. № ***, при ответното дружество пък е имало сключена валидна задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“. След изплащане на застрахователното обезщетение по образуваната пред него Щета, ищецът е предявил регресната си претенция към ответното дружество, в размер на 3425,04 лв., като последният удовлетворил частично същата, заплащайки сумата от 1715,02 лв.

С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до част от възложените в тежест на ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът на щетите, както и оспорената изключителна вина на водача на л.а. „Мерцедес 220С“, рег. № ***, съдът приема, че всички останали въведени с ИМ твърдения от ищеца и възложени в негова тежест, посочени и в доклада по делото, са установени от приетите по делото писмени доказателства, поради което не се налага отново тяхното обсъждане и анализ.

О т двустранния констативен протокол за ПТП от ***г. (на л.14)и отразените в него схема на ПТП и т. 12 Обстоятелства при които е настъпило ПТП, се установява, че водачът на л.а. „Мерцедес С220“ с рег. № ***, Н. Ц. при изпреварване е ударил попътно движещия се до него отдясно лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ***, като му причинил повреди по предна броня, ляв калник и ляв фар. В съставения от участниците в ПТП ДКП за ПТП, водачът Ц. вписал, че е виновен за произшествието, а другия водач Г. Н. отразил, че е невиновен. От показанията на св. Ц. също се установява, че участниците в процесното ПТП са нямали спор относно вината и обстоятелствата около настъпилото ПТП, поради което и заедно преценили да не уведомяват КАТ, а да попълнят ДКП за ПТП.

Следователно приетия по делото ДПК за ПТП от *** г., който е съставен съгласно изискванията на Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето 3 им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (загл. изм. - дв, бр.

19 от 2017 г.), в частност чл.5 от същата, предвиждащ „когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва при условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство“, следва да се цени като годно доказателство, за установяване на посочените в него данни относно механизма на ПТП, участниците и обстоятелствата, при които е настъпило същото. В конкретния случай, няма данни, нито твърдения, някой от участниците да е бил под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества и/или техни аналози, а видно от вписаните данни водачите са били и правоспособни. Безспорно се установява, че участниците са имали съгласие по обстоятелствата на ПТП и доброволно са попълнили и подписали ДКП за ПТП, което бе потвърдено и в настоящото съдебно производство, при разпита на св. Ц.. Двустранния протокол за ПТП от ***г., макар да не е регистриран в КАТ, на основание нормата на чл. 180 ГПК, в частта на изявленията на водачите е частен документ, подписан от тези лица и обвързва съда да приеме, че изявленията, вписани в същия документ на първо място са направени от лицата – водачи на МПС, участвали в ПТП, а на следващо място, че ПТП е настъпило по описания в протокола начин, вкл. описаното в графичната му част /като схема на ПТП/. Съгласно описаните в протокола обстоятелства е видно, че водача на автомобил „А – „Мерцедес С 220“, рег. № *** при маневра за изпреварване на движещ се пред него автомобил и престрояване в съседната дясна лента след това е ударил навлизащия преди него в пътната лента автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ***. С действията си водачът на л.а.

„Мерцедес С220“ виновно е нарушил правилата за движение /разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП/ при което е бил увреден автомобила, застрахован при ищеца.

Описания в двустранния констативен протокол, механизъм на ПТП от *** г. се установява и от показанията на разпитания като свидетел в производството Н. Ц..

Свидетелят Ц. споделя, че си спомня за ПТП, както и че тогава е управлявал л.а. „Мерцедес С220“ с рег. № ***. Навлизайки от кръговото на „Лъвов мост“ и поемайки по бул. „Мария Луиза“ с посока към Центъра, преминал през трамвайните релси, за да изпревари намиращия се пред него автомобил, след което при опита си да се престрои в дясната пътна лента /непосредствено до трамвайните релси/ се сблъскали с навлизащия в същата лента за движение друг автомобил, който се престроявал в същата лента, от крайна лява, която в този участък свършвала и се свързвала със средната лента. Свидетелят признава, че предприетата от него маневра за изпреварване е забранена от закона, с преминаване през релсите на трамвая, но бързал за работа. Сочи, че при самото влизане по бул. „Мария Луиза“ веднага след излизането си от кръговото, е преминал в дясно по трамвайните релси, а лентата на таксиметровия автомобил свършвала и той задължително трябвало да се престрои в съседната му /вляво/ лента, за да продължи движението си напред /няма как иначе/ и понеже 4 в един и същи момент навлизат в една и съща лента за движение, но от различни позиции, се случил удара помежду им. Свидетелят си спомня точно как е настъпило произшествието, като цит. „колата в централната лента, която беше по средата, аз я изпреварвам, опитвам се да вляза в дясната лента и се удрям в таксиметровия автомобил“. Твърди също, че между водачите е нямало спор за вината – „Разбрахме се, затова не викахме КАТ“.